Нещо странно се случва, когато запазите семето си

 Нещо странно се случва, когато задържате семето си, защото мъжкото тяло реагира на самоконтрола по начин, който засяга не само физическото състояние, но и психическата енергия, увереността, фокуса, дисциплината и усещането за вътрешна сила. Когато мъжът упражнява контрол върху импулсите си, мозъкът му започва да работи по различен начин, защото самото действие на задържане активира центровете за самодисциплина, които са свързани с мотивацията, целеустремеността и устойчивостта. Това не е магия, а биология, защото когато човек се въздържа от импулсивно поведение, мозъкът освобождава различни невротрансмитери, които засилват усещането за контрол и вътрешна стабилност. Много мъже описват, че когато задържат семето си, се чувстват по‑енергични, по‑уверени и по‑фокусирани, защото не разпиляват енергията си в краткотрайни импулси, а я насочват към цели, работа, спорт, творчество и личностно развитие. Това усещане за сила идва от факта, че тялото запазва част от своята жизнена енергия, която иначе би била изразходвана, и тази енергия се пренасочва към мозъка, мускулите, концентрацията и емоционалната стабилност. Когато мъжът задържа семето си, той често забелязва, че мислите му стават по‑ясни, че се концентрира по‑лесно, че има повече търпение и че реагира по‑спокойно на стресови ситуации, защото самият процес на самоконтрол укрепва нервната система. Някои мъже съобщават, че се чувстват по‑привлекателни и по‑харизматични, защото увереността, която идва от дисциплината, се усеща от околните, а езикът на тялото става по‑стабилен, по‑спокоен и по‑силен. Това не е свръхестествено явление, а естествен резултат от промени в хормоналния баланс, защото когато мъжът задържа семето си, нивата на определени хормони, свързани с мотивацията и енергията, могат да се стабилизират, което води до по‑добро настроение, по‑висока продуктивност и по‑силно усещане за цел. Някои хора вярват, че задържането на семето повишава тестостерона, но научните данни показват, че ефектът е по‑скоро краткосрочен и умерен, а истинската промяна идва от психологията на самоконтрола, от дисциплината и от начина, по който мозъкът реагира на въздържанието. Когато мъжът се въздържа, той тренира същите мозъчни центрове, които отговарят за успеха, за устойчивостта, за способността да се следват цели и да се преодоляват трудности, и затова много мъже усещат, че стават по‑силни психически, по‑решителни и по‑фокусирани. Нещо странно се случва и с привличането, защото когато мъжът е по‑уверен, по‑спокоен и по‑енергичен, околните го възприемат като по‑стабилен и по‑харизматичен, а това създава впечатление за по‑силно присъствие.

 Много мъже описват, че когато задържат семето си, се чувстват по‑творчески, по‑вдъхновени и по‑продуктивни, защото енергията, която иначе би се разпиляла, се насочва към умствена дейност, спорт, работа или личностно развитие. Това е форма на вътрешна трансформация, защото самият акт на въздържание учи мозъка да бъде по‑устойчив, по‑спокоен и по‑целенасочен. Някои хора свързват задържането на семето с духовен растеж, защото когато човек контролира импулсите си, той развива по‑дълбоко усещане за себе си, за целите си и за вътрешната си сила. Това не е мистично, а психологическо, защото самоконтролът е основата на личностното развитие, а задържането на семето е просто един от начините да се тренира тази способност. Когато мъжът задържа семето си, той усеща, че има повече енергия, повече яснота, повече увереност и повече дисциплина, защото тялото и мозъкът му работят в синхрон, а импулсите вече не управляват поведението му. Това води до лична трансформация, защото човек започва да усеща, че контролира живота си, а не че животът го контролира. Нещо странно се случва, когато задържате семето си, защото това е практика, която съчетава биология, психология, самодисциплина и вътрешна сила, и която може да промени начина, по който мъжът се чувства, мисли, действа и се развива. Това е процес, който не е магически, а напълно естествен, защото когато човек контролира импулсите си, той отключва потенциал, който иначе остава скрит, и започва да изгражда по‑силна, по‑фокусирана и по‑уверена версия на себе си.

 В Африка се е отворила пукнатина, от която се чуват писъци. Зулусите и тяхната важна мисия

Вярвам, че след Антарктида, Африка с право е на второ място в списъка на най-загадъчните континенти в нашия свят. Още като дете мечтаех да я посетя, но за съжаление тази мечта никога не се сбъдна. Когато обаче африкански студенти идваха в СССР и Русия, често се опитвах да се сприятеля с тях и да общувам. Понякога ми се струваше, че не са дошли от друг континент, а от друга планета – толкова огромна разлика в мирогледа и дори начина на живот.

