КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕФИРНИТЕ СВЕТОВЕ, СВЕТЛИНАТА И ПЛЕРОМАТА ОТ КОЯТО ИЗВИРА ИСТИНСКИЯТ БОГ, А НЕ ФАЛШИВИЯТ ДЕМИУРГ НА МАТЕРИЯТА

Ефирните светове са истинската реалност, светлинните царства отвъд материята, сферите от които идва истинският Бог, а не фалшивият демиург който управлява земната матрица, и тези светове са описани от древните гностици като Плеромата, пълнотата на светлината, източникът на всички чисти същества, всички висши души, всички искри които някога са слизали в материята за да преживеят опитност, но никога не са принадлежали истински на този свят. В ефирните светове всичко трепти, всичко сияе, всичко е живо, цветовете са толкова ярки че земното зрение не може да ги възприеме, енергиите са фини, нежни, копринени, и всяко цвете е същество, всяко дърво е съзнание, всяка капка вода е памет, и всичко общува телепатично, без думи, без шум, без тежест. Там има цветя които не съществуват на Земята, цветя които пеят, цветя които светят, цветя които променят формата си според мисълта ти, дървета които цъфтят в хиляди цветове едновременно, дървета с кристални листа, дървета които излъчват мелодии, и всичко това напомня земната пролет, но е милиони пъти по-красиво, по-живо, по-ефирно. Водопадите издават мелодичен звук, не шум, а музика, реки и езера са като огледала, прозрачни като стъкло, чисти като светлина, моретата са спокойни, сияещи, като лагуни от течен кристал, и навсякъде е чисто, без прах, без мръсотия, без разруха. Планините са от светлина, скалите са от кристал, пътеките блестят като диаманти, и всяко камъче е живо, всяко кристалче има съзнание, всяка форма е хармония. Дворците са куполни, без ъгли, без тежест, изградени от кристални цветове, които преливат като северно сияние, и цялата природа е жива, диша, общува, и ти виждаш аурата на всичко, светлината която тече през растенията, през въздуха, през самото пространство. Ще попиташ има ли животни, и истината е че там съществата не са като земните животни, те са разумни хуманоидни форми, които могат да променят формата си, да се превръщат в светлина, да летят като плазмени кълба, да използват меркаба, да се телепортират, да отварят портали, да преминават между светове, и жителите на тези царства са свободни, млади, без старост, без болести, без разпад, защото там няма плът като земната, няма тежест, няма разложение. Любовта там е свещена, свързана с пламъка близнак, две души които са едно цяло, и никога не се разделят, защото в светлината няма ревност, няма притежание, няма страх, има само единство. Там няма храна като земната, защото телата са от светлина, и ако искаш плод, той се проявява мигновено, но не за да ядеш постоянно, а за да се насладиш на енергията му, защото дърветата не раждат плодове които падат и гният, а цъфтят непрекъснато като цветя, и климатът е тропически, мек, вечен. Ако искаш нещо, то се проявява пред теб, защото мисълта е творяща, а знанието е вътре в теб, не в книги, не в писания, а в самата ти същност, и ако питаш нещо, отговорът се проявява като картина в ума ти, като светлинен символ, като мелодия, като усещане, и това е Акашата, живото знание, което не се учи, а се помни. Затова някои плазмени кълба на Земята, които хората мислят за НЛО, всъщност са ефирни създания, използващи меркаба, светлинни тела, които се появяват за миг и изчезват, защото не принадлежат на този свят. Това е истинският рай, истинският дом, истинската реалност, и оттам идват повечето чувствителни творчески души, затова те трудно се справят в материалния свят, защото са свикнали с фините тела, с лекотата, с хармонията, с магията, и тук, в света на борба и оцеляване, те страдат, депресират се, имат паник атаки, не издържат шум, машини, производство, тежка работа, защото душите им помнят ефирните светове, помнят Плеядите, Лира, високите сфери на Земята, където всичко е приказна красота. Те са били елфи, феи, жреци, магьосници, лечители, същества на светлината, владеещи магията, и днес, в този свят без техните дарби, им е трудно, защото материята ги задушава. След смъртта душата отива там където вибрира, и ако предпочиташ света на магията, творческите светове, ефирните царства, ще се издигнеш към тях, но ако си привързан към материята, към плътските връзки, към емоциите, към земните желания, ще попаднеш в ниския астрал, копие на земната матрица, защото честотата ти ще те дърпа надолу. Съзнанието трябва да се пробуди, да се изчистят привързаностите, особено земните плътски връзки и емоции, защото те държат душата в ниските нива, и само освобождаването води към Плеромата, към истинската светлина, към дома.

