Забранените Научни Открития: Свободна Енергия и Брауновият Газ - СКРИТАТА РЕАЛНОСТ

На 18 май 1899 г. Никола Тесла се оттегля по склоновете на Пайкс Пийк в Колорадо Спрингс, за да направи няколко научни изследвания, където атмосферните и природни условия били изключително благоприятни за електрически експерименти. Там той прекарва една година, през което време извършва много опити с електрически ток, с високо напрежение от всички честоти, доказвайки, че е възможно да се предава енергия на много дълги разстояния с максимална ефективност. В случая дори без необходимост от електрически кабели. Основната му цел зад този фундаментален труд е била да пренася електрически ток по целия свят, използвайки предимно естествени среди като въздуха или земята.

„Към края на 1898 г. проведох изследвания за подобряване на метода за предаване на електрическа енергия в естествена среда, което ми помогна да осъзная три много важни потребности: първо, да разработя предавател с голяма мощност; второ - да се подобрят инструментите за разпознаване и изолиране на предаваната енергия, и трето - да се установят законите за разпространение на електрически ток през земята и атмосферата.

В средата на юни, докато течаха други приготовления, реших да инсталирам един от моите трансформаторни приемници, с намерението да определя, чрез нов метод на експериментиране, електрическия потенциал на земното кълбо, за да изследвам периодичните и случайни трептения на Земята. Това беше предварително планиран проект, благодарение на който открих, че Земята произвежда електрически трептения. Факт, който силно ме заинтригува и ме насърчи да продължа изследванията си.“

В този ред на мисли Тесла продължава своите изследвания, експериментирайки с безжично предаване на енергия предимно по естествен път. В този случай той използвал земната повърхност и атмосфера. В своите опити Тесла изследва няколко метода, като се спира на два от тях.

Единият включва пренос на енергия между Земята и горните слоеве на атмосферата, а вторият метод, при който енергията се предава директно през Земята. Първият включва т.нар. процес на изкуствена йонизация на високите слоеве на атмосферата, за да стане тя силно проводима като метал, докато вторият включва пренос на енергия към самата земна повърхност.