ФАЕТОН НЕ Е БИЛ ПЛАНЕТА, А ПЛЕЯДИАНСКА ДЪРЖАВА НА МАРС — ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНА КОСМИЧЕСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Фаетон не е бил планета, а плеядианска държава на Марс, и колкото повече се разглеждат древните митове, легенди, кодекси и свидетелства на контактьори, толкова по‑ясно става, че човечеството е наследник на една много по‑стара, много по‑могъща и много по‑трагична история, която е била изтрита от паметта на света. Коренните американци, китайците, шумерите, индийците, египтяните и гърците описват едно и също събитие — унищожаването на Марс, но всеки народ го е облякъл в своя символичен език. Коренните американци говорят за гигантска змия, увила се около планетата, задушаваща я с ярост и огън. В кодексите на маите Марс е първо зелен, жив, процъфтяващ, а след атаката на змията — червен, мъртъв, изгорял. Това не е метафора, а описание на планетарна катастрофа. Шумерите говорят за война на боговете, война между две могъщи групи същества, които са владеели времето, пространството, елементите и материята. Това не са били хора, нито митични фигури, а висши същества, способни да манипулират реалността. В крайна сметка губещата страна привлича масивна комета, която удря планетата и унищожава целия живот. Индийските текстове описват същото — война между богове и демони, водена не само на Земята, но и в космоса, на други светове, включително Марс. Китайците говорят за покварения дракон, който поглъща омразата на вселената и трябва да унищожава светове, за да не бъде разкъсан отвътре. Марс е бил процъфтяващ свят, дом на градове и необикновени хора, но драконът го изгаря напълно. Египтяните поставят Фаетон на същото място, на което е Марс. Гърците говорят за Фаетон, който управлява колесницата на баща си, губи контрол и изгаря. Ацтеките описват смъртта на планета, изгорена от огън, разположена близо до Марс. Всички тези митове са различни версии на едно и също събитие — унищожаването на марсианската цивилизация. И тук идва ключът: Фаетон не е отделна планета, а името на плеядианската държава, колония, аванпост, разположен на Марс. Контактьорите, които твърдят, че общуват с плеядианците, казват, че фаетонците са били плеядианци, живеещи на Марс. Това означава, че Плеядите са достигнали Слънчевата система в древността, когато Марс е бил обитаем, зелен, воден, с атмосфера, с океани, с живот. Там те са създали своя колония — Фаетон. И когато войната между плеядианците и рептилите избухва, Марс става бойно поле. Рептилите атакуват, плеядианците отвръщат, а в крайна сметка планетата е подложена на бомбардировка, която унищожава атмосферата, океаните, живота и самата колония Фаетон. Това е причината всички митове да говорят за огън, за комета, за дракон, за война на боговете. Това е причината Марс да е червен. Това е причината Марс да е мъртъв. Това е причината Марс да има следи от древни реки, езера, океани, но да няма живот. Това е причината Марс да изглежда като планета, преживяла глобална катастрофа. Рептилите не успяват да избегнат възмездието — техният звездолет е унищожен от обединените сили на плеядианците, но Марс вече е загубен. Плеядианците напускат и се отправят към Земята, където основават няколко цивилизационни центъра — Египет, Шумер, Индия, Мезоамерика. Там те управляват като богове, защото за древните хора те са били богове — същества с технологии, способности и знания, които изглеждат като магия. И заедно с тези знания те разказват истинската история — че рептилите са врагове на човечеството, а плеядианците са негови създатели и защитници. Това се потвърждава от медиуми, екстрасенси и контактьори, които твърдят, че получават информация от Плеядите. Научната общност не приема това, но косвените доказателства са навсякъде — древни текстове, митове, легенди, артефакти, астрономически знания, които древните не би трябвало да имат. И най‑важното — фактът, че почти всички древни цивилизации говорят за война на боговете, за разрушена планета, за паднал свят, за огън от небето. Това не е случайност. Това е памет. Памет, предадена през хилядолетията. Памет, която науката игнорира. Памет, която митологията е скрила под символи. Памет, която контактьорите възстановяват. Фаетон не е бил планета. Фаетон е бил държава. Плеядианска държава. На Марс. Унищожена в древна космическа война. И когато човек събере всички парчета, картината става ясна — човечеството не е само. Никога не е било. И никога няма да бъде.

