ВРЕМЕТО КАТО ИЛЮЗИЯ И ЗАЩО ВСИЧКО СЕ СЛУЧВА СЕГА

 Времето отдавна се възприема като подредена линия която се движи от миналото към бъдещето, но тази представа е резултат от ограниченото възприятие на човешкия ум който за да може да подреди опита си създава линейни структури даващи му усещане за стабилност и последователност. В действителност времето не е строга последователност, а е енергийно поле което се променя според честотата на наблюдателя и според състоянието на неговото вътрешно пространство. Когато съзнанието започне да се разширява и да навлиза в по-дълбоки пластове на възприятието става ясно че миналото настоящето и бъдещето съществуват едновременно като различни проявления на една и съща точка която се преживява по различни начини според вибрацията на човека. Според многоизмерните модели на реалността времето не е поток който тече напред, а е поле от потенциали които съществуват едновременно и се активират според вътрешното състояние на наблюдателя. Това означава че бъдещето не е нещо което идва към нас, а е нещо към което ние се придвижваме чрез своите мисли емоции намерения и честоти. Колкото по-висока е вибрацията на съзнанието толкова по-гъвкаво става времето и толкова повече възможности се отварят пред човека защото той започва да се движи през различни времеви слоеве които съществуват паралелно. Така се появява идеята за паралелните времеви линии които не са фиксирани пътеки, а динамични енергийни структури които се променят според вибрацията на наблюдателя. Всяка мисъл всяко решение всяко намерение може да създаде нова времева линия защото съзнанието е творецът който избира коя реалност да преживее чрез своята вътрешна честота. Така бъдещето не е предварително определено, а е поле от потенциали които съществуват едновременно и чакат да бъдат активирани от човека който се движи през тях. Според квантовата физика времето не е фиксирана структура, а е относително явление което се променя според наблюдателя и според условията в които той се намира. Това означава че годините не са абсолютни граници, а са ориентири които служат за подредба на човешкия опит но не определят реалните енергийни процеси които протичат в многоизмерното поле на съзнанието. Когато времето може да се разтяга свива забавя или ускорява според различни условия тогава идеята за фиксирано бъдеще губи своята стабилност и се превръща в гъвкава структура която се променя според вибрациите на колективното съзнание. Това води до концепцията за алтернативните реалности които съществуват едновременно като различни варианти на една и съща точка и се активират според вътрешното състояние на човека който ги преживява. Така няма фиксирано бъдеще за 2030 2040 или 2060 година защото тези години са само ориентири, а събитията които се свързват с тях могат да се проявят по-рано по-късно или изобщо да не се проявят.Времето не е линейна последователност, а е мрежа от потенциали които се активират според вибрациите на съзнанието. Политическите планове пророчествата и прогнозите не са фиксирани защото те зависят от вибрациите на обществото което ги преживява. Когато колективното съзнание се променя променя се и времевата линия по която се движи човечеството и така събития които са изглеждали неизбежни могат да се разпаднат да се отложат или да се проявят по съвсем различен начин. Това обяснява защо много предсказания не се сбъдват защото те са били отражение на определена вибрация която по-късно се е променила и е пренасочила времевата линия към друг вариант. Така времето се оказва не инструмент който може да бъде контролиран отвън, а отражение на вътрешните процеси на човечеството което чрез своите вибрации определя посоката на бъдещето. Елитите могат да влияят на информацията да създават очаквания да моделират възприятия но не могат да контролират времето защото времето е енергийна структура която се променя според честотата на колективното съзнание а не според желанията на отделни групи. Когато обществото се пробужда времето се пренарежда и планове които изглеждат неизбежни се разпадат защото вибрацията която ги е поддържала вече не съществува. Така става ясно че бъдещето не е фиксирано, а е динамична структура която се променя според вътрешното състояние на човечеството и според честотата която то излъчва в многоизмерното поле на реалността. Когато човек осъзнае че времето е енергия която се променя според вибрациите той започва да разбира че настоящето е единствената точка в която съзнанието може да действа и да променя реалността. Миналото е спомен бъдещето е потенциал но настоящето е мястото където всички възможности се срещат и се активират според вибрацията на човека който ги преживява. Така всичко се случва сега защото всички времеви линии съществуват едновременно и съзнанието избира коя да преживее чрез своето вътрешно състояние. Когато човек промени вибрацията си той променя времевата линия по която се движи и така променя бъдещето което ще преживее. Това е истинската природа на времето като енергийна илюзия която служи за подредба на опита но не определя реалността която е многоизмерна динамична и гъвкава. Човекът е творецът който избира своята времева линия чрез своите мисли емоции намерения и честота и когато осъзнае това той престава да бъде наблюдател и се превръща в създател на своята реалност.