ПРЕЗ 1977 Г. НА ОСТРОВ СЕВЕРНИ Е ОТКРИТА КАМЕННА ПЛОЧА, ИЗОБРАЗЯВАЩА НЕИЗВЕСТНА ЗВЕЗДНА СИСТЕМА

Вярвате или не, експедицията на Владимир Астахов през 1977 г. до остров Северни в Арктика доведе до забележително откритие. Тази информация циркулира в псевдонаучни среди, така че може би е чиста фантазия, но според мен историята е завладяваща и кара човек да се замисли върху мистериите, скрити под арктическата ледена шапка. Полярните изследователи провеждаха поредната и далеч не първата експедиция до остров Северни. Владимир Астахов лично го беше посещавал шест пъти и през това време се беше превърнал в експерт. Докато тества експериментално оборудване, екипът, воден от него, открива мистериозна система от проходи в ледника. Първоначално се предполагаше, че топенето на леда може да е накарало водата да си проправи път, оставяйки след себе си кухини. Мащабът им обаче подсказваше друго. Друго косвено доказателство беше самата тунелна система. Тя беше свързана, подредена, инженерно оформена, а не хаотична следа от ерозия. Освен това нямаше изход на повърхността. Започваше на дълбочина от около 20 метра и продължаваше още по‑надолу. Тунелите бяха под лек ъгъл и липсваха вертикални шахти, сякаш всичко е било проектирано така, че да е лесно за навигация. Проходите достигаха височина от 3,5 метра и бяха малко по‑широки. След откриването на странната мрежа, допълнителен персонал беше изпратен на остров Северни, за да се използва оборудване за пробиване през леда и спускане на изследователи в подледниковите пещери. Предварително беше договорено, че Астахов и неговата група ще бъдат първите, които ще слязат. След като ледът беше пробит, полярните изследователи се спуснаха. Светлината беше оскъдна и трябваше да използват фенерчета. Стените на тунела бяха гладки и равни, а подът – леко грапав, сякаш проектиран за удобно ходене. Изследователите извървяха около сто метра и стигнаха до разклонение. Завиха надясно. Тунелите продължаваха по‑дълбоко, под лек наклон, който постепенно ставаше осезаем. Тялото усещаше промяната във височината. След около дузина малки проходи екипът се озова пред малка камера, в центъра на която се намираше нещо странно – скална издатина или каменна плоча от черен материал, голяма и замръзнала в леда. Най‑интересното беше, че по повърхността ѝ бяха разпръснати десетки символи. Нямаше съмнение, че артефактът, а вероятно и целият комплекс от подледникови проходи, е създаден от човека. Символите не бяха хаотични. Плочата съдържаше диаграма, изобразяваща голям брой звезди или планети. Около всяка от тях имаше маркировки, надписи и някакви символи. Имаше и множество кръгове – кръгли и елипсовидни. Екипът внимателно скицира диаграмата за по‑нататъшно проучване. Премахването на плочата от такава дълбочина беше невъзможно, а разрушаването на тунелната система беше недопустимо. Когато съветските астрономи получили скиците, те не могли да идентифицират изобразената звездна система. Със сигурност не беше Слънчевата система, а други не бяха проучени толкова подробно. Макар учените да познаваха звездите и някои от планетите около тях, знанията им не бяха достатъчни, за да определят системата, изобразена на плочата. Оказва се, че мистериозният артефакт съдържаше информация, която дори съветските космически учени не притежаваха. Що се отнася до символите и надписите, специално обучени експерти, включително от разузнавателните служби, се опитаха да ги дешифрират. Използваха различни методи, за да определят езиковата група, към която може да принадлежи езикът. Всички опити се оказаха неуспешни. Мистерията вероятно остава неразгадана или информацията, която експертите са получили, е била толкова невероятна, че са решили да я скрият от обществеността. Но ако това откритие наистина е съществувало, тогава остров Северни най‑вероятно е бил част от територия, обитавана от цивилизация, притежаваща изключителни астрономически познания.