Имах и две книги: едната беше „Приказки и митове на народите на Африка“, а другата – „Обреди на африканските племена“. Това са великолепни произведения, които искате да препрочитате отново и отново. Няма да бъда оригинален, ако кажа, че африканските хора са много суеверни. Местните вярвания са отличителни и уникални. Например, в едно племе целуването на мумифицирана маймунска глава по устните е задължително, за да се благослови духът на предка, докато в друго носят огърлица от изсушени змийски глави за защита от демонични същества.

В днешно време, със стотици туроператори, предлагащи пътувания до Африка, изглежда сякаш тя е достъпна за всеки и че не са останали скрити, неизследвани места. Това е погрешно предположение. Туристите са отвеждани в едни и същи безопасни зони и национални паркове, но 90% от Африка остава под контрола на местните племена. Чужденци не са допускани там от съображения за безопасност и от уважение към техните вярвания. Свещената земя не може да бъде осквернена от чуждо присъствие.

В крайна сметка, всичко, което остава, е да вярваме на слуховете и историите, разпространявани от местните жители. Бих искал да говоря за разломната линия, разположена в свещената долина на зулусите, където никой не е допускан. От древни времена зулусите са се отнасяли към тази земя с голямо уважение и страхопочитание. Според зулуските шамани и духовни водачи, духовете на предци, воини и паднали другари пътуват тук. Долината е пазена от могъщи духове и се е смятало, че е едно от малкото места, защитени от влиянието на демонични същества.

В свещената земя на зулу се е образувала пропаст.

Наскоро там се е случило земетресение, създавайки доста дълбок разлом. Зулуските шамани, на съвместен съвет, заключили, че печатът е счупен и демонични същества се опитват да избягат от земята в нашия свят. Последната бариера била армия от духове на предците, охраняващи изхода към тази реалност. Представители на зулу издали изявление, предупреждаващо човечеството, че глобални промени скоро могат да очакват света, ако демоните избягат от подземния си плен.

Според африканските шамани първите признаци вече са започнали да се появяват. Например, зулусите, приближаващи се до разлома, съобщили, че са чули писъци. Тези писъци могат да бъдат класифицирани по различни начини, но някои са били очевидно човешки, докато други, свирепи и силни, са били на други същества. По време на ритуали, провеждани непосредствено близо до новообразувания геоложки разлом, участниците уж видели битка, разгръщаща се отвъд реалността.

Духовната армия на най-великите африкански синове и дъщери поела основната тежест на атаката и успешно разгромила първата и най-голяма демонична армия. Демоните обаче продължават да атакуват в малки колонии. Засега духовете на предците се справят с натиска. По време на един от ритуалите, мълния ударила няколко пъти дъното на разлома – африканците видели това като опит на демоните да пробият проход към нашия свят. Според някои шамани, сутрин, когато долината е покрита с мъгла, могат да се видят човешки фигури, изтъкани от нея. Те скърбят за факта, че мирът, който са спечелили през живота си, сега е разрушен от предателството на демоните.

Чрез ритуали те помагат на духовете на своите предци да се борят.

Зулусите се обърнали към други малки народи и племена в Африка за помощ. Много откликнали и сега ритуали за укрепване на духовната армия се извършват денонощно. Междувременно международната географска и геоложка общност поискала достъп до разлома, за да го оцени научно. Властите, както и африканският племенен съюз, отказали разрешение, твърдейки, че всяка намеса може да попречи на способността на духовете да държат портите към нашия свят.

Изглежда, че сме в 21-ви век, но въпреки това подобни ужаси все още се случват! Вярвам, че африканските шамани наистина спасяват нашия свят. В крайна сметка тяхната вяра не притеснява никого, освен шепа геолози, които искат да изучат разлома. Струва си да се отбележи, че подземният свят често се нарича в легендите и митовете обиталище на души, духове, демони и други същества. Ако погледнете света не през очите на скептик, а през очите на някой, който изучава традицията, логиката в думите на зулусите става очевидна. Затова нека им пожелаем успех в тяхната, без капка сарказъм, важна мисия.

