ПРЕДВИДНО ПРОГРАМИРАНЕ НА ПРОРОЧЕСТВОТО НА ПАНОС ФИЛИПАКОПУЛОС ОТ 2002 ГОДИНА?
През 2002 г. в Гърция беше издаден антиутопичен роман, написан от машинния инженер, журналист и писател Панос Филипакопулос.
Това е книгата „Силиконовите вериги“ (изд. Metaichmio), която става все по-актуална от всякога, като се има предвид, че:
Първо, за сметка на гръцките граждани, тяхното дигитално робство се методизира не само чрез задължителното придобиване на „личен номер“, който ще работи във връзка с издаването на нова технология за електронна самоличност, но и с оглед на инсталирането на Суперкомпютър "Daidalos" в Технологичния културен парк Lavrio на Националния технически университет в Атина.
Според статия във вестник „Неделна демокрация“ (6-7.1.2024 г., стр. 62):
„По-близо до стартовата линия е проектът за разработване на суперкомпютър „Daedalos“, който се финансира от фонда за възстановяване и има общ бюджет от €41 500 000.
Министерството на цифровото управление постави въпроса за обявяването на открития търг за проекта за обществено обсъждане до 12 февруари.
Суперкомпютърът ще бъде най-големият в страната и един от най-мощните в Европа, като същевременно ще бъде 120 пъти по-мощен от съществуващия суперкомпютър ARIS. Какво обаче ще правим с него, не знам...”.
Второ, от време на време в медиите се появяват някои политици, които безмилостно насърчават създаването на световно правителство, което трябва да спаси човечеството от последователни кризи и по-специално от "мегатари" поради напр. към „яростта на природата” или към „извънземните сили”.
Последният пример е г-жа Мария Даманаки, която изглежда, че след мандата си пред микрофона на Политехниката е възнаградена с надграждането и оползотворяването на нео-такси.
Бившата пруска комунистка, бивш комисар на Европейския съюз и съветник по климата и морската политика, в интервю, което даде на 27.12.2023 г. в предаването „Връзки“ на ERT (както тя ни съобщи, след Брюксел замина за САЩ, където ръководи най-голямата екологична организация в света, а след това заминава за Англия, където работи с различни международни организации като консултант по изменението на климата и опазването на океана), говореше на езика на обърнатия свят, карайки войнствените комунисти да слушат като твърди капиталисти :
По-специално той се оплака, че „няма глобална система на управление, способна да се справи с глобална заплаха“, и изрази надежда, че „администрацията на Байдън ще живее дълго с Бил Гейтс и други големи богаташи, които имат визия“!
Всъщност, в същото интервю, фанатичната Neotaxistissa и следователно лоялен пропагандатор на антропогенното изменение на климата, г-жа Damanaki каза, че:
„в Гърция трябва да спрем да култивираме илюзии, че в Егейско или Йонийско море има нефт, който ще ни направи всички богати, нито едно научно изследване не документира това в момента“!
Трябва да се отбележи, че още през 2000 г. в книгата си „Завръщането на политиката“ (публикувана от Hellenic Letters), последователката на глобализацията 1 г-жа Даманаки, идентифицирайки себе си с политици от други партии, които проповядват (предполагаемо демократично) глобално управление , написа:
„Глобалната икономика изисква глобално управление. В глобализацията на икономиката политиката трябва да противопостави глобализацията на възможностите и човешките права” 2 .
Трето, има общоприето убеждение сред много събудени граждани, че след появата на корона вируса ние преживяваме особен режим на интелигентно-хибридна глобална диктатура, която постоянно се променя по форма, но в същността си остава непроменена, тъй като същата и същите лица, които се насочват към всеки, който се осмели да отхвърли техния дневен ред.
Следователно извънземно нашествие, суперкомпютър, световно правителство, световна диктатура са четири централни понятия, които играят ключова роля в този конкретен роман.
