НЕПОЗНАТИТЕ АПАРАТИ НАД СИБИР ПРЕЗ 1968 Г.: ТАЙНАТА, КОЯТО НИТО СССР, НИТО САЩ УСПЯХА ДА ОБЯСНЯТ

Жителите на Сибир видели странни самолети през 1968 г. и си помислили че са нова разработка но грешали защото онова което прелетяло над село Красная не било самолет а нещо което не приличало на нито една известна машина и когато през онзи ден хората от селото станали свидетели на необичайното явление те първо помислили че военните изпитват нова техника защото в СССР дори селските училища давали добро образование и местните отлично познавали формите на гражданските, селскостопанските и военните самолети, но това което видели било толкова различно че никой не могъл да го определи, два мистериозни летателни апарата се плъзнали безшумно към тайгата, сякаш не използвали двигатели, сякаш не измествали въздуха, сякаш не принадлежали на света на металните машини, а на някаква друга технология, село Красная се намирало само на няколко километра от военно летище и хората били свикнали да виждат пилоти, офицери, транспортни камиони, понякога дори и експериментални полети, но когато попитали двамата служители от летището за странните самолети които прелетели предния ден, те дори не разбрали въпроса, защото по техните думи нямало никакви полети, нито излитания, нито кацания, нито тренировки, а онова което описвали жителите на Красная не било част от съветските военновъздушни сили, не било записано в нито един документ, не било регистрирано от нито един радар. Местните разказвали че апаратът изглеждал като триъгълна машина с разширен заден полукръг в който се намирала огромна дюза, но не като реактивна, а като нещо което излъчва светлина, сякаш енергията му не била гориво, а някаква форма на плазма, малко по‑късно втори идентичен обект прелетял по същата траектория, но очевидците казали че формата му била леко различна, сякаш имал прибиращи се крила които се появявали и изчезвали като сенки, като че ли самият апарат можел да променя структурата си според нуждата, според въздуха, според пространството, около двадесет души разказали една и съща история, без противоречия, без колебания, и когато информацията стигнала до командването, военните първо се усмихнали, но после, когато чули детайлите, усмивките изчезнали, защото описанията не съвпадали с нито един съветски самолет, нито с прототип, нито с проект от секретните разработки. На следващия ден в Красная пристигнали две превозни средства, в първото военни, във второто служители по сигурността, и започнали разпити, дълги, точни, настойчиви, но хората повторили историята си дума по дума, без промяна, без страх, без опит да украсят или да скрият нещо, и тогава онова което видели било класифицирано като техническо летателно средство с неизвестен тип и произход, в селото оставили контингент от специално обучени войници които наблюдавали небето денонощно, защото ако апаратите се върнат, трябва да бъдат засечени, проследени, документирани. Основният разследващ екип се насочил към военното летище за да провери данните от радарите, но се оказало че по това време не е имало планирани полети, нито военни, нито граждански, нито тренировъчни, и това било обезпокоително, защото ако това са били шпионски самолети, как са прелетели незабелязано дълбоко в съветския тил, как са избегнали радарите, как са се движили без звук, без следа, без топлинен подпис, и ако са успели да извършат подобна маневра, те или е трябвало да кацнат някъде, или да напуснат въздушното пространство, но никой не ги бил видял, нито персоналът на противовъздушната отбрана, нито радарните станции, нито гражданските летища.Започнало издирване на потенциалното местоположение на мистериозните апарати, проверени били всички летища в Сибир, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Урал, проведени били интервюта с персонал, наблюдаващ въздушни цели, но никой, абсолютно никой, освен жителите на Красная, не бил видял нищо, не бил чул нищо, не бил засекъл нищо, след три месеца разследване служителите на КГБ се върнали в селото, този път с подозрение че местните може би лъжат, но хората повторили показанията си отново, без промяна, без колебание, и тогава съмненията отпаднали, защото двадесет души не могат да запомнят една и съща лъжа дума по дума в продължение на месеци. 

Специалистите подписали споразумение за неразкриване и продължили разследването в абсолютна секретност, защото ако това е шпионска клетка, тя не трябва да бъде предупредена, но всички мерки се оказали безрезултатни, полетът на необичайните апарати останал необясним, нито пилотите, нито инженерите, нито специалистите по аеродинамика могли да разберат какъв вид машина описват очевидците. Интересното е че през 1970 г. американските военни също „търсили“ подобен обект, забелязан над Аляска и по‑късно над Уайоминг, и въпреки опитите да го проследят, не успели, и тогава САЩ и СССР започнали да се обвиняват взаимно в тайни разработки, но истината е че самолетите невидими за радари се появили много по‑късно, а онова което прелетяло над Сибир през 1968 г. и над САЩ през 1970 г. било нещо което не принадлежи на нито една земна държава, нито на известна технология, нито на човешка аеродинамика, и до днес произходът на тези апарати остава неизвестен, сякаш са били пратеници от друг свят, от друго измерение, от друга цивилизация която само за миг е докоснала нашето небе и е изчезнала без следа.