МИСТЕРИОЗЕН ОБИТАТЕЛ НА КОНГОАНСКИТЕ БЛАТА. ЕКСПЕДИЦИЯТА НА ВОЛДЕМАР РЬОШ

През втората половина на миналия век експедицията на Волдемар Рьош се отправя в горите на Конго. Германският изследовател общува с британски и италиански колеги, които вече са посетили джунглите на страната, и споделя своите теории и открития. Рьош е геолог по професия, но винаги е бил привлечен от информация за необичайното и необяснимото. Според местната легенда мистериозни същества живеят дълбоко в тропическите гори, близо до обширни блатисти райони. Те са описани като големи, достигащи до 8-9 метра дължина, покрити с тъмна сива кожа. Телата им са с форма на бъчва, с дълга опашка, а главите им са малки и кацнали на дълга шия. Животните прекарват времето си заровени до врата във водата на блатото. Най-активни са сутрин и вечер, когато слънцето е по-слабо. Тогава започват да ядат листа и цветя от клоните на дърветата и храстите около блатото. Понякога се хранят с водни растения, плаващи по повърхността, както и с трева, растяща около местообитанието им. Европейците научават за тези същества през втората половина на XIX век. Оттогава са организирани множество експедиции, включително и тази на Волдемар Рьош. Описанието подсказва, че блатата на Конго може да са дом на версия на диплодока или друг сравнително малък динозавър. Научният елит обаче е озадачен как такъв древен вид би могъл да оцелее до днес. Официалната наука твърди, че последните динозаври са изчезнали преди около 60-65 милиона години. Климатът, флората и фауната на планетата са претърпели значителни промени. Процесът е продължил около 3-4 милиона години. Случило се е събитие, причинило мащабни катаклизми, което е довело до загубата на света, към който динозаврите са били адаптирани. На теория адаптирани видове биха могли да оцелеят, но учените смятат, че сред тях не е имало място за динозаври. Следователно шансът съвременните хора да видят жив динозавър е практически нулев. Въпреки това докладите на конгоански жители силно заинтересуват изследователи. Нещо повече, различни експедиции, включително водени от съветски ентусиасти, откриват физически доказателства. Според мен, макар че това е само мое мнение, Волдемар Рьош и неговите сътрудници са се доближили максимално до разрешаването на мистерията. През 1976 г. немският геолог събира група от седем души, специализирани в различни области, и те се отправят към джунглата на Конго. След пристигането си европейците прекарват първите два дни в събиране на информация с помощта на преводач. Успяват да открият две потенциални места, където местните жители са виждали същества, подобни на динозаври. Успяват да стигнат до едното, но не и до другото. Блатото е твърде опасно за хората. Африканците казват точно това: където хората не могат да минат, тези същества, с изпънати вратове, спокойно газят. Що се отнася до точката, която успяват да посетят, Волдемар и неговите спътници правят интересни открития. Те успяват да се придвижат през блатото с лодка, макар и едва. Блатото е лепкаво, но им позволява бавно да се придвижват. Първото нещо, което забелязват, е че върховете на дърветата около блатото са изядени. Тук те са нискорастящи, като клоните на някои дървета буквално висят във водата. Почти всички млади клони и листа от страната на блатото са огризани, докато тези от страната на джунглата са недокоснати. Това подсказва, че каквото и да се е хранило с тях, е излязло от блатото, изяло се е и се е върнало. Освен това изследователите наблюдават следи от непознати животни на няколко блатисти острова. Те изглеждат необичайно: трипръсти, силно вдлъбнати, дълги около 60 сантиметра. Очевидно съществото е ходило на четири крака. В продължение на два дни изследователите чакат мистериозното същество да се появи, но то не се появява. Те се отправят към второто блато. Ситуацията там е по-сложна. Дори лодка не може да се придвижи. Теренът е изключително блатист, а корените са преплетени. Тогава Волдемар Рьош решава да предприеме различен подход. Той уговаря местните жители да прекарат няколко дни в лагера. Тяхната задача е да слушат звуци, идващи от джунглата. Местните са по-способни да разпознават разнообразните викове на обичайните обитатели. На третия ден те заявяват, че протяжният, почти гърлен вой, идващ от блатото, принадлежи на точно тези същества. Опитите да се различи нещо в далечината са неуспешни, но самият вик е крайно необичаен. След завръщането си германецът предлага на зоолози и други специалисти да чуят записания глас. Никой не може да го свърже с птица, насекомо или познат бозайник. Записаният вой принадлежи на неизвестно същество. Добавете към това огризаните клони и мистериозните следи по блатния остров – изглежда, че Рьош наистина е близо до откриването на легендарния обитател на блатата на Конго. Той обаче не е имал късмета да се върне в тези райони и да изпълни задачата си.