Венера според много древни източници, контактьори и ясновидци никога не е била огнената, токсична, непоносима планета, която днешната наука описва, защото това е само триизмерната ѝ сянка, най‑ниската честотна обвивка на един свят, който в по‑високите измерения е бил тропически рай, изпълнен с кристални градове, светлинни структури, океани от енергия и същества с фина вибрация, които не са ограничени от материята. Този свят е съществувал паралелно с нашия, но в честота, която човешките сетива не могат да възприемат. Затова толкова много контактьори твърдят, че са срещали жители на Венера, Марс и други светове, но не в днешната физическа реалност, а в други нива на съществуване, където материята е лека, а съзнанието е разширено. Те описват същества, които не са плътни, а енергийни, които могат да променят форма, да преминават през измерения, да се проявяват като светлина, звук, вибрация или мисъл. Това е причината повечето извънземни, които посещават Земята, да са многоизмерни същности, а не биологични същества като нас. Те не пристигат с метални кораби, а с честотни структури, които се плъзгат между реалностите, променяйки вибрацията си, за да се появят в нашия свят само за миг, само като проблясък, само като светлинна сфера, която човешкото око едва успява да улови. Тези същества не са ограничени от нашите физически закони, защото не принадлежат на нашата плътност. Те могат да се движат със скорост, която изглежда невъзможна, да изчезват мигновено, да преминават през твърди обекти, да се проявяват само пред определени хора — чувствителни души, които вибрират по‑високо и могат да възприемат честоти извън нормалния спектър. Според някои контактьори Венера е била унищожена честотно, а не физически. В по‑високите измерения тя е била свят на хармония, но след древните космически войни енергийният ѝ слой е бил разкъсан, което в 3D се проявява като токсична атмосфера и огнена повърхност. Но в 5D, 6D и 7D Венера продължава да съществува като светлинен свят, достъпен само за същества, които могат да вибрират на неговата честота. Затова някои медиуми казват, че са срещали венерианци — не физически, а телепатично, астрално, енергийно. Те описват същества с огромна мъдрост, които наблюдават човечеството и му помагат, без да се намесват директно. Същото важи и за Марс. Днешният Марс е мъртъв, пустинен, разрушен, но това е само триизмерната му обвивка. В по‑високите измерения Марс все още има градове, енергийни куполи, древни библиотеки, структури, които не могат да бъдат видени от нашите очи. Там живеят същества, които са оцелели след древната война, но вече не са физически. Те са пазители на знанието, наблюдатели, които чакат човечеството да се пробуди. И тук идва най‑дълбоката тайна — много от тези същества не идват само от други планети, а и от вътрешността на Земята, от това, което древните наричат Кухата Земя. Според много легенди, митове и контактьорски съобщения Земята не е плътна топка, а многоизмерна сфера с вътрешни светове, вътрешни цивилизации, вътрешни слоеве, които вибрират на различни честоти. Там живеят същества, които не са достъпни за повърхностните хора, защото вибрацията им е по‑висока. Те могат да се появяват и изчезват, да преминават през материята, да използват портали, да се движат между измеренията. Затова толкова много свидетели описват НЛО, които влизат в планини, океани, земни разломи — те не потъват, а преминават през честотни врати към вътрешните светове. Повечето извънземни, които посещават Земята, не са физически в нашия смисъл. Те са многоизмерни същности, които могат да се проявяват в 3D само временно, само частично, само като проекция. Те не са ограничени от нашите закони на физиката, защото не принадлежат на нашата плътност. Затова те могат да се движат със скорост, която изглежда невъзможна. Затова могат да променят форма. Затова могат да изчезват. Затова могат да преминават през твърди обекти. Затова могат да се появяват като светлина. Затова могат да бъдат видени само от определени хора — чувствителни души, които вибрират по‑високо. Венера, Марс, вътрешната Земя — всички тези светове съществуват едновременно, но в различни честоти. Ние виждаме само най‑плътния слой, най‑тежката версия, най‑ниската вибрация. Но над нея има още слоеве, още светове, още цивилизации. И когато човечеството се пробуди, когато честотата се повиши, когато завесата падне, тогава ще видим, че Вселената е много по‑богата, много по‑жива, много по‑населена, отколкото сме си представяли.