Звездни Цивилизации

неделя, 29 октомври 2017 г.

ДРЕВНИТЕ КОТКИ ВОИНИ



Древните котки са познавали вкуса на уединението и то ги учело да различават шепота на невидимото. Така те придобили тогава невидимото виждане.



Древните котки са разглеждали нещата с очите на невидимото. За тях невидимото е реалното, а видимото е игра. И Учителят, и брат Михаил потвърждават това: невидимият свят е по-реален от видимия, той ръководи видимия.
За котките думите не са важни, за тях важното е излъчването. Те са господари на излъчването. Знам много хора, които са общували с котки. Единият случай, една сестра каза: „Щях да се самоубивам, но така ме погледна моята котка, забравих всичките си мисли. Няма да забравя тази услуга“. Във важен момент, котката понеже е древно съсредоточено същество, прави излъчване и... Много случаи такива.
Древните котки са били много мълчаливи и концентрирани същества. Едвам имат една основна дума, така нареченото и известно „мяу“, и няколко други звука, малки. Според даосите това „мяу“ означава конкретно: „древна изтънченост“. Не винаги може да се разгадае какво точно искат, но това е древна изтънченост.
Те не обичали много думите, защото с думите се излизало навън, във външни, шумни светове, объркани светове. Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек. Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини.
Котката и днес е до нас от милиони години и дори в сегашния си вид тя не е същество от този свят. Тя е повече дух, отколкото котка. Ти я поглеждаш, а тя те е погледнала и е забравила – толкоз бързо те е преценила. Както и при делфина, подобно, 16 пъти по-голяма бързина при делфина – погледнал, преценил те е и забравил, а ти още мислиш: „виждам ли делфина, гледам ли го, какво иска да ми каже?“, т.е. бавният влак.
Котката е майстор на излъчването и на преценяването. Котките са древна космическа тайна, слязла в нашия свят. Котката е отвъдно същество, тя все още носи в себе си тайнствената способност да излъчва, чрез която си избира хората. Хората мислят, че избират котката. Не. Ако котката те отбележи, излъчва и ти нямаш избор, казваш „взимам я тази котка“.  Разбира се, че ще я вземеш, това е духовно излъчване – нямаш избор, стига да реши напълно. Тя може да прониква дълбоко в човешкото съзнание, включително в неговите мечти и сънища.
Ако котката те е избрала, това означава, че тя има склонност да те лекува, да те чисти и да ти помага. Ще обясня: това е голяма жертва. Котките, които се лишават от гората, от развитието си, отиват при хората, защото човекът е обеднял, не знае какво да прави със себе си. Любовта към котката след време може да се превърне в любов към Бога. Котката замества, прави нещо важно. Много хора са живяли години наред с котка, изгубили са я и няма с кого да живеят повече; не искат с никакви хора. Разбира се, в котката живее древен дух, който те обича, скрит в котката, но и самият дух на котката, затова и тя те избира. Това е огромна жертва, защото тя избира застоя. За нея да живееш в една къща и всичко да ти е наготово е провал, но тя се жертва заради човешката душа, както в миналото се е жертвала срещу народа на мишките, както ви говорих. Тогава мишките са били много големи, по-големи от зайци и много коварни, много опасни. Познавах една жена, която изпитваше огромен страх при умряла мишка, да не говорим при жива. Това са древни спомени, когато е имало атака на тези същества.
Общуването с тайната на котката е въпрос на дълбока и чиста енергия. Тя е древен владетел на начина на енергията. За нея енергията е означавала общуване. Наистина, хората общуват с енергия. Разговорите са обмяна на енергия, обмяна на същества. Това е древно умение на котките. В древността тя се е движела като чиста енергия, като чист огън – абсолютно неуловимо, несътворено, затова мишките не знаят къде да се скрият. Не знаят има ли котка пред дупката, няма ли, защото тя може да влезе в нищото – изчезва, няма никакво его и мишката казва „там няма никой“. Само че, царят чака, духа на мишките... Има египетска поговорка: „Мишката се страхува дори от статуя на котка“.
Този чист огън се е сливал с Нищото. Това е древно умение на котките, когато са били още в Нищото и са спуснати от там да помагат на човечеството срещу народа на мишките. Този чист огън се е сливал с нищото, с Безкрая и е постигал своите изключителни способности тогава. Котките са можели да воюват и преди ви казах, с много могъщи черни адепти, да защитят човека. Имало е случаи обаче, когато усещат, че адептът е по-силен, черният адепт. Оттеглят се, трупат сила и след време правят атака. Много верни на хората.
Когато те са служили на Бога и човека, те са имали и получавали една много голяма и допълнителна енергия, чрез която да изпълняват своята мисия срещу опасния народ на мишките. Днес тази енергия на почти всички котки е отнета. Донякъде има частично дадена допълнителна енергия сега на кучетата, и затова Учителят казва, че в големия студ те издържат. Защо? – Имат силна дреха, т.е. двойна енергия, затова кучетата могат да търпят на голям студ.
Древната котка е била същество на уединението и слуха. Тя е знаела, че тайната се улавя със слуха, а уединението е метод за натрупване на сила и на стихия. Със слуха си те улавяли тайните на невидимия свят, както индианците, така и те подобно – със слуха, а с концентрацията те прониквали в тези тайни. Значи, първо е уединението, слухът – изключителна способност и после проникване. Така мишките срещнали срещу себе си същества-оръжия, срещу които нямали противодействие, не можели да устоят. Това са оръжия от различни светове, мишките нямали подход към тях. Защо? Ще обясня: мишките са движение; котките са неподвижност. Неподвижността е първична, там духът е събран, концентриран, съсредоточен. В голямата концентрация и самият човек, ако умее да я прави, става дух. Не ум, не сърце, даже не и душа, говоря в голямата свръхконцентрация. Затова това упражнение е важно, за да можеш да събереш себе си срещу тежки проблеми или да помагаш на който е достоен.
Движението е сътворение. Чували сте „Бягайте за здраве“, бягайте, това обаче е сътворение. Всичко сътворено трябва да се движи, докато неподвижността е несътворена, тя е невидимост, тя е древност. За мишките неподвижността е необяснима. Мишките не могат да обяснят това качество, понеже те са придобили ум, а не дух. В ума няма способност да разбере неподвижността, той иска все нещо нещо да прави, нещо да върши, нещо да щъка. Както някой пенсионер, който ако напусне работа, духовете, демоните ще го обсебят и затуй човекът търси какво ли не да прави, измисля си работа и когато няма, прави едно и също, за да не бъде обсебен, защото не познава тайната на неподвижността, на котките, и на себе си.
За мишките неподвижността е необяснима и те си мислят дори, че тя е необитаема, обаче се оказва изведнъж, че котката е там. Те нямат за нея никакво обяснение, мишките, за тях тя е като числото нула. Те не знаят, че нулата, Нищото е началото на нещата. Това е велика идея, дори идея, която превъзхожда числата и тяхното движение, защото числата са тръгнали от нулата и са станали движение. Но котката в началото е била в нулата. Нулата е повече от число. Числата са изречени, а нулата е скритост, неподвижност, неизреченост.


