ЗАГУБЕНАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА ДИЗЕЛА И МИСТЕРИЯТА НА ЕТЕРИЧНОТО МАСЛО

Историята на дизела може да се окаже много по-странна от всичко, представено в общоприетата версия за развитието на индустриалния транспорт и механичния прогрес. Твърди се, че някои тежки машини от XIX век са съдържали компоненти, чието предназначение е трудно да се обясни единствено чрез конвенционалните технологии за горене. Според сведенията, вътрешните им бутала са използвали магнетизиран антимон, а определени камери са били облицовани със стъкло с живачно покритие – за цели, които днес вече не са публично известни. Възможно е тези устройства да са функционирали по начин, коренно различен от този на примитивните инжектори, обикновено свързвани с ранното развитие на двигателите. Вместо просто да впръскват гориво в горивна камера, те вероятно са действали по-скоро като йонизатори, предназначени да променят състоянието на течността, преди да настъпи нейното разширяване. Предполага се, че веществото е било подлагано на вибрации или електрическа стимулация, докато не се разшири рязко, генерирайки огромно механично налягане. Често споменаваният показател в този контекст е коефициент на разширение, доближаващ се до 100 към 1 – стойност, която би променила из основи икономическите аспекти на разхода на гориво. Теоретично дори съвсем малко количество от тази течност би могло да генерира огромно механично движение, без да е необходимо непрекъснатото горене, характерно за съвременните двигатели. Въпросното вещество понякога е наричано „ефирно масло“, което подсказва, че става дума за нещо съвсем различно от използваното днес дизелово гориво. Един от най-невероятните примери гласи, че само един галон от това ефирно масло е бил достатъчен за придвижването на 40-тонен товар от Ню Йорк до Чикаго. Подобна ефективност би направила съвременната зависимост от огромни количества закупувано гориво напълно излишна. Транспортна система, способна да работи по този начин, би изисквала и много по-малко на брой рафинерии, дистрибуторски мрежи и бензиностанции на територията на цели държави. Годината 1851-ва се появява многократно в тази история и заема централно място в предполагаемата технологична промяна. Твърди се, че специална комисия е конфискувала йонизиращите системи, преди индустрията да се насочи към машините с двигатели с вътрешно горене. Този завой е превърнал транспорта от потенциално самодостатъчна система в такава, която е трайно зависима от търговското производство и доставката на гориво. Съвременните двигатели с вътрешно горене отделят огромно количество топлина и се нуждаят от сложни спомагателни системи, за да издържат на собствените си работни температури. Радиаторите, охлаждащите течности, смазочните материали и изпускателните системи съществуват до голяма степен именно защото голяма част от освободената енергия се превръща в нежелана топлина, вместо в полезно механично движение. Ако обаче по-старите машини са генерирали налягане чрез йонизация и разширение, цялостната посока на развитие на транспортните технологии започва да изглежда по съвсем различен начин.Същинският проблем далеч надхвърля въпроса за дизеловите двигатели или механичните компоненти, скрити в машините от XIX век. Една машина, която почти не консумира гориво, носи минимална текуща печалба, след като веднъж бъде закупена и въведена в експлоатация. Машината, която изисква постоянно зареждане, генерира постоянен доход чрез добив, рафиниране, транспорт, данъчно облагане, дистрибуция и многократни покупки на дребно. Тази разлика напълно променя икономическия модел на транспорта и обяснява защо темата остава толкова провокативна и днес. Когато всяко пътуване зависи от закупено гориво, придвижването става трайно обвързано с онзи, който контролира енергийните доставки и системата за разпределение. Превозното средство може да е собственост на притежателя си, но енергията, необходима за задвижването му, зависи от външна мрежа. Ето защо запазените машини са толкова важни за разбирането на това какво всъщност са създали инженерите от XIX век. Намагнитеният антимон, камерите от живак и стъкло, както и йонизиращите компоненти, подсказват за принципи, коренно различни от опростената история за примитивни двигатели, които постепенно се усъвършенстват с времето. Ако тези механизми са работили така, както се твърди, то съвременната технология на двигателите с вътрешно горене може да се окаже по-скоро подмяна, отколкото истински технологичен напредък. Съществува и вероятността автомобилният транспорт умишлено да е бил обвързан с непрекъсната консумация на гориво по време на мащабно индустриално преструктуриране. Вместо да предостави на хората машини, способни да изминават огромни разстояния с минимално количество енергия, системата създава трайна зависимост от закупуването на гориво. Именно тази възможност свързва старите йонизатори, комисията от 1851 г. и забравената идея за „етеричното масло“ директно със съвременната икономика, базирана на дизеловото гориво! 

Ако желаете да научите повече за работата ми, да прочетете публикациите в блога ми или да закупите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми. Четирите ми заглавия са налични и в Amazon, включително във форматите Kindle и Audible!

 С най-добри пожелания, Гай. Гай Андерсън – автор.