 ДНЕШНОТО СЛЪНЦЕ ИЗГАРЯ ПО‑СИЛНО ОТ ВСЯКОГА И УСЕЩАНЕТО ЗА ЖЕГА Е НЕСРАВНИМО С ТОВА ОТ МИНАЛИТЕ ГОДИНИ 

Днешното слънце се усеща много по‑силно от всякога, защото комбинацията от климатични промени, по‑тънък озонов слой, по‑висока UV радиация, по‑сух въздух, по‑малко облаци, по‑силно слънчево греене и по‑прозрачна атмосфера позволява на много повече слънчева енергия да достига директно до кожата. Това води до усещане за жега, което е несравнимо с това от миналите години, защото дори при 25–30 градуса тялото може да усеща топлина като при 35–40 градуса. Причината е, че UV индексът е висок, а UV лъчите не зависят от температурата на въздуха, а от ъгъла на слънцето, сезона, географската ширина и състоянието на атмосферата. Когато слънцето е високо, UV‑то е силно, независимо дали въздухът е топъл или студен. Затова кожата започва да щипе, да пари и да боли много по‑бързо, защото UV‑лъчите проникват в горните слоеве на кожата, увреждат клетките, причиняват микровъзпаление и това се усеща като парене. Когато въздухът е сух, кожата се дехидратира по‑бързо, става по‑чувствителна и реагира още по‑силно, което създава усещането, че слънцето „хапе“ и „пече“ много повече от преди години. Климатичните промени правят атмосферата по‑прозрачна за радиация, защото в някои периоди озоновият слой е по‑тънък, а това позволява на UV‑B и UV‑A лъчите да достигат по‑силно до земята. Затова дори през пролетта или есента слънцето може да бъде по‑силно от лятото преди 20 години. Хората усещат, че слънцето е „по‑жестоко“, „по‑остро“ и „по‑парещо“, защото наистина е така – UV индексът е по‑висок, а кожата реагира по‑остро. Разликата между слънце и сянка е огромна, понякога 10–15 градуса по усещане, защото на слънце тялото поема директна радиация, която загрява кожата много по‑бързо от въздуха. На сянка въздухът може да е хладен, защото няма директно нагряване, и затова се получава усещането, че на слънце е лято, а на сянка – есен или зима. Слънчевата радиация загрява повърхностите, но не загрява въздуха толкова бързо, и когато въздухът е студен, а слънцето е силно, тялото усеща две различни температури едновременно – студ от въздуха и жега от слънцето. Това създава странното усещане за „две сезона едновременно“. Когато слънцето е силно, но въздухът е хладен, тялото не се поти достатъчно, за да се охлажда, и кожата се нагрява още по‑бързо, което усилва усещането за парене. Затова хората казват, че „слънцето пече като лампа“, защото UV‑лъчите са силни, а въздухът не ги компенсира. Съвременните градове усилват ефекта, защото бетонът, асфалтът и металът отразяват и усилват слънчевата светлина, което прави усещането още по‑силно. На открито, особено в градска среда, слънцето се усеща като много по‑висока температура, отколкото показва термометърът. Сянката блокира директната радиация и усещането пада рязко, защото тялото вече не поема енергия от слънцето, а само от въздуха, който може да е много по‑студен. Затова разликата между слънце и сянка е огромна, въпреки че реалната температура е една и съща. Климатичните промени правят слънцето по‑агресивно, защото атмосферата е по‑прозрачна за радиация, а това означава, че кожата поема повече енергия за по‑кратко време. Хората изгарят по‑бързо, дори при ниски температури, и усещането е, че слънцето е по‑силно от преди. Това е напълно вярно, защото UV индексът е по‑висок, атмосферата е по‑прозрачна, а кожата реагира по‑остро. Затова усещаш болка, парене, щипане и силна топлина, дори когато въздухът е хладен, защото UV‑лъчите не зависят от температурата, а от слънчевия ъгъл и атмосферните условия. Когато тези условия пропускат повече радиация, слънцето се усеща като много по‑силно, отколкото показва термометърът. Това прави днешното слънце по‑агресивно, по‑остро и по‑опасно, отколкото беше преди години. Всичко това води до усещане за жега, което е по‑интензивно, по‑рязко и по‑неприятно, защото тялото поема огромно количество енергия за кратко време. Съвременният климат създава условия, при които слънцето е по‑силно през повече месеци от годината, а преходните сезони вече не дават същата защита, каквато даваха преди. Дори през март, април, септември или октомври UV индексът може да бъде толкова висок, че да причини изгаряне за 15–20 минути. Това е нещо, което преди десетилетия почти не се случваше. Днешната атмосфера пропуска повече радиация, защото съдържа по‑малко защитни частици, по‑малко озон и по‑малко влага, а това прави слънцето по‑остро и по‑агресивно. Градската среда усилва ефекта чрез отражения и акумулация на топлина. Тялото реагира по‑силно, защото кожата е по‑чувствителна, по‑суха и по‑податлива на увреждане. Всички тези фактори се комбинират и създават усещането, че слънцето е по‑силно от всякога, защото наистина е така. Днешното слънце е по‑опасно, по‑интензивно и по‑агресивно, отколкото беше преди години, и това се усеща от всеки човек, който прекарва време на открито.

