КАК ХОЛИВУДСКИТЕ ФИЛМИ ПРОМИВАТ МОЗЪЦИТЕ НИ

Когато се разпадна социализмът, българите в захлас започнаха да гледат филми, в които героите без задръжки правят онова, което искат; появиха се първите порнофилми, първите екшъни, вледеняващите кръвта филми на ужасите, примитивните комедии. Ние викахме „ура”, щото културата била дошла при нас. Долу платоничната любов и революционерите идеалисти! Появиха се милиони видеокасети. Изглеждаше, че пред нас се е отворил някакъв нов свят, който няма да има край. След това чакахме продълженията на филмите...

Но мина време и зрителят, който вече може да гледа повече от 100 канала, започна да протестира, че канали много, но няма какво да гледа. И защо няма какво да гледа? Защото всичко е изключително примитивно, повтаря се едно и също от филм във филм, едни и същи щампи идеи и клишета.

Първата категория филми

Цялото „богатство” на чуждестраната кинематография, се заключава в един малък набор от типични идеи:

- Невероятните приключения на Изплашения Човек, който под дулото на пистолетите на стотици бандити успява да размаже мордата на всички...

- Вяло протичащо приключение на Човека – Капризно дете, който на 40-годишна възраст решава да се ожени за своята приятелка и дори има сили да прекрачи прага на гражданското.

Това са идеи от обикновения живот. Следващите щампи са в нехристиянски (мистичен) стил.

- Невероятното приключение на Изплашения Човек, който под изпепеляващи погледи на същества от друг свят, магически амулети и след много ухапвания от вампири успява да проникне в гнездото на осите и да взриви цялата тази гад.

- Вяло протичащо приключение на Изплашения Човек, който вече е медиум и води тайни преговори с хора от света на мъртвите, помагайки на мъртвите (самоубийците), изнасилени в реалния свят, да накажат разхождащия се на свобода убиец, т.е. да възстановят реда.

Следващите щампи във филмите са в християнски стил.

- Невероятното приключение на Изплашения Човек, който попада в тайно общество, което пречи на антихриста да дойде на Земята; той ловко се разправя с последното Зло във Вселената.

Или:

- Невероятното приключение на Изплашения Човек, който попада в история с тайно общество от пазители на Гроба Господен, който помага да бъдат спасени Земята и Господът.

Следва фантанстиката:

- Невероятното приключение на Изплашения Човек, който под дулата на оръжията на стотици пришълци успява да се опази от лазерния лъч и да размаже мордата на всички уродливи същества. Задължително във филма присъства спасяването на света от Апокалипсиса.

Следват комедиите

- Невероятното приключение на Човека Даун, който под дулото на пистолетите на стотици бандити успява да ги заплаши с пръст и да им каже, че така не може.

- Вяло протичащо приключение в Семейството на Даун, където става ясно, че бедно момиче може да се омъжи за богатия мъж на своята мечта.

За откровено садистки филми, където героят или героинята не са наред с главата, няма да говорим.

Но има филми за герои, които винаги побеждават:

- Терористите

- Мафията

- Пришълците

- Антихриста

- Вампирите

- Машините.

Желателно е този герой да има приятелка, иначе филмът ще загуби зрителите си.

Тези филми залагат на младежта като зрител и на възрастните чичковци, които по различни причини са останали в детството. Защото един нормален човек още в началото на такъв филм, може да каже как ще приключи той.

Защо са популярни тези филми?

Защото утешават самолюбието на хората, които по някаква причина не са могли да се изявят в живота, да се почувстват уважавани и необходими, важни за своето обкръжение. Или са млади и не са успели да свършат всичко това, или са нещастни, неуспели личности. В тези филми те получават илюзията от това обкръжение.

Тези филми използват специални методи, за да залепят зрителя към екрана.

Дават ли тези филми реални знания? Уви, не!В тези филми всичко е лъжа. На героя не му свършват патроните; преди разправата убиецът води дълъг разговор за всякакви глупости, на убиеца му звъни мобилният телефон, когато трябва да стреля...

Тези филми са като наркотици. Те не ни помагат да решим жизнените си проблеми и гледането им е губене на време. В живота си никъде и никога не можем да приложим онова, което върши супергероят на екрана. Тези филми са безсмислени приказки.

Когато гледаме реален бой по карате, джудо, бокс, ръкопашен бой, виждаме как състезателите побеждават с много труд. Ние като зрители усещаме чувството на пълнота и ясно осъзнаваме, че да си герой е тежко, но е нужен труд. Т.е. тези състезания ни зареждат с градивни мисли и чувства.

