ДЕНЯТ НА РАЗКРИТИЯТА – СКРИТИТЕ СИГНАЛИ, КОДОВЕТЕ НА ПАРАЗИТИТЕ И ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРОЕКТ „СИН ЛЪЧ“

 Вчера с жена ми отидохме да гледаме „Disclosure Day“ с надеждата да открием улики, скрити послания, визуални кодове и онези фини пластове, които никога не са предназначени за масовата публика, а за онези, които гледат не с очи, а с вътрешно зрение, и още от първите минути разбрахме, че филмът е създаден не просто като художествено произведение, а като внимателно подреден сигнал, като пробно излъчване, като тест за възприемчивостта на зрителя към бъдещи събития, които вече се подготвят зад завесата. Самият филм е изключително добър, но това е само повърхността, защото под нея пулсира друг пласт – пластът на разкриването, на подготовката, на психологическото въвеждане в сценарий, който отдавна се пише. Още в началото вниманието ми беше привлечено от начина, по който извънземните комуникират с героинята на Емили Блънт, комуникация, която не е визуална, не е звукова, а е мисъл‑в‑мисъл, идея‑в‑идея, точно както Никола Тесла твърдеше, че получава своите откровения, когато казваше, че общува с венерианци, а по‑късно Валиант Тор потвърди, че е пристигнал от Венера през 1957 г. и е работил три години с Пентагона. Тази препратка не е случайна, защото филмът сякаш подсказва, че комуникацията между хора и нечовешки интелекти винаги е била телепатична, винаги е била мисловна, винаги е била достъпна само за онези, които могат да я понесат. Следващият ключов момент е сцената с изоставената фермерска къща, където двама от героите се укриват, а еленът, който се приближава до прозореца, изглежда разстроен, търсещ защита, сякаш усеща нещо, което хората не могат да видят. Тази сцена е почти огледална на онази от „Leave The World Behind“, където животните също се държат странно, сякаш природата предупреждава, че нещо идва. Това не е художествено съвпадение, а повторение на мотив, който се използва като код – животните реагират първи, защото усещат честоти, вибрации, промени в магнитното поле, които хората не могат да възприемат. Същото се е случило и по време на земетресенията в Ню Мадрид през 1811–1812 г., когато дивите животни търсели убежище при хората, а опитомените ставали диви и агресивни. Това е знак за промяна в полето, за разместване на пластовете, за приближаващо събитие. Към края на филма има предаване на живо, в което се публикуват секретни правителствени кадри, и площад Рокфелер се появява многократно, твърде многократно, за да бъде просто фон. Това е символ, код, препратка към центровете на властта, към онези, които дърпат конците, към онези, които подготвят сценария. А в последните сцени виждаме „Сив“, но не малък, не дребен, а висок, внушителен, подобен на фигурата, която наскоро се появи в X‑канала на Доналд Тръмп, макар и генерирана от изкуствен интелект. Това не е случайно – това е корекция на образа, подготовка на масовото съзнание за нов тип „Сиви“, които повече приличат на описанията на Анунаките от шумерските, акадските и вавилонските текстове – високи, могъщи, внушителни. Това е пренаписване на архетипа. И тук стигаме до същността – „Disclosure Day“ е направен с една конкретна цел, която е пряко свързана с Проект „Син лъч“. Паразитите подготвят или поетапно нашествие, или контролирано разкриване на класифицирани файлове, свързани с взаимодействия с извънземни, които може да се простират десетилетия назад, а може би и хилядолетия. Но каквото и да бъде публикувано, то ще бъде пречистено, редактирано, подменено, защото истинските документи никога няма да бъдат показани. Моето лично усещане е, че събития като Розуел не са катастрофи на извънземни кораби, а военни операции с кораби, които са били тук отдавна, спящи, скрити, оставени от предишни цивилизации или предоставени от нечовешки интелекти.Това би обяснило защо същество, способно да пътува през космоса, би се „разбило“ при кацане – защото не се е разбило, а е било инсценирано. Има и друга възможност – световните лидери винаги да са комуникирали с извънземни, които са им предоставили технологии, кораби, знания. Ако подобно разкриване се случи, то ще разтърси основите на религиите, на системите от вярвания, на самата представа за човешкия произход. Милиони хора ще се запитат кой ни е създал, защо сме тук, какво е човечеството. А поетапно нашествие би позволило на световните лидери да се обединят срещу „обща заплаха“, да създадат едно световно правителство, един лидер, една структура на контрол, която може да оправдае всичко – от фалшив вирус до нови медицински интервенции, от ограничения до пълно наблюдение. Това е сценарият на Проект „Син лъч“. И ако този сценарий бъде задействан, първото, което ще загубим, е свързаността – интернет, електричеството, комуникациите. Затова може би сега е моментът да се върнем към аналоговия живот – снимки на хартия, винилови плочи, физически книги, настолни игри. Ако светлините угаснат внезапно, много хора ще осъзнаят колко зависими са от цифровите системи. Това, което видяхме във филма, не е просто художествена измислица, а предупреждение, код, сигнал.