Сюжетът му е следният:
СВЕТОВНО ПРАВИТЕЛСТВО С ТРОЙНО СЕДАЛИЩЕ
След извънземна инвазия, станала възможна благодарение на глобалното сътрудничество, беше решено да се създаде световно правителство. Седалището на администрацията беше Париж, седалището на полицията беше Вашингтон, а седалището на въоръжените сили беше Русия.
В същото време е създаден Научен съвет, който „представлява важен стълб на властта, поддържайки важни баланси и предотвратявайки популизма и демагогията да надделеят над здравия разум и научната истина“ (стр. 39). Конституцията на Световната държава предвиждаше, че въвеждането на всеки законопроект изисква съгласието на този Съвет, който включваше водещите учени на планетата.
Главният герой на антиутопичния роман се казва Марсел Лога и е един от най-добрите компютърни инженери, работещи в полицейското управление.
След завършване на инсталирането на новия централен компютърен суперкомпютър на полицията, който трябваше да подобри безопасността на милиарди хора, той успява да получи четири седмици почивка, за да си почине от тежката работа.
ПОДГОТВЯНЕ НА СВЕТОВНА ДИКТАТУРА С ОРЪЖИЕ СУПЕРКОМПЮТЪР
В същото време, с оглед на задаващото се премахване на Научния съвет, се провежда тайно заседание на Научния съвет, по време на което неговият президент Хауърд Смит информира членовете си, че „правителството възнамерява да спре прилагането на членовете на конституцията относно Научния съвет и вероятно след реакциите, които със сигурност ще бъдат предизвикани след това действие", ще се вземе решение за удължаване на спирането.
Този „преврат“ ще бъде оправдан с въвеждането на извънредно положение заради някакъв грандиозен терористичен удар, който уж би бил избегнат, ако Съветът не се беше противопоставил на приемането на законопроекта за „антитероризма“ (стр. 46).
В кулоарите на тази среща Смит се доверява на войнствения Хуан Емелсън, който вероятно ще бъде следващият президент на Съвета, че суперкомпютърът, който току-що е инсталирал, ще бъде най-мощният в света, благодарение на неговата работа той също ще контролирайте последния аспект от живота на планетата:
„Всички бази данни, където и да се намират, ще бъдат достъпни за него и всичко, контролирано от компютър, в крайна сметка ще бъде контролирано от тази конкретна машина.
По същество полицията ще може да знае по всяко време кой какво прави в почти всяко кътче на планетата, но и да контролира всяка машина, устройство, функция, която се управлява от компютър” (с. 57).
Смит моли Емелсън да направи всичко възможно, за да осуети плана на правителството за налагане на глобална диктатура и да спре работата на суперкомпютъра, който ще постави гражданите на цялата земя в „силиконови вериги“.
Междувременно световният премиер Генадий Стивънсън свиква среща с членове на персонала на Световното правителство, потвърждавайки работата на суперкомпютъра и обсъждайки подробностите за налагането на спешни мерки и премахването на Научния съвет.
Решено е незабавно да се организира „ужасен терористичен акт“, който „ще предизвика вълна от възмущение в общественото мнение“, „подготвяйки почвата за всеки неканен „спасител““ (с. 107).
В този момент Марсел Лога, който не знае за плановете за налагане на световна диктатура, е в отпуск и се връща във Вашингтон с приятелката си Джоан.
И двамата са поставени под постоянно наблюдение по телефона, тъй като режимът се страхува от реакцията на Марсел, след като разбере какво се е случило.
Когато Марсел се връща на работното си място, той разговаря със заместник-началника на полицията, който разкрива, че благодарение на суперкомпютъра е бил наясно с всяко негово движение по време на ваканцията му.
След това установява, че вече няма достъп до суперкомпютъра. Така в съзнанието ми идват думите, които Джоан му е казала на връщане:
„Дистанцията между защитата на сигурността на гражданите и ограничаването на техните индивидуални свободи е минимална. [...]