ДРЕВНИТЕ КОТКИ


Древните котки са били докоснати от реалността на Нищото, Безкрая и затова те са имали дух и концентрираща се сила, право на голяма концентрация.
Мишките живеят повече във външността, в действителността. За котките това са елементарни светове. Котките живеят във вътрешността, в реалността на нещата, в невидимостта.
В древността котките са носили в себе си един много тънък свят. Той е бил посят в тях и колкото по-тънък е един свят, толкова е по-голяма неговата стихия. Значи, колкото е по-тънка една енергия, по-пречистена, по-одухотворена, толкова там е по-голяма стихията.
Днес котката няма задача да пази човека, а да го успокоява. Днес времената са други. Днес кучето е боец, а котката е мъдрец. Тя се е оттеглила и воюва само между другото. Ако нещо изключително я предизвика, тогава котката става воин, не боец. Кучето е по-елементарно, то е боец.
Котката е древна мъдрост. Тя умее и досега да изважда света от себе си. Както се досещате, тя може да живее цял живот без нито една стотинка, но човекът пропада.
Дълбока окултна тайна е създала в древността котката, за да бъде в известен период воин и пазител на човека, и то не само срещу мишките, а както казах и срещу много зли хора, защото тогава качествата й позволявали това. Тогава тя е обичала хората и ги е смятала за големи приятели, защото с такава мисия е слязла. Но тя е ненавиждала хора с голямо зло и с голяма тъмнина в себе си.
В определени случаи древната котка е била изключителен, могъщ воин, подобна на толтеките. Толтеките са живеели заедно с тези котки като изключителни приятели. Тогава, както знаете, котките са били големи, както лъвовете и тигрите. Дори са я смятали не само воин, а и концентриран убиец, подобно на орела. Някои, които са се страхували от котката са я смятали за обучен и много опитен демон. Даже са я наричали „материализиран зъл дух“. Имало е изключения и такъв род котки. Когато говорим за древната, истинската котка, за нейното начало, тогава това не е било допустимо. И от тази древност, от Атлантида, частично в Лемурия, произлиза израза „Да не ти пресече черна котка пътя“. Но за атлантите и египтяните котките са били свещени животни, свещени воини.

Учителя казва: „Който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Животните са често много по-умни – и те не стоят, казва Учителя (в случая – за котката), по четири часа в кухнята“.
Ако много обичаш едно животно, то съдържа в себе си много важен урок за тебе: конкретен урок, конкретна поука, точно качество, което ти трябва. Това животно или птица е част от твоя Път, който трябва да те преобрази, който трябва да преобрази целия ти живот. (Говоря, когато имаш особена и специална любов към някакво животно или птица.) Връзката с едно животно е връзка със строго определено Древно чувство.
„За да имат някои хора нормален живот – казва Учителя, – те трябва да живеят с животни“.

