Рилската Агарта и Тот: скритата история на подземните школи, небесните учители и древното знание на Балканите

Преди светът да се разплете на епохи, преди времето да се сгъсти в история, преди човешкият ум да се събуди в своята първа искра, над Балканите се спусна същество, чието присъствие не може да бъде измерено с понятията на земната логика, защото то идваше от етерните нива на Рилската Агарта, от онзи подземен свят, който не е подземен в географския смисъл, а подземен в смисъла на дълбочината, на скритостта, на онова вътрешно пространство, което съществува паралелно с физическата реалност и я поддържа като невидим фундамент. Това същество, което древните нарекоха Полукс, а посветените познаваха като Тот, беше първият небесен учител, който слезе в земната плът, за да предаде знание, което не произлизаше от нито една земна цивилизация. Египтяните по-късно го изобразиха с глава на ибис, но това беше само символ, само опит да се улови вибрацията на едно същество, което не може да бъде сведено до форма. Истинският Тот не беше египетски бог, а рилски посветен, дошъл от етерните архиви на Агарта, за да обучи първите души в изкуството на пространството, времето и умственото пробуждане. В онези времена Рила не беше просто планина, а жива школа, етерна библиотека, в която се пазеха записи от епохи, предшестващи Атлантида, Лемурия и всички известни цивилизации. Там се намираше първичната памет на човечеството, вписана не върху камък, а върху самата тъкан на пространството. Именно от тази школа излезе Тот, когато слезе под името Полукс, носейки със себе си символи, които предхождаха потопа – метални и геометрични форми, които можеха да променят вибрацията на тялото, да го поставят в състояние на временно изключване, докато душата учи в другите светове. Тези символи бяха първообразът на египетските атрибути, но в Египет те бяха изопачени, превърнати в инструменти за власт, докато първоначалната им функция беше да служат като мост между световете. Затова Тот обърна тяхната полярност, за да спре злоупотребата, и така фараоните, които се опитаха да се обявят за наместници на Озирис, останаха завинаги затворени в своите саркофази, неспособни да се върнат в телата си. Истинската история на Тот обаче е рилска, защото в етерните подземия на Рила се пазят записи за неговото слизане, за неговите ученици и за първите школи на човечеството. Първият му ученик беше Нозон – душа, която се въплъщаваше многократно в България, за да подготви почвата за знанието. На него Тот продиктува книгите, които по-късно бяха наречени назареи, но истинското им име е Нозонеи – по името на първия посветен. Тези книги съдържаха знание за четирите основни принципа на реалността – пространството, времето, величината и протяжността, които са основата на всяко съществуване. Рилската школа използваше езерата като екрани на акашата, защото думата „езеро“ е свързана с „зървам“, „взор“, „озирам се“, а Озирис носи същия корен. Езерната школа учеше посветените да наблюдават небесните картини, които се появяваха върху повърхността на водата като проекции от етерната вселена. Това не бяха отражения, а вибрационни изображения, които пробуждаха умственото тяло, защото умът се ражда от наблюдението, от вниманието, от съобразяването с реалността. Езерата бяха двуизмерни радиотелескопи, които улавяха вибрациите на етерното поле. Тот учеше хората да се ориентират в пространството, защото тогава човечеството все още виждаше с етерните си очи, но постепенно те угаснаха и се активираха физическите. Затова той създаде методи, чрез които небесните картини да се появяват на неочаквани места – в езерата, в светлината, в отраженията. Това беше първият урок по пробуждане на ума. Агарта не е само под Рила – тя има клонове под Хималаите, под Алпите, под Кавказ, но рилската е най-старата, защото старостта носи мъдрост, а височината – стремеж. От Рила е тръгнала културата на Индия, на Египет, на древните цивилизации. В Рила са складирани знанията, които по-късно се проявяват в различни епохи и народи. Жителите на Агарта имат етерни тела и живеят в пространства, които не могат да бъдат видени с физическо зрение. Между Рупите и Мусала, около Седемте езера, има вибрационни врати, които водят към жилищата на Агарта. Тези същества не се явяват на хората, освен ако човек не носи любов в сърцето си, защото любовта е единственият ключ, който отваря вратите на подземните школи.Тот казва, че Рилската Агарта остава водеща, но щафетата се предава към Кавказ, където се подготвят нови души, които ще продължат делото. Българите са дали основата, но не могат да работят заедно, което не е укор, а констатация. Делото продължава, но в нова форма. В епохата на Водолея Тот няма да се яви като един-единствен учител, а колективно – в умовете и сърцата на мнозина. Това е новият път, новата култура, новото проявление на духа. Рилската школа остава основата на шестата и седмата раса, защото без нея никой не може да проникне в новото учение. Учителят винаги стъпва върху собственото си слово, затова Тот предупреждава: онзи, който се обявява за новото явление на Учителя, но не поставя за основа българските беседи, не е от светлината. Рила е най-старата школа на Земята, там се пази паметта на човечеството, там се пази знанието на Тот, там е входът към Агарта, там е началото на пътя. И когато човек се изкачи до езерата, когато застане пред водата в тишина, когато се озре навътре, той може да усети онова древно присъствие, което не говори с думи, а с вибрация – присъствието на Тот, присъствието на Агарта, присъствието на знанието, което никога не е било изгубено, а само скрито, докато човечеството стане готово да го приеме.