Никой не може да направи разделителна линия между информацията, която е необходима за сигурността на нашето общество, и тази, която е необходима само за контрола на личния ни живот” (стр. 78/79).
САТАНИНСКИ КАПАН
Марсел, осъзнавайки „сатанинския капан, който беше поставен срещу милиарди хора с негово собствено участие“ (стр. 93), оправдава Джоан, като й казва това;
„Концентрацията на толкова много власт в ръцете на няколко души е много лесно да ги поквари в крайна сметка. Предполагаше се, че една глобална полиция ще бъде по-ефективна в борбата с престъпността, но в крайна сметка те създадоха собствена държава в държавата.
И с оправданието "държавна сигурност" нарушават законите, които уж трябва да пазят.
Ако по този начин те безконтролно преценяват кое е добро и кое е лошо и сами решават кои закони ще спазват и кои не, кой може да гарантира, че един ден няма да решат сами да заменят закона?“ (стр. 92).
Марсел решава, че трябва да действа, за да предотврати надвисналия кошмар на човечеството, което е „оковано с белезници за микросхемите на компютъра” (с. 100). За целта той ще потърси помощ от своя чичо, депутат Жерар Етиен, докато полицейското ръководство го принуждава да подаде оставка.
Впоследствие три бомби с огромна мощност избухнаха в Токио, на полицейска конференция, в резултат на което освен петима полицаи бяха убити десет млади студенти на образователна екскурзия, които бяха отседнали в същия хотел (в допълнение, двадесет полицаи и десет ученици бяха ранени).
ОРГУЕЛИАНСКОТО ОБЩЕСТВО В ПРЕЗЕКТА НА СИГУРНОСТТА
Така Стивънсън се възползва от възможността да обяви нещо много познато на гражданите на модерната епоха, а именно, че „съществуващите институции са недостатъчни, за да поддържат реда и сигурността, присъщи на облагодетелствана държава“ и че правителството е решило да спре работата на парламента и суспендирането на куп членове от конституцията. Комюникето завърши с познатия на всички ни популистки бонбон:
"тероризмът няма да мине" (стр. 110).
В продължение на десет месеца никой не оказа съпротива на „оруелското общество, създадено от диктаторите“ (с. 111).
„Гражданите бяха стигнали дотам да се страхуват от собствените си сенки, тъй като режимът контролираше всичко. И диктаторите, знаейки, че ключът към тяхната борба почива върху същото непобедимо средство, което са използвали за своето господство, информацията, се бяха погрижили да контролират строго използването й от обществеността.
Те въведоха ограничения върху паметта на персоналните компютри, над които собственикът трябваше да ги декларира пред полицията, и ограничения върху капацитета на периферните устройства за съхранение на данни, над които собствениците на компютри бяха задължени да ги свързват постоянно към компютъра си в местната полиция чрез телекомуникационната мрежа. [...]
Информацията беше мощна и следователно информацията трябваше да бъде контролирана“ (стр. 113/114).
Накрая Марсел решава да посети чичо си Жерар във Франция, който го информира, че е създал организация срещу световната диктатура.
Тъй като всички негови членове са строго наблюдавани от режима, комуникацията между тях е чрез писмени бележки, които се предават от ръка на ръка на важни хора (с. 121).
АКЦИЯ НА АНТИДИКТАТОРСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЦЕЛ "МАШИНАТА НА ДЯВОЛА"
Първото нещо, което Жерар казва на Марсел, е, че силата на световната диктатура почива и пада върху „дяволската машина“ (стр. 254), т.е. полицейския суперкомпютър.
Това е целта на организацията срещу диктатурата, която може да бъде постигната само ако Марсел предложи решителната си помощ, но той реагира, казвайки, че използването на суперкомпютъра изглежда невъзможно. Убедителният отговор на чичо му е следният:
„Много пъти в историята почти невъзможни неща са били постигани благодарение на волята и изобретателността на няколко души“ (стр. 129).