Сянката е по‑студена, защото блокира директната слънчева радиация, която е основният източник на усещане за жега, а не температурата на въздуха, и когато човек застане на сянка, тялото му вече не поема инфрачервената и UV енергията, която загрява кожата мигновено, така че остава само въздухът, който може да е с 10–15 градуса по‑хладен по усещане, докато на слънце кожата поема огромно количество енергия за секунди, което създава усещането за пек, дори когато термометърът показва умерени стойности. Медиите, синоптиците и експертите все по‑често показват карти с код червено още при температури над 30 градуса, а хората спорят защо при уж „нормални“ стойности се обявяват опасности, как така 30 градуса днес се водят екстремни, защо се предупреждава да пием течности, да стоим на сянка, да пазим кожата от слънцето, защо картите за жеги изглеждат по‑различно от тези преди десетилетия, защо се говори за опасности, каквито уж не е имало през 1976 година, когато температурите са били подобни, но никой не е обявявал кодове. Истината е, че днешното слънце, днешната атмосфера и днешните условия нямат нищо общо с онези от миналото, защото климатът, озонът, магнитното поле, влажността, замърсяването, градската среда и самото слънчево излъчване са се променили толкова много, че усещането за топлина вече няма връзка с числото на термометъра. Днес 30 градуса могат да се усещат като 40, а 40 като 50–60, защото слънчевата радиация е по‑силна, UV индексът е по‑висок, а атмосферата пропуска повече енергия. Асфалтът се нагрява до температури, които топят гуми и пластмаса, а човек, излязъл на слънце, усеща кожата си да пари така, сякаш е под лампа за изгаряне, и това не е внушение, не е преувеличение, а реалност, която всеки може да провери, като просто излезе навън в ясен ден, дори при 20–25 градуса, защото слънцето вече пари много по‑силно, отколкото преди години, и усещането е като летен пек, въпреки че календарът показва пролет. Причината е, че озоновият слой е изтънял, магнитното поле отслабва, UV индексът е по‑висок, въздухът е по‑сух, облаците са по‑малко, а атмосферата пропуска повече радиация, което прави слънчевите лъчи по‑агресивни, по‑парещи и по‑опасни, така че дори при 25 градуса кожата може да изгори за минути, а при 30 градуса усещането е като 40, защото топлинният индекс, който отчита влажност, UV, вятър и радиация, показва стойности, които са много по‑високи от измерената температура. Хората спорят дали ни лъжат, дали има глобално затопляне, дали синоптиците преувеличават, но истината е, че не температурите са се променили най‑много, а усещането за тях, защото слънцето днес достига до земята по‑силно, по‑директно и по‑агресивно, а озонът, който преди е спирал част от UV лъчите, вече е по‑тънък, което позволява на повече радиация да стига до кожата, до растенията, до почвата, до всичко, което е изложено на открито. Затова снегът през зимата не се задържа, защото дори при 0–5 градуса слънцето го топи за часове, почвата е по‑топла, въздухът е по‑сух, а UV лъчите буквално го разяждат, така че снегът, който преди стоеше дни, днес изчезва за часове. Тревата, листата и реколтата съхнат много по‑бързо, защото растенията не могат да издържат на агресивното слънце, което ги изгаря, изсушава и уврежда клетките им, а земеделците по целия свят вече отчитат щети, които преди не са съществували. Слънцето днес е толкова силно, че дори сенчестите места не са толкова прохладни, колкото бяха преди, защото въздухът около тях е по‑топъл, а повърхностите около тях излъчват натрупана топлина. Въпреки това сянката остава единственото място, където човек може да избяга от директната радиация, защото тя спира най‑опасната част от слънчевата енергия, която загрява кожата и причинява усещането за пек. На слънце тялото поема енергия, която е в пъти по‑голяма от тази, която въздухът може да отдаде, и затова разликата между слънце и сянка е толкова огромна. Днес усещането за топлина е резултат не само от температурата, а от комбинацията от UV радиация, инфрачервено излъчване, отражения от повърхности, ниска влажност, по‑тънък озон и по‑прозрачна атмосфера, което прави слънцето по‑агресивно от всякога. Затова предупрежденията за жеги започват при по‑ниски температури, защото опасността идва не от числото на термометъра, а от количеството радиация, което достига до тялото. Днешните карти за жеги изглеждат по‑различно, защото отчитат фактори, които преди не са били толкова важни, а именно UV индекс, топлинен индекс, влажност, вятър, отражения и радиационен баланс. Светът се е променил, атмосферата се е променила, слънцето се усеща по‑силно, а човешкото тяло реагира по‑остро, и затова днешните 30 градуса не са онези 30 градуса от миналото, а усещането за тях е напълно различно, по‑тежко, по‑опасно и по‑екстремно.

