90% от мислите ви не принадлежат на вас: Невидимите полета, които моделират човешкия ум

Човешкото око усеща електромагнитни вълни в приблизителния диапазон от 400 до 700 нанометра, което означава, че 99% от всичко, което съществува около вас, е невидимо за окото, невидимо за сетивата, невидимо за съзнанието, но не и за онези невидими полета, които се движат около вас, през вас, между вас, защото светът, който виждате, е само малка част от света, който ви влияе, и човешкият ум е като антена, която приема сигнали от външни източници, от средата, от колективното поле, от информационния шум, от емоционалните вълни на другите хора, от собствените ви несъзнателни слоеве, които често говорят по‑силно от вашата воля, и затова деветдесет процента от мислите, които преминават през ума ви, не са ваши, а са отражения, резонанси, импулси, които идват от невидимото пространство, което ви заобикаля.Човешкият ум е отворена система, която непрекъснато обменя информация с околната среда, и когато този обмен е несъзнателен, мислите се появяват като внезапни импулси, като вътрешни шепоти, като микроскопични трепвания, които не сте създали сами, но които усещате като свои, защото умът не различава източника, а само съдържанието, и затова мисли като ами ако ми се подиграят се появяват без причина, без логика, без връзка с реалността, защото те са отражения на външни честоти, които се опитват да ви разклатят, да ви извадят от центъра, да ви подтикнат към реакция, която понижава вибрацията ви и отваря вътрешните ви енергийни канали, през които изтича жизнена сила.Човешките мисли често са резултат от вътрешни автоматични модели, които се активират при най‑малкия стимул, и тези модели действат като енергийни паразити, които се хранят с вашите реакции, защото когато реагирате, когато се напрегнете, когато се разстроите, когато се съмнявате, когато се страхувате, когато се ядосвате, вътрешната ви енергия започва да изтича, и това изтичане е като храна за тези модели, които се стремят да се поддържат живи, като ви подтикват към повторение на едни и същи мисли, едни и същи реакции, едни и същи вътрешни конфликти.Човешкият ум често е пленник на мисли, които не принадлежат на него, защото те идват от колективното поле, от социалните програми, от емоционалните вълни на другите хора, от информационния шум, който ви заобикаля, и когато не осъзнавате това, вие вярвате, че всичко, което мислите, е ваше, но когато започнете да наблюдавате, да различавате, да осъзнавате, ще видите, че много от тези мисли са шаблонни, повторяеми, механични, нискочестотни, и че те се появяват винаги по един и същи начин, с една и съща структура, с една и съща вибрация, защото те не са ваши, а са отражения на външни честоти, които се опитват да ви подтикнат към реакция.Човешкият ум често е подложен на вътрешни шепоти като отвърнете на удара им, какво сте, слаби, или искат да ви развалят настроението, развалете тяхното, или вината е на еди‑кой си, те са се заговорили срещу вас, и тези мисли не са ваши, а са автоматични модели, които се активират при стрес, при напрежение, при несигурност, и когато ги разпознаете, те губят сила, защото осъзнаването е светлина, а светлината разтваря вътрешните сенки, които ви подтикват към реакции, които не са част от вашата същност.Човешкият ум често е като поле, през което преминават честоти, които не принадлежат на вас, и когато тези честоти ви докоснат, те създават вътрешни ситуации, в които се чувствате нападнати, подценени, застрашени, въпреки че в действителност това не е така, защото умът реагира на честотата, а не на реалността, и когато честотата е ниска, реакцията е ниска, и когато реакцията е ниска, енергията започва да изтича, и това изтичане е като храна за вътрешните модели, които се стремят да се поддържат живи.Човешкият ум често е част от невидима екосистема, в която мислите се движат като енергийни същности, които се стремят да се закрепят, да се повторят, да се поддържат, и когато човек не осъзнава това, той става пленник на мисли, които не са негови, но когато започне да наблюдава, да различава, да осъзнава, той започва да се освобождава, защото осъзнаването е първата стъпка към свободата, а свободата е първата стъпка към светлината, а светлината е първата стъпка към това да бъдете себе си, а не отражение на външни честоти.Човешкият ум често е като отворена врата, през която преминават мисли, които не принадлежат на вас, и когато започнете да забелязвате повтарящите се модели, ще видите, че те винаги идват по един и същи начин, с една и съща структура, с една и съща вибрация, и че те не са ваши, а са отражения на външни честоти, които се стремят да ви подтикнат към реакция, която понижава вибрацията ви и отваря вътрешните ви енергийни канали.Човешкият ум често е част от невидима хранителна верига, в която емоциите са енергия, а енергията е храна, и когато човек реагира, когато се напрегне, когато се разстрои, когато се ядоса, когато се съмнява, когато се страхува, вътрешната му енергия започва да изтича, и това изтичане е като храна за вътрешните модели, които се стремят да се поддържат живи, но когато човек започне да осъзнава това, той започва да се освобождава, защото осъзнаването е светлина, а светлината разтваря вътрешните сенки, които се стремят да го подтикнат към реакции, които не са част от неговата същност.