ЧОВЕКЪТ С 98% РЕПТИЛСКИ ГЕНИ И 2% ГЕНИ НА СВЕТЛИНАТА

В този свят човекът живее в състояние на непрекъснато взаимодействие с сили, които не принадлежат на неговата природа, но са се научили да го управляват чрез емоции, мисли и енергийни механизми, които той погрешно приема за свои. Човекът е създаден с 98% рептилианска ДНК, която му позволява да оцелява в тази плътна реалност, да се адаптира към материалната среда, да функционира в условията на ниска честота и да се справя с предизвикателствата на физическия свят. Но в него има и 2% гени на светлината – единствената част от човешката структура, която не е подвластна на контрол, манипулация или програмиране. Тези 2% представляват истинската същност на човека, неговата връзка с източника, неговата неподвластна на манипулация природа, неговият потенциал да се превърне в Светлинен човек. Задачата на човека е да разпознае онова, което не му принадлежи. Това означава да разпознае мислите, които не са негови; емоциите, които не са негови; реакциите, които не са негови; вътрешните гласове, които не са негови; програмите, които не са негови. Човекът бива контролиран от същности, които се хранят с емоции, несвойствени за човешката природа – ярост, тъга, болка, вина, страх, безпомощност, разочарование. Тези емоции не принадлежат на светлинния човек. Те принадлежат на същностите, които използват човека като батерия. Тези същности са изключително интелигентни и притежават технологии, които надхвърлят всичко, което човешкият ум може да си представи. Най-смъртоносното им оръжие е мисълта. Мисълта е входът, през който те активират имплантите, поддържат ниската честота и изсмукват енергията, която им служи за храна. Всеки път, когато човек приеме дадена мисъл за своя, той дава сила на същността. Например, след конфликт с партньор, когато всичко уж е приключило, същността започва да изпраща образи, думи, спомени, които човек погрешно приема за свои. „Как се отнесоха с мен? Защо ми го причиниха? Аз направих толкова много, а те така ми отвръщат.“ Тези мисли не са човешки. Те са механизъм за поддържане на ниска честота. Човекът започва да преживява емоции, които не принадлежат на неговото светлинно Аз. Той се превръща в източник на енергия за същността, която се храни от неговото страдание. Зверовете подготвят сцената, а човекът влиза в роля и таи емоции, които не принадлежат на човека. Но човекът притежава огромен потенциал благодарение на онези 2% гени на светлината. Тези 2% пораждат Светлинния човек – най-добрата версия на самите вас. Задачата на човека е да разпознае онова, което не му принадлежи, опирайки се на този огромен потенциал. За да се случи това, човекът трябва да остане наблюдателен, да разпознава емоциите, които не са негови, да наблюдава появата им, да ги усеща като страничен наблюдател и да ги преработва чрез бавно, дълбоко дишане. Дишането е ключът към настоящия момент. Настоящият момент е единственото място, където същността няма достъп до вас. Когато сте в настоящето, в тялото, в усещането, в дишането, в наблюдението, вие говорите езика на светлинния човек. Светлинният човек не може да съществува едновременно с мислещ ум. Мисълта е врата за същността. Усещането е врата за светлинния човек. Този 3D свят е създаден, за да изгражда Светлинни хора. Ето защо е от решаващо значение всеки човек да поеме отговорност за собствената си индивидуална работа. Хората са създадени с 98% рептилианска ДНК, за да оцелеят в тази плътност, наред с 2% светлинна ДНК. Именно тези 2% пораждат Светлинния човек – вас в най-добрата ви версия. Тези 2% може да изглеждат незначителни в сравнение с 98-те процента рептилианска ДНК, но не са такива; те стават безгранични, когато решите да ги усилите. Ако възприемате същностите като врагове, вие се настройвате към тяхната честота и бивате въвлечени в битката. Зверовете не изпитват чувства; те са програмирани да оформят хората като Светлинни същества. Когато наблюдавате същността от неутрална позиция – без да я виждате нито като приятел, нито като враг – тя губи властта си над вас. А ако възприемете нагласата на учене – при която проблемите вече не са проблеми, а уроци, и разбирате, че тези зверове действат като учители – вие активирате състоянието на Светлинен човек. Светлинният човек не изисква нищо, не призовава, не се моли. Той се усеща. Езикът на Светлинния човек е езикът на усещането. Когато активирате това състояние, придобивате силата и устойчивостта да преминете през всеки урок и да навлезете в процес на депрограмиране. Единственият начин да общувате със своята същност на Светлинен човек чрез думи е посредством намеса в настоящия момент. Когато гледате сесиите на хора, които притежават това състояние, не слушайте думите. Усещайте информацията. Усещането е ключът към активирането на светлинния ген. Когато се почувствате готови, изберете човека, който резонира с вашето сърце. Това е моментът, в който човекът трябва да реши: да остане под властта на зверовете или да разпознае огромния си потенциал като първичен Човек на светлината.