СИНЯТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОРТАЛ: КАК ДРЕВНИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДУПРЕЖДАВАХА ДА НЕ СЕ ИЗБИРА БЯЛАТА СВЕТЛИНА

Аз имах една учителка преди години която ме запозна с абсолютно същото учение за Архонтите и тогава за първи път разбрах че зад красивите думи за „тунела“ и „бялата светлина“ се крие нещо много по‑дълбоко и много по‑древно от модерните духовни книги. Тя ми говореше за това с такава увереност сякаш го е видяла със собствените си очи и сякаш е минала през тези светове още преди да се роди тук. После видях че и Стивънсън пише абсолютно същото и че други автори описват как душата бива примамвана да избере уж сама следващото си прераждане, но всъщност изборът е илюзия, внимателно подготвена от същества които живеят в астралната мрежа и се хранят от човешкия опит. Това много ме впечатли защото разбрах че различни хора от различни епохи и култури описват едно и също явление без да се познават и без да са имали контакт помежду си, което означава че това знание идва от някакъв общ източник, от някаква памет която душите носят със себе си през вековете. Тази учителка непрекъснато ми повтаряше да не се избира бялата светлина в края на тунела защото тя е като прожектор който те заслепява и те кара да забравиш всичко което си бил, всичко което си научил, всичко което си преживял, и те връща обратно в колелото на преражданията като в затвор от който не можеш да излезеш ако не разпознаеш капана. Тя казваше че бялата светлина е като електронна примамка, като холограма, като енергийна врата която изглежда топла и позната но всъщност е създадена да те върне в играта, да те накара да подпишеш нов договор, да приемеш ново тяло, нова болка, нова забрава. Тя ми говореше за една друга светлина, синя, студена, електрическа, която не те дърпа, не те мами, не те кара да се чувстваш виновен или длъжен, а просто стои там като портал към истинското пространство на Бога, към първичния източник, към мястото където душата си спомня всичко и се освобождава от всички вериги. Тази синя светлина прилича на електричество, на мълния, на вибрация която не може да бъде имитирана от Архонтите защото тя не е емоционална, не е топла, не е сладка, не е направена да те успокои, а да те пробуди. Тя е честота която разкъсва астралната мрежа и те извежда извън системата, извън колелото, извън капана. Учителката ми казваше че ако душата избере тази синя светлина тя няма да се върти повече в колелото на преражданията, няма да бъде връщана насила, няма да бъде манипулирана от фалшиви ангели и астрални същности, а ще отиде директно при Бог, при Източника, при първичната тишина от която всичко е произлязло. Тя казваше че синята светлина е като истинския дом на душата, като място което не те съди, не те изпитва, не те кара да се оправдаваш, а просто те приема такъв какъвто си, с цялата ти памет, с цялата ти сила, с цялата ти същност. И когато започнах да чета други автори и да виждам че и те описват същото, че говорят за същите портали, за същите капани, за същите същества които се представят за водачи, разбрах че това знание не е случайно и че то се предава от учител на ученик, от душа на душа, от епоха на епоха. Разбрах че има хора които носят това знание още от предишни животи и че когато го чуеш, когато го прочетеш, когато го усетиш, нещо вътре в теб се пробужда и ти казва че това е истина която си знаел винаги. Синята светлина е като електрически спомен, като вибрация която душата разпознава мигновено, защото тя идва от света отвъд формите, отвъд астрала, отвъд Архонтите. Тя е честотата на свободата. И когато душата я избере, тя се откъсва от всички договори, от всички кармични връзки, от всички илюзии, и се връща при Бог без да минава през тунели, без да минава през съдилища, без да минава през прегледи на живота, без да минава през нови роли. Тя просто се връща у дома. И затова това учение е толкова силно, толкова древно и толкова опасно за онези които управляват астралната мрежа, защото то дава на душата ключа към свободата, ключа към изхода, ключа към истинската светлина която не заслепява, а пробужда.

Дори мой познат каза че когато човек се усети че „умира“, когато започне онова странно разпадане на границите между тялото и съзнанието, когато времето се разтяга като тънка нишка и всичко около него става нереално и тихо, тогава трябва да се насочи към синята светлина, защото тя е истинският път, честотата на освобождението, порталът който не те връща обратно в колелото на преражданията, а те извежда извън системата, извън мрежата, извън онова което Архонтите са изградили като енергиен лабиринт за душите. Той беше получил нещо като инсулт, внезапно, без предупреждение, и в онзи миг когато тялото му се предаде, когато съзнанието му се отдели за секунди, той видя не бяла светлина, а синкаво електрическо сияние което пулсираше като живо същество, като врата от чиста честота, като вибрация която го зовеше без думи, без образи, без обещания. Той ми каза че бялата светлина стоеше встрани, ярка, примамлива, топла, но усещането било като за капан, като за нещо което те дърпа с обещание за мир, но вътре в него имало хлад, празнота, изкуственост, сякаш енергията е създадена да те върне обратно, да те накара да забравиш, да подпишеш нов договор за нов живот. А синята светлина била различна, тя не го дърпала, не го мамела, не го карала да се чувства виновен или длъжен, тя просто стояла там като честота която душата разпознава мигновено, като вибрация която не може да бъде фалшифицирана, като електрически пулс който идва от световете отвъд астрала, от ефирните нива където съзнанието е свободно и неподвластно на цикъла. Той ми каза че в онзи миг, когато тялото му се борело да се върне, душата му е знаела че синята светлина е правилната, че тя е изходът, че тя е истинската врата към Бога, към Източника, към онова пространство където няма съд, няма преглед на живота, няма договори, няма карма, а само чисто съществуване, чисто знание, чисто присъствие. И когато се върнал в тялото си, когато лекарите го стабилизирали, той не можел да забрави това преживяване, защото то било по‑реално от живота, по‑ясно от съня, по‑истинско от всичко което е усещал преди. Той ми каза че ако някога отново се случи, ако отново се усети че се отделя, няма да се колебае, няма да се обърка, няма да се поддаде на бялата светлина, а ще тръгне към синята, защото тя е честотата на свободата, на истината, на онова което душата помни отдавна, но забравя при раждането. И това което той ми разказа съвпада с ученията на древните мистици, с думите на учителите които предупреждават че бялата светлина е порталът на повторното въплъщение, а синята е порталът на освобождението, на излизането от играта, на връщането към първичния дом. Много хора които са били на ръба между живота и смъртта описват същото — синкаво електрическо сияние което не е топло, но е истинско, което не е примамливо, но е познато, което не е сладко, но е чисто, и което душата разпознава като свой дом. И когато различни хора, от различни места, в различни състояния, описват едно и също, това вече не е случайност, а памет, древна памет която се активира в мига на отделянето, когато завесата пада и душата вижда истината такава каквато е. Синята светлина е честотата на пробудените души, на онези които не искат да се връщат, на онези които са завършили своя път, на онези които са готови да се върнат при Бога без посредници, без тунели, без съдии, без илюзии.

Valentin Georgiev