10 години пия антидепресанти.И съм добре.

10 години пия антидепресанти, и съм добре, но какво всъщност значи добре, значи ли, че причината е открита и решена, или значи, че симптомът е заглушен толкова умело, че вече не помниш какво е да го нямаш, значи ли, че тялото е оздравяло, или че просто е притихнало под химическа завеса, която не лекува, а прикрива, не възстановява, а удължава времето между две кризи, не поправя механизма, а само променя начина, по който той се усеща. Мозъкът произвежда серотонин, използва го, прибира го обратно за рециклиране, а хапчето блокира това прибиране, серотонинът остава по-дълго между невроните, настроението временно се повдига, но производството не се увеличава, механизмът, който създава серотонина, не се лекува, само се манипулира резултатът от него, само се удължава присъствието на нещо, което е недостатъчно още от самото начало. Серотонинът не е просто хормонът на щастието, той регулира съня, превръща се в мелатонин вечер, регулира храносмилането, над 90% от него се произвежда в червата, регулира усещането за болка, регулира начина, по който тялото реагира на света, затова когато е нисък, тялото сигнализира с повече от едно оплакване, не само с настроение, а със сън, със стомах, с напрежение, с болка, с усещане за вътрешно трептене, което не може да бъде обяснено само с думата депресия. Въпросът, който рядко се задава, е защо тялото произвежда малко серотонин на първо място, защо механизмът е забавен, защо фабриката работи на половин мощност, защо химията на човека е в недостиг, защо невроните чакат нещо, което не идва навреме. Производството зависи от ензими, които не работят без определени кофактори, един от най-важните е магнезият, без него аминокиселината триптофан не може да се превърне в серотонин, колкото и добре да се храните, колкото и да се стараете, колкото и да се опитвате да поддържате баланс, ако магнезият липсва, серотонинът не се ражда, не се създава, не се превръща, не се появява там, където е нужен. Хроничният стрес го изчерпва бързо, изгаря го като гориво, изтънява го като нишка, която се къса под напрежение, и дефицитът на магнезий е един от най-подценяваните фактори при тревожност, безсъние и лошо настроение, фактор, който стои тихо в основата на много симптоми, които хората наричат депресия, но които всъщност са химически глад, биологичен недостиг, липса на суровина за производство на спокойствие. Има и втора страна на нервната система – самото ѝ успокояване в момента, не само храненето ѝ с кофактори, не само биохимията, но и начинът, по който тя се успокоява, начинът, по който се връща в равновесие, начинът, по който се отпуска след напрежение, векове преди да съществуват хапчета хората са посягали към валериана, пасифлора, хмел, билки, познати с успокояващо действие върху нервната система, билки, които не заглушават, а отпускат, не блокират, а поддържат, не променят химията насила, а я успокояват естествено. Тялото не се нуждае от заглушаване, нуждае се от суровини, нуждае се от магнезий, нуждае се от кофактори, нуждае се от подкрепа в момента, нуждае се от успокояващи билки, нуждае се от баланс, не от заместител на едното с другото, не от химическа тишина, която прикрива истината, а от възстановяване на механизма, който е бил нарушен от стрес, от недоспиване, от напрежение, от години на претоварване.10 години антидепресанти могат да дадат усещане за добре, но добре не винаги значи здрав, добре не винаги значи възстановен, добре понякога значи адаптиран към липса, адаптиран към химическа опора, адаптиран към нещо, което не лекува причината, а само променя усещането за нея.Тялото помни, химията помни, нервната система помни, и когато заглушаването спре, истинската причина остава там, където е била, чакаща да бъде разбрана, чакаща да бъде лекувана, чакаща да бъде подкрепена, не със заглушаване, а със суровини, със спокойствие, с възстановяване, с онова, което е било нужно още от самото начало.