ГЕНЕРАЛ САВИН И ВОЕННО ПОДЕЛЕНИЕ 10003: ТАЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПСИХОТРОННИТЕ ОРЪЖИЯ НА СССР, МОЗЪЧНИТЕ ВОЙНИ НА ЦРУ И КОНТАКТИТЕ С ИЗВЪНЗЕМНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ

В началото на 80‑те години на миналия век съветското военно разузнаване получава информация, която разтърсва основите на стратегическото мислене в Генералния щаб, защото тя не засяга танкове, ракети, подводници или шпионски сателити, а самата човешка психика, самия мозък, самото съзнание. Съединените щати, стъпвайки върху наследството на нацистките експерименти, стартират програма, която по‑късно ще бъде наречена „мозъчни войни“ — програма, чиято цел е дистанционно въздействие върху човешкия мозък, промяна на физиологичните процеси, контрол над мислите, манипулация на поведението. Това не е научна фантастика, а реалност, която ЦРУ финансира с около 15 процента от своя колосален бюджет за изследвания на аномални явления. И когато съветските анализатори виждат резултатите, те са шокирани. Генерал‑лейтенант Алексей Савин, доктор на техническите и философските науки, човек с математическа подготовка и аналитичен ум, е натоварен със задачата да подготви доклад за това как СССР може да компенсира изоставането си. Той ръководи ключово аналитично звено на Генералния щаб от 1980 до 2004 година и именно под негово ръководство започва историята на военно поделение 10003 — най‑тайната структура, която СССР някога е създавал в областта на психотронните изследвания. Американската програма се развива в четири направления — психотропни вещества, електромагнитни честоти, химическа манипулация и най‑успешното направление: подбор на хора с паранормални способности. Един от най‑ярките примери е Джоузеф Макмонигъл, дистанционен наблюдател, който от офис в САЩ описва съветска атомна подводница в Севмаш с такава точност, че дори инженерите, работещи по проекта, са изумени. Той идентифицира въоръжението, конфигурацията на оборудването, дори датата на спускане на вода — нещо, което е невъзможно да се обясни чрез класическата наука. Савин получава задачата да анализира всичко това и забелязва странна клауза — изучаване на аномални явления. Той пита началниците си каква е връзката между психотронните програми и НЛО. Отговорът е ясен — командирът на Далечния изток лично е наблюдавал неидентифицирани обекти, а докладите от моряци, пилоти и войски за ПВО са последователни, идват от психично здрави хора, обучени да боравят с оръжие. Феноменът съществува и оказва влияние. СССР се нуждае от собствен отговор. Създадена е база данни за хора с паранормални способности, за научни институти, за промишлени организации, които могат да допринесат. И тогава идва Узбекистан. През 1991 г. Горбачов получава бележка от уфолога Марк Ахмеров — на определена дата кораб от друга цивилизация ще се появи в пустинята. Препоръката е шокираща — да се изключи ПВО. Това означава да се отвори южната граница. Но заповедта е изпълнена. В уречения час нищо не се случва. Разочарованието е огромно. Но тогава се случва нещо още по‑необяснимо — скептичният пилот, човек без интерес към науката, започва да говори с терминология, която не познава, да отговаря на сложни въпроси, да използва понятия, които никога не е чувал. Всичко е записано. След като се връща в нормално състояние, той не може да обясни какво се е случило. Това е първото доказателство, че контактът не е физически, а информационен, че комуникацията не изисква кораб, а канал, че извънземните цивилизации могат да използват човешкия мозък като приемник. Военно поделение 10003 е създадено, за да изследва този канал. Офицери — мъже и жени — са обучавани да четат информация без хипноза, без наркотици, без апаратура, само чрез настройка на съзнанието. Институтът по авиационна и космическа медицина предоставя база, а Институтът по философия и психология анализира резултатите. Операторите получават отговори на въпроси, които надхвърлят човешките знания — етика, управление, структура на обществото, космически закони. Някои от тези прозрения напомнят идеите на Кропоткин, други — на древни философски школи, трети — на концепции, които човечеството още не е формулирало. Савин стига до извода, че контактът е реален, че каналът съществува, че човешкият мозък може да бъде използван като интерфейс между цивилизациите. Но програмата е прекъсната. Чечня, Югославия, разпадът на СССР — всичко това поглъща ресурсите. Офицерите от 10003 са изпратени на фронта, много от тях получават отличия, но фундаменталните изследвания са спрени. И въпреки това, според Савин, каналът никога не е изчезвал. Той просто е останал в тишина, чакайки време, когато човечеството отново ще бъде готово да го отвори.