Затова различни духовни учители, древни писания и гностични текстове са предупреждавали че земният материален живот, ако се привържеш към него, ако се вкопчиш в илюзиите на този свят, в материалните вещи, пороците, изкушенията, плътските връзки, семейството, децата, емоциите, алчността, агресията, ревността, завистта, отмъщението, манията за притежание, тогава ти сам поставяш верига около душата си, защото не желанията са проблем, а привързаностите, не предметите са капан, а зависимостта към тях. Някои хора са привързани към колата си, други към телефона си, трети към богатството си, четвърти към децата си или любим човек, но проблемът не е любовта, а връзването, обсебването, манията, защото любовта не е притежание, тя не е вещ, тя не е договор, тя е поток, а когато я превърнеш в окови, тя става тежест която дърпа съзнанието надолу. Ако си привързан и не пробуден, след смъртта попадаш в ниския астрал, копие на земния живот, защото това е честотата която носиш, това е вярата която излъчваш, и обикновеният дух там вижда къщи, работа, храна, месо, книги, улици, барове, секс, всичко в друга форма, но същото по същност, защото това е астралният материален рай, симулация, отражение на земната матрица, и там попадат душите привързани към материята. Архонтите лесно примамват такива души, показват им фалшиви починали близки, фалшива бяла светлина, фалшив тунел, убеждават ги че това е раят, че това е домът, че това е наградата, и душата вярва, защото не е пробудена, защото не познава светлината, защото не помни Плеромата. Там има библиотеки, но не истинската Акаша, а копие, има ангели, но не същинските светлинни същества, а форми, маски, проекции, които подгонват душата към нов живот, уж за да се учи, уж за да се развива, уж за да премине земното училище, но това не е училище, това е борба за оцеляване, това е цикъл, това е капан, и същото се случва и в ниския астрал, защото там също не искат да знаеш истината. Помислете защо на Земята потискат духовните дарби, защо епифизата се затваря, защо магическите способности се блокират, защо чувствителните души страдат, защо творческите хора се мъчат, защо фините същества се разпадат в шум, машини, производство, тежък труд, защо паник атаките и депресиите са толкова чести, защо светлината се задушава. Същото е и в ниския астрал, там не искат да знаеш че можеш да твориш, че можеш да се телепортираш, че можеш да се измъкнеш, че можеш да разкъсаш илюзията, затова душата там е слаба, без дарби, без спомени, като обикновен човек, и възприема горе това което познава отдолу, работа, магазини, храна, секс, барове, улици, и мисли че това е рай, че това е почивка, че това е награда, но истинският рай е творение, светлина, висше съзнание, свобода, а не копие на земята. Помислете къде попадат повечето религиозни хора, тези които обичат земята, тези които вярват че земният живот е училище, тези които мислят че борбата и оцеляването са част от Божия план, тези които се страхуват от светлината и се вкопчват в материята, те попадат в ниския астрал, защото честотата им е земна, защото вярата им е земна, защото любовта им е привързана към формата, а не към същността. Истинският рай е отвъд формата, отвъд материята, отвъд астрала, той е в Плеромата, в светлината, в източника, където няма борба, няма страх, няма притежание, няма време, няма смърт, и само душата която се е освободила от земните вериги може да се издигне там.