Една от срещите на членовете на организацията, които се състояха преди изкупителният план срещу електронната династия на човечеството да бъде приведен в действие, беше тази между Емелман и Александър Филипидес, възрастният солунчанин, който победи извънземните нашественици преди половин век и впоследствие беше пионер в създаването на световно правителство.
Чрез думите на Филипид авторът записва някои велики истини:
„Изправени сме пред опит за поробване на човека с помощта на най-напредналите технологии. Разбира се, диктатурата може да рухне за няколко часа, ако всички хора решат да излязат на улицата, но това е напълно теоретично.
Защото практически всеки тираничен режим в историята на човечеството е можел да бъде свален по този начин, дори със силата на оръжието, но рядко се е случвало.
Поради простата причина, че за малцината винаги е по-лесно да се организират и да използват силата на информацията, за да потискат мнозината, като тероризират всеки поотделно. Потисническите режими винаги са разчитали на информацията.
Просто обработката му вече е по-лесна с помощта на компютри. Но когато нямаше компютри, имаше тайни служби и писмени доклади. Беше достатъчно да имаш подробни досиета за няколко хиляди души, за да потиснеш милиони” (стр. 146).
„Хората може и да не се надигат лесно – не забравяйте и от Физиката, че голяма маса има по-голяма инерция от малка – но това не означава, че тя няма криза.
Съпротивителните действия бяха най-често отчаяни действия, без възможност за сваляне или дори разклащане на диктатура, но въпреки това уважението на народа към техните инициатори беше високо” (с. 147).
„Огромна грешка е някои да наричат възможностите на днешните компютри „изкуствен интелект“. След като все още не знаем как работи нашият собствен интелект, как е възможно да направим изкуствена имитация на него? Ние надценяваме възможностите на компютрите, като в крайна сметка подценяваме себе си” (стр. 150).
ПОДБОР И СРАВНЕНИЕ СЪС ГЛОБАЛНАТА ДИКТАТУРА НА КВАДРЕНЦИЯТА 2020-2024
Ще успеят ли Марсел и останалите членове на организацията да премахнат електронния враг и по този начин да свалят глобалната диктатура?
Читателят ще намери отговора в последните страници на горната книга, което не е изключено да е пореден случай на предсказуемо програмиране на гръцките граждани, осъществено през полето на литературата.
Ако това не е предсказуемо програмиране, тогава неговият автор може да е надарен с възхитителна дарба на прозорливост, след като е успял да познае какво ще се случи около двадесет години след публикуването на книгата му.
Несъмнено обаче, той е рентген с възхитителна яснота на триковете, използвани от глобалната диктатура, за да деморализира гражданите и да ограничи основните им права под предлог за постигане на сигурност.
Преди антидиктаторският план за унищожаване на компютъра да навлезе в последната си фаза, Марсел, който не е имал време да чуе новината, е информиран от Емелман, че (стр. 194):
„Нашите ръководители решиха, че на членовете на „бившия“ научен съвет занапред е забранено да присъстват на събирания на повече от петима души, тъй като „по информация“ на органите за сигурност те се опитват да всяват безпокойство сред гражданите чрез „клевети“. правителството" .
Впоследствие Панос Филипакопулос чрез устата на Емелман прави следния, изключително навременен коментар (стр. 195):
„Всички потиснически режими винаги са ставали все по-авторитарни, тъй като социалният и икономически баланс се е сривал под тяхната безконтролна и корумпирана администрация.
Нормално беше и нашите да попаднат там. Те започнаха като спасители на хората от тероризма и колкото повече животът на хората се влошава във всички области, толкова повече разкриват истинското си лице."
Точно това се случва с човеконенавистните лакеи на сегашната глобална диктатура, които потискат човечеството през третото десетилетие на 21-ви век: С навлизането на корона вируса маските бяха сложени буквално, но паднаха образно и маскираните тирани не се притесняват да ни показват все по-често кръвожадните си зъби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар