ХОРАТА ОСТАВАТ ПОДЧИНЕНИ, ДОКАТО САМИТЕ ТЕ ГО ПОЗВОЛЯВАТ

В този свят човекът живее в състояние на непрекъснато взаимодействие със същности, които не принадлежат на неговата природа, но са се научили да го управляват чрез технологии, които надхвърлят всичко, което човешкият ум може да си представи. Тези същности поставят импланти, които ограничават огромния потенциал, заложен в онези 2% „ген на светлината“, и изсмукват енергията на човека, която служи за тяхното препитание. Тези 2% представляват истинската същност на човека, неговата връзка с източника, неговата неподвластна на манипулация природа, неговият потенциал да се превърне в Светлинен човек. Целта на същностите е да попречат на човека да получи достъп до информацията, която би разкрила неговото светлинно Аз, да му попречат да го разпознае чрез усещане и да му попречат да поеме отговорност за собственото си развитие. За да се постигне това, човекът трябва да разпознае същността, която действа вътре в него и в заобикалящата го среда. Всеки човек е подвластен на контрола на такива същности. Технологиите им са свръхмодерни, а хората са изградени от 98% „влечугов ген“, създаден за живот в светове като този, което може да изглежда смазващо в сравнение с едва 2-та процента „ген на светлината“. Но добрата новина е, че потенциалът на човека е безграничен, далеч надхвърлящ тези 98% „влечугов ген“, стига човекът да избере да го усили. Тази информация се крие от хората, защото ако човекът разпознае своята истинска природа, същностите губят властта си над него. Най-смъртоносното оръжие, с което разполагат тези същности, е мисълта. Мисълта е входът, през който те контролират волята на човека и активират имплантите. Например, когато човек се скара с партньора си, по време на спора енергията е плътна и изобилна за същността. Спорът приключва, но задачата на същността е да извлече от него възможно най-много чрез мисълта. Тя удължава конфликта във времето, изпращайки образи, думи, спомени, които човек погрешно приема за свои. „Как се отнесе с мен? За какъв се мисли? Виж как аз се държах с него, а той така ми се отплаща.“ Тези мисли не са човешки. Те са механизъм за поддържане на ниска честота. Човекът започва да преживява емоции, които не принадлежат на неговото светлинно Аз. Той се превръща в източник на енергия за същността, която се храни от неговото страдание. Ето защо е толкова важно човекът да разбере как действа тази същност.Когато човек остава в състояние на наблюдение, успокоява ума и се учи да усеща, той говори езика на светлинния човек. За да успокои ума, човек трябва да практикува бавно и дълбоко дишане. Това го закотвя в настоящия момент, позволявайки му да преработи емоции, които не са негови, и да се освободи от тях. Човекът трябва да бъде като водната капка, която дълбае камъка, докато пробие дупка в него. Не е лесно, но не е и невъзможно. Светлинният човек е в капан вътре в човека. Необходима е намеса, за да бъде освободен и да се стигне до корена на това, което държи човека в плен. Човекът трябва да спазва принципите на светлинния човек. Един от най-важните е постигането на състояние на „липса на мисли“, тъй като светлинният човек не може да съществува съвместно с ум, който непрекъснато мисли. От съществено значение е човекът да не отравя клетките си, защото това възпрепятства разгръщането на светлинния ген. Червеното месо, свинското и преработените храни активират „влечугоподобния ген“ и отравят клетките. Човекът трябва да се храни с чисти храни, да наблюдава тялото си, да го усеща и да присъства напълно в настоящия момент. Физическите упражнения са много важни, защото позволяват на светлинния ген да се разгърне. Човекът трябва да се наслаждава на всеки миг, секунда по секунда. Всичко, което търси, се крие в настоящето. Прегърнете близките си, насладете се на топлия бриз, радвайте се на настоящия момент. Посланието, заложено в принципите на светлинния човек, е да обичате себе си, да поставяте собственото си благополучие на първо място и да насочите вниманието си навътре. Истинската промяна идва отвътре. Ако човекът възприема същностите като врагове, той се настройва на тяхната честота и се превръща в тяхна храна. Гневът, омразата, разочарованието и безсилието са тяхната храна. Ако човекът наблюдава същността от неутрална позиция, без да я определя като приятел или враг, той я неутрализира. Светлинният човек общува единствено чрез усещане. Той не се призовава, не му се молите, не искате защита. Искането на защита е споразумение със същността. Честотата на светлинния човек е това, което ви позволява да вървите напред. Общуването със светлинния човек изисква намеса, проведена от хора, които притежават това състояние. Когато гледате техните сесии, не слушайте думите. Усещайте информацията. Усещането е ключът към активирането на светлинния ген. Когато се почувствате готови, изберете човека, който резонира с вашето сърце. Технологиите и същностите могат да бъдат изключително интелигентни, но когато активирате своя велик потенциал, същността губи властта си над вас. Намираме се в момент, в който хората трябва да поемат отговорност за своята индивидуална работа и да активират великия си потенциал на светлинен човек, или в противен случай ще останат под властта на същността.