 СЛЪНЦЕТО, КОЕТО ВЕЧЕ НЕ ПОЗНАВАМЕ: НОВАТА ЖЕГА, НОВАТА СВЕТЛИНА И НОВОТО УСЕЩАНЕ ЗА РЕАЛНОСТ

Дори когато навън е само 25 градуса усещането вече е като над 35, защото слънчевите лъчи са по‑силни и по‑концентрирани и проникват по‑дълбоко в кожата. Когато температурата премине 30 градуса усещането става като над 40 и тялото започва да реагира с моментално затопляне, зачервяване и силно изпотяване, сякаш сте попаднали в тропическа жега. Жегата се задържа дълго и не отслабва дори вечерта, защото земята е нагрята до такава степен, че излъчва топлина като огромна печка и въздухът остава тежък и неподвижен. Почвата започва да съхне много по‑бързо от преди и тревата губи влагата си за часове, а растенията увяхват още преди да е настъпило истинското лято. След време реките започват да намаляват, защото изпарението е по‑силно от притока и настъпват периоди на безводие, които се удължават и стават по‑чести. Слънцето стои високо и ярко и при някои хора се появява задух, щипене по кожата и усещане, че въздухът е по‑сух и по‑горещ от това, което показва термометърът. Дори при умерени температури тялото започва да се поти така, сякаш сте попаднали в над 45 градуса, и усещането е много по‑силно от реалната стойност. Слънчевите лъчи вече не са меки и разпръснати, а остри и агресивни и правят въздуха да се усеща като гореща вълна, която ви обгръща от всички страни. Когато стоите навън дори за кратко усещате как топлината се натрупва в тялото и не можете да се охладите лесно, защото радиацията е по‑силна и по‑постоянна. Това е новото лято, което вече не прилича на старото, а е екстремно и тежко, и дори при 25 градуса усещането е като при 35, а когато стане 30 усещането е като 40 и повече. Магнитното поле отслабва и позволява на повече енергия да достига до земята, и това прави кожата да реагира по‑остро и по‑болезнено дори при кратко излагане. Лек вятър вече не охлажда, а носи горещина, която се усеща като сух пек и прави дишането по‑трудно. Когато стоите на открито дрехите залепват за тялото и потта се появява почти веднага, защото тялото се опитва да се охлади от радиацията, а не само от температурата. Земята започва да се напуква по‑бързо, а растенията увяхват, защото слънцето ги удря с такава сила, че те не могат да задържат влагата си. Всичко това се случва дори когато температурите не са рекордни, но усещането е рекордно, защото лъчите са по‑силни и по‑агресивни и тялото реагира като при екстремна жега. Това е новата реалност, която се усеща всеки ден, когато излезете навън и слънцето ви удари по лицето и кожата ви започне да щипе и да се зачервява само след няколко минути. Усещането е като да сте попаднали в климат, който вече не прилича на този от преди години. Някои спорят, че синоптиците и учените преувеличават, защото преди години при 30 или 35 градуса нямаше предупреждения, но тогава слънцето беше по‑меко, а днес е по‑ярко и по‑опасно. Сега при 30 градуса усещането е като при над 40, защото лъчите са по‑агресивни и проникват по‑дълбоко в тъканите.