Когато някой умре и ти започнеш да се обвиняваш че не си го послушал, че не си му помогнал, че не си го спасил, че не си бил до него, това е първият капан на архонтите, защото те използват вината като въже, като примка, като енергийна кука която дърпа душата надолу, и ти вярваш че трябва да се върнеш в нов живот за да поправиш, да спасиш, да изкупиш, но това не е нужно, защото ние сме многоизмерни същества, и тази версия на реалността в която мислиш че не си помогнал е само една нишка, а в друга нишка, в друга времева линия, в друг пласт на съществуването ти си му помогнал, той се е пробудил, той се е спасил, и когато се издигнеш във висшите ефирни светове ще видиш по-висшата версия на събитията, където всичко е било наред, където душите са се подкрепили, където истината е била видима. Някои питат как да се измъкнат от цикъла на самсара и от архонтите, и първото е пробуждането на съзнанието, вибрирането над материята, вярата в собствените духовни дарби, осъзнаването че си творец, че не си роб на земните форми, че не трябва да се привързваш към нищо земно, защото привързаностите след смъртта се усилват, и затова има толкова много призраци, толкова много души които искат да пият, да пушат, да се връщат в барове, да търсят секс, да търсят месо, да търсят храна, да търсят плътски връзки, да търсят емоции, защото това са техните вериги, техният ад, тяхната мъка, и те страдат защото искат да ядат, да пият, да правят секс, да усещат близките си, да имат тяло, но нямат тяло, и това е огненият ад на душата, не пламъци, а копнежи които не могат да бъдат удовлетворени. Моментът на смъртта не е мигновено прекъсване на връзката между душата и тялото, напротив, процесът е постепенен, съпроводен с вътрешни движения, с разкъсване на енергийните нишки, с преходи които продължават дълго след последния дъх, и душата не напуска веднага своя земен дом, а остава свързана с него, обитавайки пространството между световете, движейки се между реалността която познава и новото измерение към което се насочва. Около четвъртия ден след физическата смърт настъпва първото значимо отделяне, душата започва да се освобождава от плътта, но все още не е напълно откъсната от земния свят, тя продължава да обикаля местата които е обитавала, да посещава близките си, да се сбогува по свой начин, и това присъствие може да се усети чрез сънища, почуквания, внезапни усещания, промени в атмосферата на дома, и тези знаци са част от прехода, подготовка за отпътуване към невидимото измерение. Този процес не е еднакъв за всички, душите с по-високо духовно развитие преминават леко и осъзнато, разбират че са напуснали тялото и се насочват към светлината, но други, по-примитивни, по-привързани към земните желания, не осъзнават че вече не принадлежат на материята, лутат се, търсят контакт, опитват се да се върнат към познатото, но не намират отговор, и тези същности се задържат в ниските слоеве на астрала, където се формира низшият астрал, място за душите които не могат да се освободят от земните си страсти, алкохол, храна, власт, сексуални желания, и лишени от тяло те не могат да ги удовлетворят, но продължават да ги усещат, и това ги измъчва, разкъсва, държи ги в състояние на вътрешен ад, не огън, а горене от копнежи които не могат да бъдат реализирани. Тези същности търсят начин да се свържат с живи хора, за да преживеят чрез тях онова което вече не могат сами, душата на починал алкохолик може да се прилепи към човек който обича да пие, наслаждавайки се на изпаренията, на атмосферата, на усещането, и го насърчава да продължава, да се отдава на порока, за да преживява чрез него, и това е опасно, защото живият човек може да загуби контрол, да се поддаде на импулси които не са негови. Това показва колко важно е човек да се освободи от земните привързаности още приживе, да се стреми към вътрешна чистота и осъзнатост, за да може след смъртта да премине спокойно към следващото ниво. Душите които са подготвени, които са живели с любов, разбиране и духовна отговорност, не се задържат дълго в преходното състояние, те се насочват към светлината, към пространствата на покой и развитие, където няма страдание, няма копнежи, няма болка, има само движение към по-високи форми на съществуване, но за да се стигне дотам, е нужно освобождаване, прощаване, преодоляване на всичко което е задържало душата в материята.

