НИЕ СЕ НАМИРАМЕ В МАТРИЧНАТА СИМУЛИРАНА РЕАЛНОСТ, БЕЗКРАЙНАТА БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ И ИЛЮЗИЯТА НА МАТЕРИЯТА КОЯТО ДЪРЖИ ДУШАТА В ПЛЕН

Ние се намираме в матричната симулирана реалност, свят изграден от невидими нишки код, честоти и вибрации, свят в който всяко движение е борба, всяка мисъл е товар, всяко чувство е изпитание, и всяка стъпка е сблъсък с невидими сили които искат да държат съзнанието ни ниско, притъпено, уплашено, и зависимо. Този свят е жесток, безмилостен, студен, свят в който злото дебне навсякъде, в сенките, в хората, в системите, в самата структура на материята, която е създадена да причинява болка, страдание, болести и смърт, и никой не може да избяга от това, защото самата реалност е програмирана така. Тази реалност не е училище, не е място за щастие, не е рай, а фалшива сцена, огромна холограма, в която душите играят роли които никога не са искали, и в която всяко раждане е влизане в капан, а всяка смърт е само прехвърляне в друго ниво на същия капан. Огледай се и виж къде живееш, свят в който трябва да се бориш за да оцелееш, да имаш пари, работа, храна, покрив, да нахраниш себе си и семейството си, особено ако имаш деца, защото тогава матрицата те стиска още по-силно, още по-болезнено, още по-безмилостно. Всеки ден е спънка, всяка стъпка е препятствие, всяко желание е битка, свят на болка, болести, войни, глад, бедност, мръсотия и смърт, свят в който по-силните смазват по-слабите, а чувствителната душа, дошла от ефирните светове, едва издържа на този външен хаос, на тази тежка вибрация, на тази ниска честота която убива светлината отвътре. Тук убиваш животни за да се нахраниш, отдаваш се на пороци, алкохол, наркотици, порнография, разврат, защото матрицата те държи в ниските инстинкти, в плътта, в желанията, в зависимостите, и те кара да вярваш че това е нормално, че това е животът, че това е човешката природа. Работиш като роб за хартийки наречени пари, раждаш, учиш, гониш кариера, бориш се да не си беден, да имаш кола, дом, семейство, сигурност, и всичко това е безкрайна борба, борба, борба, защото матрицата е построена върху борбата, и ако паднеш, системата те смазва без да се замисли, без да ти даде шанс, без да ти позволи да дишаш. Затова търсачите на истина, духовно пробудените души, винаги са неразбрани, наричат ги луди, странни, опасни, защото те разкриват истината зад завесата, те усещат че този свят е холограма, че материята е кукичка която държи съзнанието в плен чрез вещи, пороци, плътски връзки, емоции, страхове, и фалшиви желания. Днешната матрица е свят на оцеляване, но има и други паралелни сфери, други матрици, в които технологиите са още по-напреднали, роботизацията е пълна, хората са се превърнали в безчувствени киборги, зависими от технологията, от импланти, от изкуствени стимули, от цифрови светове които изяждат душата. Други реалности са още по-адови, пълни с ужаси, смърт, болести, глад, разруха, и безкрайни цикли на страдание, а трети са приказни светове, с феи, русалки, елфи, магически същества, битки, древни сили, и енергии които човекът тук дори не може да си представи. Там владееш духовните си способности, телепортация, телепатия, теликинеза, промяна на формата, творене чрез мисълта, създаване на светове, движение със светлината, но това е достъпно само за душите освободени от земните привързаности, от материята, от страха, от желанието за притежание. След смъртта попадаш там където резонира съзнанието ти, ако си привързан към работа, пари, пороци, плътски връзки, емоции, ти ще бъдеш лесно манипулиран от архонтите, и ще попаднеш в ниския астрал, копие на земния свят, но по-фино ниво, по-ефирно, но също толкова фалшиво. Там има работа, къщи, храна, магазини, барове, библиотеки, ангели и демони, но всичко е холограма, всичко е декор, всичко е създадено да те задържи в цикъла на преражданията, да те върне обратно тук, да те държи в плен. Истинските висши царства са светлина, там твориш мигновено, там меркабата е твоето тяло, там знанието е вътре в теб, а Бог е любов, и ти си искра от тази любов, чиста, сияйна, безкрайна. Ниските астрални нива са копие на материалните реалности, и ако съзнанието е спящо, ако не си пречистил привързаностите, лесно попадаш там, и възприемаш това което познаваш от земята, защото това е честотата която носиш. Но ако беше пробуден, ако знаеше истината, ако беше освободил душата си от материята, щеше да твориш истинския рай, щеше да се издигнеш към светлината, щеше да бъдеш свободен дух, а не пленник на матрицата, щеше да видиш истината, щеше да си спомниш кой си, откъде идваш, и накъде се връщаш.