Във филмите всичко е обратното. Те показват, че всичко, което върши супергероят е лесно, но не и за нас; ние не можем да летим като Нео в „Матрицата”, да се катерим по стените като Човека Паяк, да се бием като Стивън Сегал и др. Гледайки тези филми, на подсъзнателно ниво ние разбираме, че за нас е недостъпно онова, което вършат героите. В душите ни възникват чувствата за опустошеност и непълноценност.

Втората категория филми

Втората категория филми разказва за един герой, който вече не е в първа младост, на който е омръзнал правилният живот; в семейството има неприятности с жената и децата и започва да се занимава с различни забранени и полузабранени неща. Това са филми за кризата на средната възраст... Този нещастен мъж го убиват в края на филма.

Какво обединява тези категории филми, макар че на пръв поглед те са много различни. Общото между тях е, че унижават човека; и от двете категории филми човек не получава нищо ценно. От първата категория той получава приказни съвети, които са неприложими в живота; от втората категория не получава никакви съвети. След тези филми човек изпада в потиснатост, откъснатост от живота, самосъжаление и трескаво питане защо се случва това, какъв трябва да бъде животът, за да може това лайно, което показват във филмите, да се смени с човешка радост, чувството на сигурност, усмивка и светло настроение, доверие и топлина? Тези въпроси остават без отговор

Третата категория филми

Тази категория филми ги наричат „исторически. Тези филми гледа основно по-възрастната категория хора, които материално са по-независими, имат обикновено семейство, затова достатъчно обективно гледат на света; имат свое мнение, основано на личния им опит. Но това не означава, че създателите на филмите не могат да се поровят в мозъците на тези хора. Срещу тях се използват други методи. В нужния момент незабелязано могат да подхвърлят нужните щампи в съзнанието на тази група хора. Това става с избора на определена история или ако историята е позната на всички, така да я изкривят, че да не се разпознае въобще. На практика всеки исторически филм не отговаря на реалната история. Да се внесе личното мнение на режисьора и сценариста, е разбираемо.

Да вземем филмите „Гладиатор” и „Троя”, филми за герои, достойни за любов и уважение. Максимус и Хектор са истинският елит на всяко общество. И тук идва печалната щампа. Истинските герои трябва да бъдат мъртви, те нямат място в нашето общество и време, те трябва да бъдат унищожени във филма, добре е да бъдат унищожени и семействата им, освен това не трябва да имат много деца. И тук се залепва още една щампа – да имаш повече от едно дете е лошо, повече деца имат бедняците, които нямат пари за презервативи.

Филмът „Жана Дарк” ни внушава, че орлеанската дева не спасява родината от враговете, а получава удоволствие от убийствата. Зрителят трябва да получи удоволствие от картината с горящата на кладата дева.

В повечето филми от този тип краят на героите е ужасен.

Героят „Ахилес” във филма „Троя” е напълно дегероизиран: спи с когото му попадне, няма семейство и деца, плюе на традициите на обществото, главната цел за него са парите и личното тщестлавие.

Четвъртата категория филми

Тя е за хора, които се опитват да осмислят действителността, но и за тях е подготвена поредната щампа. Тези хора си задават въпросите – кой съм аз, защо живея, какво да правя с живота си, защо светът е точно такъв и пр.

За съжаление всички филми показват само християнската гледна точка към света. Филмите за други религии са крайно редки.

Подвигът на Христос е ярък пример, който покорява сърцата на хората, но в този светъл образ има ужасна разрушителна сила, която бавно убива всяка нация, която е приела тази религия. Страхът от Бога в християнството и Страшният съд са на първо място в тези филми – една много невесела перспектива. Еврейската Тора в същото време и Талмудът проповядват: живей и се наслаждавай на живота.

За „любовните” филми

В този тип филми любовта започва със секс на яхта и завършва с брачен договор. Любов има само, ако той/ тя е богат, успешен и красив. Ако го няма някое от тези качества, любовта моментално завършва и започва търсенето на нов партньор. Децата нямат значение, трябва да градиш своя живот, своето щастие. Така че в тези филми няма любов, както и човешки секс.

Ето как изглежда семейднмоно на бъдещето във филма „Мисис и мистър Смит”. Двама дегенерати, които живеят заедно, нямат деца и нямат намерение да имат...

Всъщност американското кино не е омръзнало само на нас, но и на французите; те се съпротивяват, като снимат свое кино.

Българите също се опитват да правят свои филми; както се вижда, засега безуспешно.