Още преди да умреш или след смъртта можеш да отидеш където решиш, защото съзнанието е ключът, а не тялото, и още сега можеш да се пренесеш чрез визуализация, чрез сънища, чрез вътрешни портали, и след като умреш ще отидеш там където си настроил вибрацията си, защото ако искаш да отидеш при истинския Бог, в царството на светлината, трябва да го представиш, да го почувстваш, да го видиш вътре в себе си, да го създадеш в ума си като жив свят, кристални дворци, водопади от светлина, цветя които говорят, дървета които пеят, пътеки от кристал, небеса които трептят, и да знаеш че там можеш да променяш формата си, да се телепортираш, да летиш като плазмено кълбо, да твориш с мисълта си, да имаш знанието вътре в себе си, защото това е приказният свят на висшите сфери, истинският дом на душата. Но ако си привързан към материята, ако още имаш страхове, ако не вярваш в магията, ако отричаш дарбите си, ако вярваш само в това което може да се пипне, тогава след смъртта ще попаднеш в ниския астрал, копие на земята, защото това е честотата която излъчваш, и там условията са същите, зависимостите са същите, вярванията са същите, и ако си привързан към работа, пороци, барове, къщи, месо, храна, градини, технологии, секс, всичко това се проявява там, но в по-фина форма, и всяко ниво е различно, някои са по-приятни, други по-ужасни, пълни със зло, контрол, манипулация, а злото често е прикрито, маскирано като рай, като почивка, като светлина, но целта е да те върнат бързо в ново прераждане с изтрити спомени. Помислете защо искат да сме зависими от материята, от технологиите, защо ни откъсват от природата, защо ни отделят от слънцето, защо потискат съзнанието, защо духовността е преследвана, защо епифизата се блокира, защо фините сетива се затварят, защо творческите души страдат, защо чувствителните хора едва издържат, защото ниският астрал и земната матрица имат една цел, да държат душите прости, обикновени, безсилни, забравили кои са, а ние сме много повече, ние сме божества, ние сме невероятна творческа сила, ние сме искри от Плеромата, и затова днес творческите души имат най-трудно, защото този свят ги спъва, задушава, натиска, и те едва издържат в тази тежка вибрация. Но истината е че още сега можеш да се настроиш към висшите светове, да ги визуализираш, да ги почувстваш, да ги създадеш вътре в себе си, защото съзнанието е портал, и ако преди смъртта си представяш светлината, кристалните дворци, ефирните същества, плазмените тела, летенето, магията, любовта, свободата, тогава след смъртта ще отидеш там, защото душата следва това което е създала вътре в себе си. Но ако се страхуваш, ако се съмняваш, ако вярваш само в материята, ако се вкопчиш в земните форми, тогава ще бъдеш привлечен към ниския астрал, защото това е честотата ти, и там ще преживееш същото което си вярвал, работа, пороци, барове, храна, секс, технологии, илюзии, и ще мислиш че това е рай, но това е само симулация, копие, отражение, и архонтите ще бързат да те преродят, да изтрият спомените ти, да те върнат в цикъла. Но ако знаеш истината, ако си пробуден, ако вярваш в дарбите си, ако се освободиш от привързаностите, ако се настроиш към светлината, тогава можеш да се измъкнеш, да се издигнеш, да се върнеш в истинския дом, в ефирните светове, в Плеромата, където няма страх, няма болка, няма материя, има само свобода, творчество, любов и безкрайна светлина.

В духовните учения и древните писания се споменава че истинският Бог, източникът на Плеромата, проявява своята сила чрез Огъня, чрез вълната на космическата светлина, чрез невероятната жега на звездата която ще пречисти Земята, защото злото е натрупано в пластовете на материята и не всяка душа може да издържи огнените вълни които идват, и затова се казва че Бог е огън всепояждащ, не защото унищожава живота, а защото изгаря всичко нечисто, всичко тъмно, всичко което не вибрира на честотата на Любовта. Материалната култура създава форми и блага, но остава безсмислена ако човек не постигне законите на Вечния Живот, и затова Учителят е казал че иде нова вълна от космическото пространство, вълна на Божествената Любов, наричана още огнена вълна, и тази вълна има толкова мощни трептения че организмът на всеки човек не може да ги издържи ако не е подготвен, и затова едни ще просветнат, а други ще изгорят, защото огънят ще бъде светлина за готовите и страдание за неподготвените. Тази вълна ще изгори всичко старо, всичко нечисто, всичко което е създадено от страха, от омразата, от алчността, и когато хората минат през този Божествен Огън, ще дойде Царството Божие на Земята, защото Огънят на