Звездни Цивилизации

неделя, 28 януари 2024 г.

 ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ЕРЕТИК НА МЕДИЦИНАТА





Аз не вярвам в съвременната медицина, защото зная, че въпреки всичките най-нови технологии, най-голямата опасност за вашето здраве е докторът. Липсата на знания и алчността му го правят истински убиец...

Вместо пролог. Аз не вярвам в съвременната медицина, аз съм медицински еретик. Целта на моята книга е да направя и вас еретици. Невинаги съм бил такъв. Някога вярвах в съвременната медицина.
Когато учех в медицинския институт, не вниквах дълбоко в провежданото тогава изследване на хормона DES - диетилстилбестрол, защото вярвах.
Кой можеше да заподозре, че след 20 години ще открием рак на влагалището и аномалии в развитието на половите органи у деца, чиито майки са приемали DES по времето на бременността им.
Трябва да си призная вината, че не проявих съмнение и по отношение на кислородната терапия на недоносени деца. Макар че имаше какво да изостри вниманието ми - в оборудваните по последна дума на техниката отделения за недоносени получаваха пълна или частична загуба на зрението 90% от новородените с ниско тегло.
В същото време на няколко мили от нас, в голяма, но обикновена болница заболяването ретролентарна фиброплазия се срещаше у по-малко от 10% от недоносените. Помолих моите учители да ми обяснят тозифеномен. И им вярвах, когато ми отговориха, че лекарите в по-слабо оборудваната болница просто не поставили правилната диагноза...
След година или две беше доказано, че причината за ретролентарната фиброплазия е високата концентрация на кислород, който се подава в инкубаторите.
Материално обезпечените медицински центрове по-често правеха децата слепи, само защото имаха по-добро оборудване - най-скъпите и съвременни пластмасови инкубатори, в които целият подаван кислород задължително стига до децата.
По-бедните болници използваха стари модели - ванички с неплътно прилягащи метални капаци и те давали такъв теч, че колкото и кислород да се подавал в инкубатора, това било недостатъчно, за да ослепи детето.
Аз все още вярвах в съвременната медицина, когато участвах в написването на статия за използването на антибиотика терамицин за лечението на респираторни заболявания при недоносени. Ние обявихме, че няма странични ефекти и наистина ги нямаше.
Но нашият експеримент не беше достатъчно продължителен, затова не научихме, че не само терамицинът, но и другите антибиотици са много ефективни в лечението на тези заболявания. Както не научихме, че терамицинът и другите антибиотици от тетрациклиновия вид са превърнали зъбите на хиляди деца в жълто-зелени и са оставили отложения в костите им.
Трябваше да осъзная, че вярвах в лъчевата терапия, вярвах в нейната ефективност в лечението на увеличени сливици, лимфни възли и тимусната жлеза. Аз вярвах на моите учители, когато ми казваха, че радиацията безусловно е опасна, но използваните дози са толкова малки, че не могат да причинят никаква вреда.
След много години открихме, че тези "абсолютно безвредни малки дози", получени от пациентите преди 10-20 години, дали богата реколта във вид на многобройни случаи на рак на щитовидната жлеза. Аз бях поразен, когато някои от моите бивши пациенти се върнаха при мен с възли на щитовидната жлеза.
Сега не вярвам в съвременната медицина. Затова вярвам, че въпреки всичките най-нови технологии, въпреки, че за пациент, който се оборудва като астронавт, отправящ се в полет до Луната, най-опасен за неговото здраве е докторът на съвременната медицина.
Аз вярвам, че лечението с методите на съвременната медицина рядко са ефективни, но често са по-опасни от болестта, против която са насочени.
Аз вярвам, че тази опасност се задълбочава още повече, че вредните процедури се прилагат там, където не се изисква медицинска намеса.
Аз вярвам също, че ако повече от 90% от лекарите, болниците, лекарствата и медицинските прибори изчезнат от лицето на земята, това ще се отрази положително на вашето здраве.
Аз съм уверен, че съвременната медицина е отишла много далеч, използвайки във всекидневната практика методи, разработени за екстремални ситуации.
Всеки ден, всяка минута съвременната медицина отива много далеч и се гордее с това. Например неотдавна публикуваната статия "Кливлъндската фабрика за медицински чудеса" хвали "постиженията на медицинския център в Кливлънд: в последната година са проведени 2980 сърдечни операции, 1,3 милиона лабораторни изследвания, направени са 73320 електрокардиограми, проведени са 7770 пълни рентгенови изследвания, 210 378 други радиологични изследвания, 24 368 хирургични операции..."