Когато излезете навън дори при умерена температура усещате как топлината ви удря като стена и въздухът става тежък и неподвижен, и тялото започва да се поти така, сякаш сте попаднали в летни жеги над 45 градуса. Дори при 30 градуса усещането е като при 40, защото радиацията е по‑силна и атмосферата не спира лъчите както преди. Хората усещат това по лицето си, по ръцете си, по начина по който дишат и по това колко бързо започват да се потят, и много от тях казват, че това не е същото слънце, което помнят от детството си. Сега дори кратък престой навън води до усещане за парене и щипене, и тялото реагира така, сякаш е подложено на много по‑висока температура от реалната. Това е причината толкова много хора да се чудят защо при 30 градуса се обявява червен код. Истината е, че усещането вече няма нищо общо с числото на термометъра, защото слънцето е по‑силно, по‑ярко и по‑опасно, и това прави дори умерените температури да се усещат като екстремни летни жеги. И когато стоите навън при 30 или 35 градуса тялото ви реагира така, сякаш сте попаднали в над 45, и това е новата реалност, която все повече хора усещат по кожата си всеки ден. И в края на всичко остава усещането, че светът се променя по начин, който вече не може да бъде пренебрегнат, и че слънцето, което някога беше меко и спокойно, днес е по‑силно, по‑ярко и по‑различно, и хората усещат това по кожата си, по дъха си и по начина, по който тялото им реагира на топлината. И всеки който излезе навън разбира, че числата вече не казват истината, защото 35 градуса се усещат като 45, въздухът става по‑сух и по‑тежък, кожата започва да щипе и да пари само след минути, земята съхне по‑бързо, реките намаляват и растенията увяхват, защото слънцето ги удря с нова сила, която не помним от преди. И независимо какво казват прогнози и спорове истината е в усещането, което никой не може да скрие, защото тялото първо разбира промяната и първо предупреждава, че времето което познавахме вече е зад нас. И така започва новият етап, в който слънцето говори по свой начин и всеки който го почувства знае, че идват години, в които топлината ще бъде различна, по‑силна и по‑осезаема от всякога.

А човек, излязъл на слънце, усеща кожата си да пари така, сякаш е под лампа за изгаряне, и това не е внушение, не е преувеличение, а реалност, която всеки може да провери, като просто излезе навън в ясен ден, дори при 20–25 градуса, защото слънцето вече пари много по‑силно, отколкото преди години, и усещането е като летен пек, въпреки че календарът показва пролет. Причината е, че озоновият слой е изтънял, магнитното поле отслабва, UV индексът е по‑висок, въздухът е по‑сух, облаците са по‑малко, а атмосферата пропуска повече радиация, което прави слънчевите лъчи по‑агресивни, по‑парещи и по‑опасни, така че дори при 25 градуса кожата може да изгори за минути, а при 30 градуса усещането е като 40, защото топлинният индекс, който отчита влажност, UV, вятър и радиация, показва стойности, които са много по‑високи от измерената температура. Хората спорят дали ни лъжат, дали има глобално затопляне, дали синоптиците преувеличават, но истината е, че не температурите са се променили най‑много, а усещането за тях, защото слънцето днес достига до земята по‑силно, по‑директно и по‑агресивно, а озонът, който преди е спирал част от UV лъчите, вече е по‑тънък, което позволява на повече радиация да стига до кожата, до растенията, до почвата, до всичко, което е изложено на открито. Затова снегът през зимата не се задържа, защото дори при 0–5 градуса слънцето го топи за часове, почвата е по‑топла, въздухът е по‑сух, а UV лъчите буквално го разяждат, така че снегът, който преди стоеше дни, днес изчезва за часове, а тревата, листата и реколтата съхнат много по‑бързо, защото растенията не могат да издържат на агресивното слънце, което ги изгаря, изсушава и уврежда клетките им. Хората усещат това и затова спорят, защото нещо не е както преди, нещо е различно, а това различно е комбинацията от климатични промени, изтъняване на озона, отслабване на магнитното поле, по‑силно слънчево греене, по‑малко облаци, по‑сух въздух и градска среда, която задържа топлина, така че дори вечер асфалтът продължава да излъчва горещина, а през деня се нагрява до 60–70 градуса, което прави усещането за жега още по‑силно. И когато синоптиците поставят код червено при 30 градуса, те не гледат само числото, а реалната опасност за здравето, защото при UV индекс 8–10 кожата изгаря за 10 минути, а при сух въздух и силно слънце тялото се прегрява много по‑бързо, отколкото преди години, когато озонът беше по‑дебел, въздухът по‑влажен, а слънцето по‑меко. Днес 30 градуса не са 30 градуса от 1976 година, защото тогава слънцето не пареше така, UV индексът беше по‑нисък, а атмосферата по‑защитена, докато днес усещането е като в пустиня, дори когато термометърът показва умерени стойности. И ако човек излезе на слънце при 25 градуса, ще усети как кожата му пари, сякаш е 40, защото UV лъчите са по‑силни, а въздухът не спира топлината, а я пропуска директно към тялото. Това е причината пролетните температури да се усещат като летни, а летните като екстремни, защото климатът се променя, а слънцето става все по‑агресивно, така че усещането за топлина вече няма връзка с числото на термометъра, а с реалното въздействие на слънчевата радиация върху кожата, тялото, растенията, почвата и всичко живо.