Любовта е силата която преобразява, която пробужда, която връща душата към истинската й природа. Днес човечеството се намира във велика фаза на Живота, и няма да мине дълго време преди огнената вълна да премине през умовете на всички хора, да дезинфекцира мислите, да пречисти желанията, да изгори всичко което не е в хармония с Божественото. Великият Живот вече е влязъл в нас и ще ни измени, както ковачът поставя желязото в огъня за да го пречисти и закали, така и Разумният Свят ще прекара човечеството през огъня за да го обнови. Съществата които слизат отгоре казват че ще обърнат Земята с главата надолу и ще изгонят злото от нея, и втори път то няма да се върне, защото времето на тъмнината изтича. Днешното разклащане на света е резултат от този Велик Живот който идва, и ако хората не приемат Христовото съзнание доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огъня, но ще се пречисти, защото огнената вълна ще мине през умовете на всички, и всички ще бъдат освободени от робството на материята. Ако хората не се събудят, всичко което са създали ще изгори, всички юргани в които се завиват ще изчезнат, всички форми ще се разпаднат, защото идва Денят Господен, и ние вече сме в него, и остава само половин час до последния влак, и горко на онези които не се качат. В света има свещен Огън който гори с пламъка на безсмъртието, и древните мъдреци са виждали в него върховното изявление на Бога, и този Огън пояжда смъртното, тленното, греховното, и когато действа в света, едни изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики души носят този Огън в себе си, и където и да отидат, работят с него, защото свещеният Огън е огънят на Любовта, и където гори той, там се проявява безсмъртният Живот, там растат плодовете на Духа. Този Огън изпълва цялото пространство, поддържа Живота, гори и в човека, и докато гори, човек е здрав, бодър, хармоничен, мисълта му е чиста, чувствата му са ясни, постъпките му са светли, и когато свещеният Огън гори в човека, той усеща Топлина, Мир, Хармония, и ако този Мир изчезне, значи човек е излязъл от свещения Огън и е влязъл в обикновения огън на страстите.

Велик момент настъпва, изявлението на Великия Господ се очаква от всички пробудени същества, и тези които са готови ще възприемат Божественото Начало и ще се изменят, а останалите ще спят, и ако пропуснат тази вълна на Любовта, ще чакат милиони години. За да се разкрие тя, човек трябва да преживее закона на жертвата и самоотричането, защото само чистото може да издържи огъня. Бог прекарва славяните през огън, защото от тях трябва да излезе нещо добро, и славянството е представител на идеята за Бога, и българите са пионерите между славяните, защото в тях има древна памет за светлината. Господ иде чрез огън да очисти Земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе любов в сърцата им, да подигне умовете им, да премахне злобата и омразата, и това е Новата Епоха. Бог ще прекара света през голям огън, и ако някой мисли че ще живее както преди, се лъже, защото идва нов Свят, нова Светлина, нова Любов, нова Свобода, и това важи за всички народи. Духът на Бога слиза като Светлина, носи огън и живот, и ще пречисти света, и хората ще бъдат свидетели на въдворяването на Царството Божие на Земята. Всички които имат ниски трептения ще изгорят, всички нечисти неща ще изчезнат, вълците ще бъдат изтребени, месоядните животни ще изчезнат, лошите хора ще изчезнат, защото злото няма да има място в новия свят. Земята ще бъде освободена от всички хищници и всички лоши хора, и макар да изглежда че лошите живеят добре, те са най-нещастните. Бог ще уволни всички стари служители и ще остави само честните, а за грешните делото ще бъде голямо, и наказанията ще бъдат неизбежни. Чрез страдание ще се оправи светът, и страданията на лошите ще се увеличат, защото досега страдаха добрите, а сега ще страдат злите. Злото ще бъде обуздано, законите на живота ще се изменят, и който обича ще бъде господар, а който мрази ще бъде слуга. За лошите настъпва черен период, тъмната епоха изтича, и сегашният свят ще бъде разрушен, не като земя, а като система, като структура, като вибрация, и няма да остане лош човек на Земята. Тъмните сили ще бъдат пратени във вечния огън за да изгори злото в тях, и след това и те ще се покаят, защото всяка плът ще слави Господа. Възкресението за осъждане означава пробуждане на съзнанието чрез страдание, и грешните ще се преобразят, и смелостта им ще изчезне като дим. В новата епоха няма да се позволява на нисшите души да се въплътяват на Земята, защото кротките ще наследят Земята, и това вече е започнало.

