Саркофаг, съдържащ неизвестно същество.Какво откриха миньорите в Алтай през 1961 г.?

.Саркофаг, съдържащ неизвестно същество.Какво откриха миньорите в Алтай през 1961 г.?Вероятно почти всеки знае за Тисулската принцеса от село Ржавчик, в канала има няколко публикации по тази тема, интересуващите се могат да ги намерят чрез търсене, няма да ги преразказвам, ще кажа само, че тази история, според съвременници, се е случила още по-рано – през 1961 г. в Алтайския край, работници, работещи в мина, докато копаели поредната линия, попаднали на сива каменна кутия с капак, повърхността ѝ била полирана до гладкост, толкова гладка, че миньорите можели да видят отражението си в нея.Бригадирът бил повикан, като ръководител той огледал частта от находката, стърчаща от скалата, след което заявил, че е необходимо тя да бъде напълно изкопана, за да се определи какво всъщност представлява предметът, след няколко часа внимателна работа пред миньорите лежала полирана кутия, освободена от скалата.Материалът, от който е създадена, бил много различен от местната скала, която я заобикаля, колко стара е била?Като се има предвид, че въглищата, добивани в мината, датират от палеозойската ера, което означава, че са на 250-500 милиона години, находката, запазена в древни седименти, също трябва да е на значителна възраст.Работниците се опитали внимателно да отместят капака и той леко се поклатил с характерния стържещ звук на камък върху камък, изведнъж бригадирът спрял подчинените си, кой знае какво има вътре, може би има някаква историческа ценност от национално значение.В крайна сметка той се обадил на началниците си и попитал какво да прави по-нататък, за негова изненада никой не проявил особен интерес, затова миньорите сами провели предварителен оглед, външно находката приличала на някакъв каменен саркофаг, но очевидно не за човешко същество – била дълга по-малко от метър и половина.Когато капакът внимателно бил плъзнат назад, гледката била обезпокоителна, леки тръпки пробягали по гръбнаците на всички присъстващи, вътре лежала мумия, съществото, дори за обикновения работник на пръв поглед, притежавало някои нечовешки черти, имало дълги, тънки пръсти с допълнителна фаланга, главата му изглеждала непропорционално голяма спрямо тялото, нямало крака в общоприетия смисъл, вместо това в долната част на тялото му се намирала странна, масивна кожена торбичка.Работници открили саркофаг, съдържащ неизвестно същество, бригадирът се обадил отново и описал откритието подробно, този път човекът от другия край на линията ги помолил да не пипат нищо и обещал да изпрати специална комисия до няколко дни, саркофагът бил успешно затворен, работниците бавно и внимателно го извадили, мястото на откритието било оградено и там не били извършвани никакви допълнителни дейности, работата продължила в друг участък на мината, докато пристигнали експертите, за да не се наруши първоначалният вид на мястото на сензационното откритие.Наистина, няколко дни по-късно в Алтай пристигнал специален полет, екипът включвал не само изследователи, но и служители на разузнаването, които, ако невероятният доклад на бригадира се потвърдял, щели да поемат въпроса под свой контрол, проверката била щателна.След като установили доброто състояние на съхранение на тялото, те дори го повдигнали леко, но бързо го върнали обратно, практически е невъзможно то да е оцеляло в такова състояние след стотици милиони години, ако е било човешко същество, едва ли щяло да има нещо в саркофага, но тук то е пълноправен обект за изследване.Находката била натоварена в задната част на камион и откарана до най-близкото летище, там вече чакал специален полет, мистериозният екземпляр бил транспортиран до изследователски институт, където бил подложен на различни изследвания, тялото на съществото притежавало съвсем различна биология, то не можело да оцелее в земни условия.Формирането на такова тяло изисквало съвсем различни условия, интересно е, че светът на Венера би бил подходящ за живот, вероятно обаче преди стотици милиони години дори това би било неподходящо, в края на краищата топлината на звездата е била по-слаба в онези далечни времена и Венера не е била толкова горещ свят, колкото е днес.Метаболизмът на съществото се въртял около два газа: метан и амоняк, температурата, при която е можело да функционира, е била 200-300 градуса по Целзий, такива условия биха му се сторили комфортни, тялото му е било оценено като квазиживо, то е било съставено от клетки, подобно на човешкото, и е притежавало както сходни, така и различни характеристики, но ядрото му е било съставено от неорганични съединения, може би затова мумията е оцеляла толкова дълго.Що се отнася до долната част на тялото, малко вероятно е съществото първоначално да е изглеждало така, не са открити следи от нараняване или осакатяване, но логично е, че не е имало крайници за движение, може би те са били заменени от някаква структура, подобна на екзоскелет, или може би съществото се е движило чрез левитация или някакъв друг нетрадиционен начин.Според резултатите от изследването мистериозният обитател може да е бил член на древна експедиция до Земята, кой знае кой е посещавал планетата и колко пъти в продължение на стотици милиони години, както при всяко пътуване в космоса може да се е случил инцидент, в крайна сметка той е бил погребан тук, може би това е било неговото желание.