И затова трябва да се пазим, да пием течности, да стоим на сянка, да избягваме слънцето в най‑горещите часове, защото днешните жеги са различни, по‑опасни и по‑парещи от тези преди години, а усещането за топлина е много по‑силно, защото слънцето вече не е същото, атмосферата не е същата, а климатът се променя по начин, който усещаме всеки ден, дори без да гледаме прогнози или карти. Излезте сутрин и усещате как слънцето става все по‑парещо, още преди денят да е започнал истински. Когато преди беше меко и приятно, сега дори в ранните часове кожата започва да щипе и да се нагрява, сякаш лъчите пробиват директно през въздуха. Работниците, които са навън по цял ден, строители, шофьори и земеделци, казват, че слънцето вече не е същото, както някога, когато били по‑млади или деца. Тогава можели да стоят навън с часове, без да усещат това изгарящо парене, а сега при 35 градуса усещането е като 45 и повече. Слънцето не просто грее, а удря като горещ въздушен поток, който идва отгоре и пробива кожата. Някои казват, че синоптиците и учените лъжат, че преди нямало код червено при такива температури, че днес всичко било преувеличено и медийно раздуто. Други твърдят, че небето е пълно с химически следи, които променят светлината и правят слънцето по‑бяло и по‑остро. Независимо кой какво вярва, усещането е реално и всеки го чувства по тялото си. Магнитното поле отслабва, озонът изтънява и слънцето прониква по‑дълбоко, което прави всичко по‑податливо на изсъхване и прегряване. Тревата пожълтява още в началото на лятото, листата се свиват, реколтата страда, а почвата губи влага, защото над 30 градуса вече не са просто топли, а парещи. Слънцето става все по‑силно и по‑бяло, не е онова жълто слънце, което децата рисуваха някога. Сега е бяло, ослепително и много по‑мощно. Лъчите му парят дори при 25 градуса, а при 40 настъпва истински ад, горещина и задух, който те удря като стена и прави въздуха тежък и неподвижен. Усещането е много по‑силно, отколкото преди години, и хората казват, че не им казват истината за това какво се случва с магнитното поле и защо озонът изтънява. Става все по‑горещо дори при ниски температури, а усещането за слънчево изгаряне се появява по‑често, защото тялото е пълно с токсини и тежки метали от въздуха, храната и водата. Това прави кожата по‑чувствителна към слънцето и когато лъчите ударят директно, усещането е като иглички, като парене, като че ли кожата се запалва отвътре. Всичко това се натрупва година след година и хората усещат, че нещо се променя, че слънцето не е същото, че въздухът не е същият, че жегите стават по‑екстремни и по‑опасни. Това, което някога беше нормално лято, днес се усеща като пустиня, и никой не може да отрече усещането, защото то е по‑силно от всякакви обяснения и спорове. Всеки, който излезе навън, го чувства по кожата си, по дъха си, по начина, по който тялото му реагира на жегата. Това е промяната, която всички усещаме, независимо кой какво вярва или какво обясняват по телевизията.

 Един пазач на дивеч следвал непознати, облечени в животински кожи, и се случило нещо необяснимо.

Днес бих искал да ви разкажа една наистина мистична история. Всичко започнало през 2015 г. в Западен Сибир. Главният герой бил пазачът на дивеч Денис Киреев. Трябва да се отбележи, че той има много интересни истории, не мистични, но със сигурност завладяващи. Нашият канал обаче е специализиран в необичайни събития, така че ще разгледаме този конкретен епизод от живота му.

Понякога той е ходил на походи в продължение на няколко дни или дори седмици. През това време успявал да измине много километри от необятната сибирска тайга. Както се очаквало, той поддържал реда в гората. Денис е отговорен и много мил човек. Ако се натъкнал на болно или ранено животно, се опитвал да го отгледа и да го освободи. Когато се налагало, той също демонстрирал смелост в борбата с бракониерите или незаконните дървосекачи. Помагал е в гасенето на пожари и много други неща.