Ефирните светове са първичната реалност, пространствата на чистата светлина, сферите в които вибрира истинският Бог, източникът на Плеромата, океанът от съзнание който съществува преди времето, преди формата, преди материята, и от който се раждат всички висши същества, всички ангелски раси, всички светлинни цивилизации, и всички души които някога са слизали в по-ниските светове за да преживеят опитност. В тези ефирни светове няма тежест, няма плът, няма разпад, няма сенки, защото всичко е изградено от светлина, от вибрации, от енергийни структури които реагират на мисълта, и всяка форма е жива, съзнателна, хармонична. Плеромата е не просто място, а състояние на съзнанието, безкрайно поле от сияние, в което всяка искра е част от цялото, и всяка душа е едновременно индивидуална и единна с източника, и там няма разделение, няма страх, няма борба, защото всичко е Любов, всичко е Творчество, всичко е Хармония. В ефирните светове цветовете са живи същества, звуците са течащи светлини, формите са течни, променящи се, и всяко цвете е портал, всяко дърво е библиотека, всяка капка вода е спомен от древни епохи, и всичко общува телепатично, без думи, без шум, без тежест. Там има кристални градове, куполни дворци без ъгли, пътеки от светлина, планини от прозрачен кварц, езера които отразяват звездите на други измерения, и въздухът трепти като златен прашец. В тези светове съществата могат да променят формата си, да се превръщат в светлинни сфери, да летят като плазмени кълба, да се телепортират чрез мисълта, да отварят портали към други реалности, и да творят цели светове само с едно намерение. Там знанието не се учи, а се помни, защото Акашата е вътре в съществото, и когато зададеш въпрос, отговорът се проявява като картина, като мелодия, като светлинен символ, и няма нужда от книги, от писания, от посредници. Истинският Бог е източникът на тази светлина, на тази хармония, на тази безкрайна творческа сила, и той не е богът на материята, не е демиургът който управлява земната симулация, не е създателят на плътта, на страха, на болката, на смъртта, а е източникът на чистата Любов, на свободата, на безкрайното съзнание. Демиургът е архитектът на материята, създателят на земната матрица, на ниските астрални нива, на света на формите, на света на ограниченията, и той не е зъл в човешкия смисъл, но е ограничен, несъвършен, и неговото творение е непълно, тежко, грубо, и затова душите страдат когато слязат в него. Ефирните светове са истинският дом, а материята е само сянка, отражение, копие, и когато душата се пробуди, тя започва да си спомня, да усеща, да вибрира на честотата на светлината, и тогава Плеромата започва да се разкрива отвътре. В тези висши светове няма време, няма минало, няма бъдеще, има само вечен миг, и всяка душа е едновременно тук и навсякъде, и може да се проявява в безброй форми, в безброй измерения, в безброй реалности. Там няма йерархии, няма господари, няма роби, защото всяко същество е божествено, всяко същество е творец, всяко същество е искра от източника, и никой не властва над никого. В Плеромата няма религии, няма догми, няма разделения, защото истината е вътрешна, а не външна, и светлината е знание, а не вяра. Ефирните светове са населени от раси които земният човек не може да си представи, същества от чист звук, същества от течна светлина, същества от кристална енергия, същества които се движат като вятър, същества които се проявяват като цветове, и всички те живеят в хармония, защото знаят че са част от едно цяло. Висшите сфери на Земята, Плеядите, Лира, Арктур, Сириус, всички тези светове са различни проявления на Плеромата, различни честоти на светлината, различни нива на съзнанието, и всяка душа може да се върне там ако се освободи от материята, от страха, от привързаностите. Истинският Бог не наказва, не съди, не изисква, защото той е чиста Любов, и Любовта не наказва, тя само излъчва, и който може да я понесе, се издига, а който не може, се връща в по-ниските светове докато се пречисти. Плеромата е домът на пламъците близнаци, на душите които са едно цяло, на съществата които никога не се разделят, и там любовта не е притежание, не е ревност, не е болка, а е сливане, хармония, единство. Ефирните светове са истинският рай, не астралните копия, не фалшивите симулации, не ниските нива които имитират земята, а световете в които душата е свободна, творяща, безсмъртна, и когато човек започне да си спомня тези светове, той започва да се пробужда, да се издига, да се връща към източника. Плеромата е началото и краят, алфата и омегата, светлината от която всичко произлиза и към която всичко се връща, и когато душата се освободи от материята, тя се влива обратно в този океан от светлина, и става част от безкрайното съзнание на истинския Бог.