Реално ли е дистанционното виждане? Вътре в разсекретените експерименти на ЦРУ

 През 1974 година ЦРУ получава доклад, който не може да игнорира, защото описва хора, които могат да виждат места, на които никога не са били, да описват обекти, които никога не са докосвали, да проникват в пространства, които никога не са посещавали, а това е нещо, което не се вписва в нито една известна научна рамка, но същевременно е твърде точно, твърде конкретно, твърде необяснимо, за да бъде пренебрегнато. Докладът идва от малка лаборатория в Калифорния, от Станфордския изследователски институт, където двама физици — Хал Пътхоф и Ръсел Тарг — провеждат експерименти с хора, които твърдят, че могат да виждат дистанционно, да проникват в места отвъд физическите граници, да описват структури, обекти, машини, съоръжения, които никога не са виждали със собствените си очи. ЦРУ не може да игнорира това, защото по същото време руснаците вече работят върху подобни програми, финансират лаборатории, обучават хора, изследват психични феномени, защото вярват, че съзнанието може да бъде оръжие, инструмент, средство за разузнаване, и затова американците започват спешно да изследват дали дистанционното виждане е реално, дали може да бъде използвано, дали може да бъде контролирано, дали може да бъде превърнато в технология. Станфордският изследователски институт става център на тези експерименти, защото там се събират хора с необичайни способности, хора, които могат да описват места без да ги виждат, хора, които могат да проникват в затворени пространства, хора, които могат да усещат структури отвъд физическите граници, и един от тях е Инго Суон, човек с необичайна чувствителност, който става ключова фигура в програмата. Инго Суон участва в експеримент с магнитометър, устройство, което е поставено под пода, скрито, недостъпно, и никой не знае какво се случва вътре, но Суон описва промените в магнитното поле точно в момента, в който учените го променят, а това е нещо, което не може да бъде обяснено с логика, защото той няма достъп до устройството, няма визуален контакт, няма информация, но въпреки това описва процеса. След това идва изходящият експеримент, в който човек трябва да опише място, което наблюдателят посещава, без да знае къде е, без да има карта, без да има ориентир, и резултатите са толкова точни, че ЦРУ започва да финансира програмата с милиони долари, защото ако това е реално, то може да промени разузнаването, може да промени войната, може да промени всичко. Пат Прайс, друг участник, описва съветски ядрен обект с детайли, които по-късно се потвърждават от сателитни снимки, а това е моментът, в който ЦРУ разбира, че дистанционното виждане не е просто странен феномен, а потенциален инструмент, който може да бъде използван.През 1978 година резултатите са публикувани в Nature, едно от най-престижните научни списания, което означава, че експериментите са преминали през рецензия, през проверка, през анализ, и въпреки това критиката остава, защото много учени не могат да приемат идеята, че съзнанието може да вижда отвъд физическите граници, че човек може да прониква в места без да е там, че информация може да бъде получавана без сетива. Програмата продължава във Форт Мийд под пет различни кодови имена, защото ЦРУ не иска да бъде свързвано директно с парапсихология, но същевременно не може да игнорира резултатите, които продължават да се появяват, защото хората в програмата описват места, обекти, съоръжения, които по-късно се потвърждават от разузнавателни данни. През 1995 година файловете излизат наяве, програмата е разсекретена, документите стават публични, и хората започват да разбират, че дистанционното виждане не е мит, не е легенда, не е фантазия, а нещо, което е изследвано двадесет години, финансирано с двадесет милиона долара, и използвано в реални операции. Но истинският въпрос е дали дистанционното виждане е реално, дали съзнанието може да прониква отвъд физическите граници, дали човек може да вижда без очи, дали информация може да бъде получавана без сетива, и отговорът е по-дълбок от това, което документите показват, защото дистанционното виждане не е магия, а способност на съзнанието да се настрои към честота, към поле, към информация, която съществува извън тялото, извън пространството, извън времето. Съзнанието не е ограничено от мозъка, защото мозъкът е приемник, а не източник, и когато човек се настрои към определена честота, той може да получава информация, която не идва от сетивата, а от полето, от мрежата, от структурата на реалността, която е многоизмерна. Дистанционното виждане е способност да се прониква в това поле, да се улавя информация, да се превежда в образи, в усещания, в детайли, които изглеждат невъзможни, но са реални, защото съзнанието не е ограничено от физическите граници. Затова дистанционното виждане е реално не защото ЦРУ го е изследвало, а защото съзнанието има способността да се разширява, да се плъзга по честоти, да прониква в пространства, които не са физически, да улавя информация, която не е локална, и затова експериментите работят, защото съзнанието е многоизмерно, а тялото е само инструмент. Истинският въпрос не е дали дистанционното виждане е реално, а дали човек може да развие тази способност, дали може да се настрои към честотата на полето, дали може да прониква отвъд границите, и отговорът е да, защото съзнанието е безгранично, а дистанционното виждане е само една от способностите му.