Веществото, което руски учени изолираха от сибирска лиственица.И днес се използва в едни от най ефективните лекарства за мозъчни увреждания

Веществото, което руски учени изолираха от сибирска лиственица, стои в основата на една от най впечатляващите истории в съвременната биохимия, защото когато науката измерва силата на антиоксидантите, тя не използва витамин С, не използва витамин Е, не използва познатите молекули, които хората свързват със защита, а използва дихидрокверцетина, еталонът, стандартът, мерната единица, веществото, с което се сравнява всеки друг антиоксидант, не обратното, защото неговата сила е толкова отчетлива, че науката го постави на върха на скалата. Дихидрокверцетинът влиза в състава на едни от най ефективните лекарства при лезии на мозъчната тъкан, защото мозъкът е орган, който страда от оксидативен стрес повече от всички други, той е чувствителен, крехък, уязвим, и когато свободните радикали атакуват невроните, те нарушават проводимостта, нарушават паметта, нарушават регулацията, нарушават самата електрическа архитектура на мозъка, а дихидрокверцетинът блокира тези активни кислородни видове, не позволява на оксидативния стрес да разрушава невроните, не позволява на токсичните молекули да пробиват защитата, не позволява на мозъчната тъкан да се уврежда. Той подобрява коронарния кръвен поток, намалява риска от исхемична болест на сърцето, защото сърцето, подобно на мозъка, е орган, който страда от недостиг на кислород, страда от натрупване на свободни радикали, страда от хронично напрежение, и когато коронарният поток се подобри, сърцето работи по стабилно, по ритмично, по хармонично, а дихидрокверцетинът прави точно това, защото неговата антиоксидантна сила е насочена не само към мозъка, но и към сърдечната тъкан. Той блокира активните кислородни видове, които атакуват белодробните алвеоли всеки ден, докато дишате замърсен въздух, защото белите дробове са първата бариера между външния свят и вътрешната биология, те поемат токсини, прах, химикали, замърсители, и алвеолите са мястото, където кислородът влиза в кръвта, но също и мястото, където оксидативният стрес се натрупва, и дихидрокверцетинът защитава тази тъкан, защитава дихателната система, защитава самия процес на дишане. Малцина познават тази съставка, малцина знаят, че тя стои зад защитата на три от най уязвимите органи в тялото едновременно, мозък, сърце, бели дробове, три системи, които определят живота, три системи, които определят ритъма, три системи, които определят устойчивостта, и дихидрокверцетинът работи като тих пазител, не най шумната съставка, не най рекламираната, не най познатата, но една от най подценените, защото неговата сила е дълбока, структурна, фундаментална. Сибирската лиственица е дърво, което оцелява в условия, които малко растения могат да понесат, студ, вятър, ниска влажност, суров климат, и дихидрокверцетинът е част от нейната вътрешна защита, част от нейната биологична устойчивост, част от нейната способност да живее там, където други видове не могат, и когато учените го изолираха, те откриха, че тази молекула носи същата логика на устойчивост и в човешкото тяло. Във Vertera Sensation дихидрокверцетинът работи като тих пазител, като невидима защита, като молекула, която не се натрапва, но присъства, която не се обявява, но действа, която не се рекламира, но пази, защото неговата роля е да поддържа клетъчната цялост, да намалява оксидативния стрес, да защитава тъканите, които са най уязвими, и да прави това без шум, без агресия, без натоварване. Природата рядко създава вещество, което да бъде еталон за всички останали, но дихидрокверцетинът е точно това, молекула, която стои на върха на антиоксидантната скала, молекула, която защитава мозъка, сърцето и белите дробове едновременно, молекула, която науката изучава с уважение, защото тя е мост между дървото и човека, между сибирската устойчивост и човешката биология, между природната сила и клетъчната защита.