Тайната карта на Великата Тартария от 1670 г. и забравените имперски имена според Фоменко

 Наскоро четях „Проблемът с руската Тартария“ от Анатолий Фоменко и една карта в книгата веднага привлече вниманието ми, защото тя не просто показва география, а разкрива цяла алтернативна вселена, в която имената Гог, Магог, Монгал, Моал и Ягог не са митологични сенки, а реални политически маркери на една огромна империя, която днес наричаме Велика Тартария. Картата е отпечатана в Париж през 1670 г. и носи заглавието „Великата Тартария“, като представя версия на Евразия, която е толкова различна от съвременната, че човек се пита дали не гледа прозорец към друг исторически пласт, към друга хронология, към друг свят. Великата Тартария се простира върху колосална територия, включваща области, които днес свързваме с Русия, Китай и дори Индия, а Фоменко твърди, че имената, разпръснати по тази карта, запазват по‑стари версии на същата географска и историческа терминология, която по‑късно е била фрагментирана, пренаписана и сведена до локални етноними. Моал, Монгал и Магог се появяват редом с форми като Ие‑ка‑Моал, Ягог и Гог, което предполага, че тези имена някога може да са били тясно свързани, а не отделени в различни народи, както ги възприемаме днес. Аспектът „Гог“ и „Магог“ е една от най‑завладяващите части от интерпретацията на Фоменко, защото в библейската традиция те се свързват с далечни северни народи и огромни сили, появяващи се в краищата на познатия свят, а Фоменко ги свързва с готи, монголи, казаци и по‑широката Орда, твърдейки, че по‑късните историци са разделили това, което някога е принадлежало на обща историческа традиция, на отделни народи и събития. Това става особено важно, когато разглеждаме карта от XVII век, където Магог, Монгал, Ягог и Гог се появяват в един и същ широк географски регион, което означава, че картографът е работил с традиция, в която тези имена са били част от единна имперска структура, а не от отделни етнически групи. Вместо да третира Гог и Магог единствено като мистериозни библейски народи, Фоменко ги вижда като изкривени остатъци от истински имперски имена, свързани с Великата Орда, а в неговата реконструкция библейската терминология може да запази спомени за същата сила, по‑късно запомнена чрез имена като Монгол, Могол, Гот и Казак. Самата дума Монгол е ключова в неговия аргумент, защото той я свързва със значението „велик“, а не със съвременна етническа група, което променя начина, по който имена като „Монголски Инде“ могат да бъдат тълкувани на по‑стари карти, като той твърди, че изразът е свързан със староруско значение, наподобяващо „далечните велики“, което предполага, че Индия и Монголия някога са носили много по‑широки значения от съвременните им географски определения. Картата става още по‑странна, когато се преместим в Сибир и разгледаме имена, които изглеждат напълно изместени от съвременните стандарти, защото откриваме планините Алчай редом с Белгийските планини, а друго име, наподобяващо Германия, се появява по‑на запад, което според Фоменко са останки от по‑стара имперска география, която постепенно е била преразпределена след фрагментацията на Великата монголска или татарска империя. Тази империя някога се е простирала върху огромни части от Евразия, като влиянието ѝ е достигало и до Африка и Америка, а след нейния разпад много по‑стари географски имена започват да се местят на изток по новосъздадените западноевропейски карти, като териториите, които някога са принадлежали на много по‑голяма имперска структура, са били намалени, преименувани и разделени, докато Велика Тартария в крайна сметка не се свързва главно със земи на изток от Волга. Това би обяснило защо имена, наподобяващи Германия и Белгия, се появяват там, където съвременните читатели никога не биха очаквали да ги намерят, а Фоменко твърди, че западните картографи постепенно са премахнали ординската терминология от собствените си територии, премествайки оцелелите имена отвъд Урал, като с течение на времето Монголия и Индия се свеждат до много по‑малки региони, докато по‑старите им имперски значения изчезват от общественото достояние. От тази гледна точка картата от 1670 г. прави много повече от това да показва остарели граници, защото тя запазва фрагменти от географска система, която е принадлежала на съвсем различно разбиране за Стария свят, а многократната поява на имената Гог, Магог, Монгал, Моал и сродни на тях е важна, тъй като тези термини могат да съхранят следи от една и съща цивилизация, след като историята ѝ е била разделена на отделни народи, кралства и легенди. За всеки, който изследва Тартария и Новата хронология, тази карта дава още едно ценно парче от пъзела, защото тя предполага, че имената, които сега третираме като фиксирани и локални, някога са описвали много по‑големи територии, популации и политически структури, а географията не просто се е свила, тъй като езикът, обграждащ империята, също изглежда е бил фрагментиран.