В деня, в който всичко се случило, той бил на друг поход. Изследвал е гориста местност. Теренът бил открит на места благодарение на скалите, по които Денис се катерил и е оглеждал околностите. Сигурен залог. Камъните бяха точно над дърветата и беше лесно да се види къде гори огънят. Неопитните бракониери или нелицензираните ловци често буквално се изгарят в подобна ситуация. Както си беше обичайно, пазачът на дивеча се изкачи на позната скала и огледа околността. Не забелязвайки нищо подозрително, той реши да продължи покрай малък поток.

Рейнджърът тръгнал на друг патрул и изведнъж забелязал нещо необичайно.

Заслужава да се отбележи, че този човек познавал добре маршрута, но преходите никога не били същите. Гората се променя. Разбира се, дърветата и скалите остават на мястото си, но животните и птиците, които изпълвали околността с живот, винаги я правили различна от преди седмица.

Преди седмица Денис срещнал мечка по този маршрут. За щастие животното я избягвало, а по-рано бил виждал язовци, елени, лосове, диви свине и много други същества. На въпросния преход Киреев първоначално не видял никого, но чул странни звуци. Той се вслушал внимателно. Сякаш мучали неми хора.

Думите били неразгадаеми, въпреки че интонациите варирали. Рейнджърът си помислил, че може да е средство за заговор от страна на бракониери или нещо подобно. Когато се натъкнеш на нещо необичайно насред тайгата, обикновено не бива да очакваш нищо добро. Без да напуска скривалището си, мъжът се приближил до източника на звука. Надничайки иззад една скала, той видял доста странна сцена. Двама непознати, набити мъже, облечени в животински кожи, активно жестикулираха и стенеха. Само от време на време отваряха уста и издаваха протяжни гласни звуци като „А“ и „О“.

Единият от тях държеше заострена пръчка, другият - дълга дървена пръчка. Като копие, само че тъпо, може би недовършено. След кратък спор, те се огледаха и се заеха със своите работи. Денис не беше сигурен как да реагира на видяното. Мъжете приличаха на диваци. Дори чертите на лицата им подсказваха по-близко родство с неандерталците, отколкото със съвременните костюмирани фигури. Той реши да остане инкогнито и да продължи да наблюдава.

Пазачът на дивеча беше виждал много различни видове нарушители през живота си, но никога такъв, облечен така и държащ се толкова странно. Мистериозната двойка се движеше предпазливо през гората, само от време на време грухтеше и жестикулираше. Движеха се сякаш се опитваха да проследят някого. В един момент спряха и започнаха да душят, а след това единият от тях коленичи и долепи ухо до земята. След това той се изправи, направи няколко жеста с ръце и те, леко променяйки посоката си, продължиха.

Дени имаше добро чувство за посока и осъзна, че двамата се насочват към скала, в която се намира малка пещера. Докато се приближаваше, мъжът спря на разстояние и започна да наблюдава. Непознатите се качиха вътре и изглеждаше сякаш го правеха съвсем небрежно. Наблюдател отстрани се опита да забележи всякакви детайли или нещо необичайно. Не само външният им вид привлече вниманието му, но и походката им. Мъжете ходеха като мечки с криволичещи крака.

След като изчака 10-15 минути, Денис най-накрая реши да си тръгне и да се насочи към пещерата. Може би би било по-точно да я нарече грот. Пространство от около 50 квадратни метра в скалата. Когато обаче влезе, там нямаше никой. Нямаше как двамата да са си тръгнали. Нямаха как да го направят. Нямаше и къде да се скрият в грота - стените и подът бяха гладки.

Мъжът последвал странните непознати.

Рейнджърът разказал на свои приятели и познати за случилото се. Сред тях бил изследователят Роман Третяков. Заедно с Денис Киреев те отишли ​​там и изследвали грота. По време на това проучване им хрумнала идеята да се опитат да копаят в пода на пещерата. На дълбочина 35 сантиметра била открита кост. По-късно по-нататъшни разкопки разкрили два почти пълни скелета. Те принадлежали на мъжки неандерталци, живели в този район преди 46 000 години.

Означава ли това, че Денис някак си ги е видял, или как можем да обясним случилото се? Според него тези хора изглеждали истински, а не призрачни. Въпреки че, когато се сблъскаш с нещо необяснимо, е трудно да се проследят всички детайли. Може би субективните възприятия на мъжа не са предавали съвсем точно реалността? Но случаят е уникален и много интригуващ.

„Дълбока, дълбока криза. Част 4. Ясновидецът Яцковски

 

Виждаш това, защото си избран да спечелиш от лотарията