ГЛАДОМОРЪТ - НАЙ-ЕФЕКТИВНОТО ОРЪЖИЕ НА СВЕТОВНИТЕ ЕЛИТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Храната е най-нужната потребност на човека в живота му. Тя е най-ефективният инструмент за въздействие върху него при реализирането на различни геополитически и социални проекти. С помощта на глада се решават и са се решвали различни политически и военни задачи, завземали се крепости, завоювали се държави, унищожавали се цели цивилизации.

Този инструмент за манипулиране на хората никъде не е изчезнал във времето, а обратното - станал е по-съвършен, тънък и ефективен. Ако някога го използваха открито, а гладът беше легално оръжие, в съвременната толерантна действителност, когато пропагандата уверява хората, че технологичният процес изключва всяка проява на недостиг на продоволствие на земята, използването на управляемия глад всячески се скрива и маскира, създавайки илюзията за неговата естественост.

Днес всяка информация за състоянието на продоволствената сигурност на планетата внимателно се дозира. В пресата се публикуват само отделни прояви на лада в различни страни, които не дават информация не само за общото състояние, но и маскират целите и методите за манипулирането на хората с продоволствието. ООН периодично публикува доклади на тази тема, но те не показват общата картина на глада и скриват целта, с която се използва.

През март 2017 г. Доминик Биргон, директор на подразделението по извънредните ситуации в Продоволствената и селскостопанска организация в ООН, посочи, че повече от 100 милиона души в света не си дояждат и могат да починат от глад. Биргон обясни този факт със задълбочаването на хуманитарните кризи в Йемен, Южен Судан, Нигерия и Сомалия, където конфликтите и сушата доведоха до спад в продоволствието. Войните в Йемен, Нигерия и Южен Судан унищожиха населението в тези държави, а сушата в Източна Африка разруши селското й стопанство и остави милиони хора без храна.

Докладът на продоволствената организация в ООН гласи, че светът днес се сблъсква с най-голямата хуманитарна криза от 1945 г. насам. Опустошителен глад имаше в Етиопия през 1984 г. и днес там 800 хиляди малки деца се намират на границата на смърт от глад.

Днес е най-сериозна ситуацията в Йемен. Там гладната смърт заплашва над 17 милиона души и се увеличава с 20% на всеки девет месеца.

Унищожаването на хора с хлад в тези страни се съчетава и с други методи. По данни на доклада на генералния секретар на ООН Антониу Гутиереш, авиоударите на международната коалиция начело със С. Арабия през 2016 г. довели до гибелта на 502 и до раняването на 838 деца. Общият брой на убитите в целия свят деца достига до 15 500. САЩ и Саудитска Арабия водят срещу Йемен химическа и бактериологична война, което довело до епидамии от холера.

Подобна е ситуацията с глада и в Азия, Южна Америка, Африка и на Далечния изток. Навсякъде се създават конфликтни ситуации, които прерастват в масов глад.

Освен това в света постоянно спада реколтата от зърнени храни.

Известният кабалист от Йерусалим равинът Ицхак Батцри обяснява предстоящия гладомор в света като предшествие на Машиах, като го нарича нужен етап в месианския процес и божествена цел. Равинът обяснява, че гладът и жаждата неизменно ще гонят хората в Израел за обединението им в навечерието на срещата с Машиах - т.е. на Антихриста.

Равинът Авраам Арие Тругман, директор на института на Тората Chadash, също разглежда всеобщия глад като необходима крачка в процеса на изкуплението в целия свят.

В началото на август испанското издание "Ел Паис" публикува статия, в която посочи 14 географски точки и обекти в инфраструктурата в света, на които се държи световната продоволствена сигурност. Авторите на статията показват как закриването железопътните линии в Причерноморието, пристанищата на Черно море, Босфора и Дарданелите, Гибралтар, Аденския, Ормузския, Малакския и други проливи, Суецкия и Панамския канал може да създаде дефицит от продоволствие в различни части на света. Анализът показва, че в тези 14 точки постоянно зреят въоръжени конфликти; там присъстват въоръжените сили и флотът на САЩ и техните съюзници, а там където присъствието им е невъзможно, използват различни санкции и ограничаване на транзита.

Основната цел на западната геополитика е не установяването на контрол над новите маршрути, а недопускане на тяхната поява и запазването на контрола над старите. Затова на Запад предизвикват истерия проекти като Пътят на коприната, Трансиранският канал и Северният морски път, по който неотдавна за шест дни и половина от Норвегия за Корея без ледоразбивачи премина руският танкер-газовоз от ледения клас "Кристоф де Маржери", което заплашва с разоряване традиционните морски маршрути.