Но била ли е доказана макар и малка роля на тези процедури в поддържането или възстановяването на здравето? Не. И в статията, публикувана в списанието на медицинския център в Кливлънд, не се привежда нито един похвален пример каква полза са донесли на хората тези скъпоструващи процедури. А всичко е заради това, че тази фабрика не произвежда здраве.
И дали си струва да се учудвате, когато отивате при лекаря и с вас не се отнасят като към човек, на когото трябва помощ, а като потенциален потребител на продукцията на „фабриките за чудеса“.
Ако сте бременни, отивате при лекаря и той ще общува с вас като с болен. Бременността се оказва болест, която има нужда от деветмесечно лечение и ще ви бъдат продадени системи, оборудване за обследване на плода, планини от таблетки, абсолютно безполезна епизиотомия и хоп - още една продажба, цезарово сечение!
Ако поради собственото си недомислие се обърнете към лекаря с обикновена простуда или грип, докторът по-скоро ще ви изпише антибиотици, които не само не помагат при простуда и грип, но и ще ви накарат да се върнете при лекаря с още по-сериозни проблеми.
Ако детето ви е палаво и учителите не могат да се справят с него, лекарят отива твърде далеч и го прави зависимо от лекарства.
Ако детето не иска да бъде кърмено един ден или е повишило малко килограмите си, лекарят може да сложи кръст на кърменето с помощта на лекарства, които потискат лактацията и стомахът на вашето бебе ще се освободи за изкуствено хранене, което е опасно.
Ако вие сте толкова безразсъдни, че минавате ежегодните профилактични прегледи, бъдете сигурни: грубостта на служещите в регистратурата, димът от нечия цигара, а и самото присъствие на лекаря ще ви вдигнат кръвното...
Импотентността в повечето случаи се предизвиква от страничните действия на лекарствата, а не от психологически проблеми.
Ако ви е провървяло да проведете вашите последни дни в болницата, бъдете сигурни: лекарят ще направи всичко възможно на вашето смъртно ложе на стойност 500 долара да има най-новото електронно оборудване и да търчи около вас пълният щат от чужди хора, готови да чуят вашите последни думи.
Тези хора са наети само за това да не ви дадат възможност да се видите със семейството си. Вашият последен звук ще бъде писъкът на електрокардиографа, и вашите близки ще вземат участие - те ще платят сметката.
Не е странно, че децата, пък вече и възрастните, се страхуват от лекарите. Те ги разбират добре! Тяхното чувство за опасност не може да бъде измамено.
Всъщност всички се страхуват, и възрастните също. Но не можем да си го признаем и започваме да се страхуваме от нещо друго, не от самия лекар, а от това, което ни води при него - от своето тяло и случващите се в него естествени процеси. Когато се боим от нещо, ние го избягваме. Не обръщаме внимание, заобикаляме го, даваме вид, че не съществува. Прехвърляме отговорността за това на други хора. Така лекарят получава своята власт. Ние сами му се отдаваме, когато му казваме да си върши работата с нашето тяло. И той я върши.
Когато лекарите се обвиняват в това, че не съобщават на пациентите за страничните ефекти на лекарствата, лекарите започват да се оправдават, видиш ли излишната откритост пред пациентите ще бъде в тяхна вреда, ще им попречи на взаимоотношенията с лекаря. Това означава, че отношенията между лекаря и пациента се градят не на знанието, а на вярата.
Ние не знаем дали нашите лекари са добри, ние казваме, че им вярваме и им се доверяваме.
Не мислете, че лекарите не виждат разликата. Не вярвайте нито за миг, че те не играят с всичките си сили, защото целият им живот, всичките тези 90 и повече процента ненужна ни съвременна медицина съществува само за да ни убива.
Съвременната медицина не може да оцелее без нашата вяра, защото тя не е изкуство и не е наука. Съвременната медицина е религия.
Според едно от определенията религията е опитът за организирано взаимодействие с непонятното и загадъчното. Църквата на съвременната медицина има работа с най-загадъчните неща - раждането, смъртта, загадките, които ни задава нашият организъм...
Религията се определя като опит да се спечели доверието на "висшите сили, които съгласно представите за тях, управляват природните процеси и човешкия живот..."
Ако хората не харчеха милиарди долари за Църквата на съвременната медицина, за да завоюват доверието на висшите сили, които ръководят човека и го направляват, за какво биха ги харчили?

Няма коментари:

Публикуване на коментар