НОВИ ПРАВИЛА НА ЕС ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ ОТ 2028 ГОДИНА: СВОБОДЕН ПАЗАР БЕЗ ЕТИКЕТИ, КРАЙ НА ПРАВОТО НА ИНФОРМИРАН ИЗБОР ИЛИ СЕРИОЗНА ЗАПЛАХА ЗА БИОЛОГИЧНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ЗДРАВЕТО НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Европейският съюз се подготвя за една от най-значимите и същевременно контроверсни промени в регулацията на хранителния си сектор. Новият Регламент 2026/1388 на ЕС въвежда изцяло нова правна рамка, която ще позволи на генетично модифицирани плодове и зеленчуци да се предлагат свободно в търговската мрежа от 2028 година, без да бъде необходимо върху тях да се поставя етикет за генетично модифициран организъм (ГМО). Тази промяна радикално преобразува европейското законодателство, което до този момент стриктно изискваше всеки продукт, съдържащ над 0,9 процента генетично модифицирани съставки, да бъде ясно и изрично обозначен за потребителите. Новото решение засяга така наречените нови геномни техники (НГТ), сред които попадат целенасочената мутагенеза и цисгенезата. От гледна точка на поддръжниците и европейските институции, това е стъпка към модернизация, но според редица критици, експерти и представители на земеделския сектор става въпрос за брюкселски евфемизъм, който на практика легализира скритата продажба на генетично модифицирани храни на крайната аудитория. Новите правила предвиждат, че ако генетичният материал на дадено растение или култура изглежда така, сякаш би могъл да възникне в резултат на класическа селекция или естествена мутация, растението ще се оценява и третира от законова гледна точка като напълно нормално, въпреки че в основата си е лабораторно манипулирано. По този начин задължението за докладване и етикетиране за широк спектър от култури просто ще отпадне от 2028 година. Това развитие предизвиква остри реакции сред биологичните производители и еколозите, които заявяват, че правото на хората да знаят какво слагат на трапезата си се заличава напълно. Евродепутатът Аня Хазекамп от Партията за животните определя ситуацията като директна заплаха за пълното унищожение на сектора на биологичното земеделие, тъй като за фермерите става практически невъзможно да гарантират чистотата на своите продукти, когато на съседните ниви се отглеждат неотбелязани лабораторно модифицирани култури. В същото време традиционни производители, като нидерландския зърнопроизводител Марсел ван Силфхаут от фондация GraanGeluk, изразяват силна тревога за бъдещето на хранителната сигурност и традиционното земеделие. Ван Силфхаут, който се занимава с отглеждане на исторически регионални зърнени култури за занаятчийски продукти и натурална бира, изтъква, че изборът да консумираш естествени продукти е фундаментално право на всеки човек. Той заявява, че консумацията на изкуствено създадени в лаборатория храни противоречи на природните закони и че новата система отнема информирания избор на купувача. От друга страна, гигантските агрохимически и биотехнологични компании приветстват новия регламент като огромен успех, тъй като той им отваря врати за огромни печалби и практическа реализация на патентите, които са регистрирали през последните десетилетия. В подкрепа на този глобален технологичен тласък се появяват и редица нови методи за производство на храна без използване на животни, сред които е прецизната ферментация. При тази техника генетично модифицирани микроорганизми се отглеждат в специални реакторни съдове, където произвеждат млечни протеини и витамини с цел създаване на синтетични млечни продукти и сирене. Макар биотехнологичният сектор да разглежда тези иновации като бъдещето на устойчивото изхранване, все повече експерти и граждани изразяват загриженост, че бързото навлизане на подобни технологии в комбинация с премахването на етикетите за ГМО ще доведе до пълна липса на прозрачност на пазара. В крайна сметка от 2028 година купувачите в супермаркетите в целия Европейски съюз вече няма да има как да разберат дали плодовете, зеленчуците и преработените храни, които купуват, са резултат от естествен растеж в земята или от лабораторна генетична намеса.