И така: котката.
Учителя казва: „Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира“. Доколко човек разбира това, или не разбира, е друг въпрос: този дом прогресира.
„Здравословна е котката – и като дойде, казва Учителя, тя пъди болестите“.
И казва Учителя: „Котката е голям математик, без да учи в училища – няма нужда. Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя много точно пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А никъде не е учила смятане и сметачни линийки – но много точно мери“.

Има ли право котката да яде мишката?
Учителя отговоря: „Котката има право да яде мишката“.
(Както по-нататък казва, че и вълкът има право да яде – ще видим защо.)
Обяснява Учителя: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите й прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Това е стара алчност, от която котката има да я лекува.
И Учителя казва: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката – казва Учителя – като Буда, статуя: става абсолютно неподвижна и чрез това мишката губи будност“. Мишката, казва – тя обича движението: тя не вярва в Неподвижността, тя не разбира Неподвижността. Тя обича да се движи и започва да не се страхува – и започва свободно да влиза и излиза от дупката: и изведнъж статуята я хваща.
Тотална Неподвижност! Неподвижността е преди Сътворението. Котката, Древната котка, е учила Неподвижността и Нищото в Древността – и затова в Древността тя е била изпратена да се справи (преди съм ви говорил) с народа на мишките. Даже човечеството е било в ужас – но тези Древни същества, много тренирани, са успели да се справят с този тежък народ.
И така, мишката влиза и излиза, докато стане жертва на статуята. За мишката живо е това, което мърда. Тя не разбира Неподвижността. Мишката е светът – земното, светското начало. Котката е Отвъдното, Духовното, Несътвореното начало. Нещо подобно е земният човек: все се движи, чопли, щъка, прави нещо – докато стане жертва на ума си. А един будист, който често стои неподвижен, изкарват го, че не е добре, но той все повече овладява ума си, времето си и не става жертва на света.
Днес казах в един разговор – защото от много години съм срещал най-различни школи, идват при мен на лекциите, най-различни медитатори... много е просто:
Ако ти си вътре в Истината, за какво ти е медитацията? Тя е толкова непотребна! Макар че след време ще ви изнеса пак лекция за медитация – но то е за по-ниските нива на съзнание.
Ако ти си в Истината, медитацията е ненужна. Ако ти пък не си в Истината, какво ще медитираш? Значи, нещо друго трябва да се постигне, за да е медитацията намясто. Нагледах се на големи медитатори, които даже изнасят лекции за медитация – и не знаят какво е медитация. Но разбира се, да са живи и здрави!
Учителя казва: „Котката знае кога ще умре. И когато дойде часът й, тя отива и си избира място. Тя не се нуждае от погребение и от спасяване, не се нуждае от тамян и от църковни обреди. Тя си знае Пътя, тя е непривързана. Тя умее да преодолява човека“.
Дори котката може да накара много беден човек да се грижи за нея: такова излъчване му прави, че беднякът си загубва ума по нея. Почват да ходят заедно – и почва грижа за нея. Понякога може да се грижи бедният човек цял живот за нея: каквото реши котката. Котката може да накара бедния човек да си посвети живота на нея. Котките умеят да влизат под кожата на човека.
„Котката е така устроена, че за да живее – казва Учителя, – трябва да поглъща едно определено количество отрицателна енергия: така тя се зарежда“. Това е необходимост. Тази отрицателна енергия не й е нужна по всяко време – а само когато запасът й е изтощен. Тя може да я владее, но тази енергия й трябва.
Котката може да общува с тебе – но както казах, си остава независима.
Котката вижда и денем, и нощем.
Когато котката спи, нейните уши не спят.

Неподвижността на котката е нейното съединение с Древността, с Нищото, с Безкрая.
Ще обясня.
В Неподвижността има вложени Тайнствени Първични сили, които движението не познава – защото движението е вторично. Първо е била Неподвижността и после се е явило движението и сътворението. Движението никога не може да надхитри Неподвижността, защото движението е сътворено, а Неподвижността е Първична и Несътворена.
Котката, ако заживее в една къща, това е огромна жертва – нещо подобно на птица в клетка. Тя трябва да се раздели със своята вътрешна програма за развитие. Искам да разберете – които имат такива животни – каква голяма жертва прави котката. Това не е нейният начин, нейният Път. Тя се разделя с нещо от своя Път и със своя план, защото всяка къща за нея е едно уютно ограничение. Котка в къща е тежко за нея – и добро за човека; но котката предпочита да се жертва, защото след време ще се качи в по-високо ниво. И тя приема Пътя на Жертвата – както и пчелите. Макар че човекът се радва на нейното робство, котката се радва по други причини.
Учителя казва: „Котката е живяла между Висши невидими сили – и от тука тя си е изработила един Свещен поглед“.
В Древното си минало котката много е обичала този Древен Разум – и тогава Той я е научил да се вглъбява и да прониква в Нищото до изчезване, до пълно изчезване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар