Звездни Цивилизации

сряда, 1 май 2024 г.

 ИЗРАЗЪТ „НЕ ИСКАМ“ ОТНЕМА ЕНЕРГИЯТА НИ



„Не искам да живея така“, „не искам да работя нелюбима работа“, „не искам мъжът ми да се държи така“, „не искам да съм беден…“ – колко пъти човек изрича или мисли тези фрази, колко енергия губи. И продължава да се движи в затворен кръг. „Аз не искам“ – е Нищо, черна дупка в подсъзнанието, Празнота, която отнема сили. Това е безсмислена фраза; в нея няма намерение нещо да се промени.

Дългият списък от „не искам“ натоварва подсъзнанието с енергиен боклук, опустошава душата и лишава от воля.

Така и започва депресията в широкия смисъл на думата: от това „неискане“, нежелание. Попитайте човека какво иска и той мъгливо ще ви отговори, че иска нещата да не са така, а по друг начин. Но по какъв именно – над това „неискащият“ обикновено не се замисля. Всичките му сили отиват за отричане на съществуващото положение на нещата, а за поставянето цел не му стигат. Той като дете, затваря очи с ръчички и мрънка - „не искам“, или отблъсква лъжичката с каша – не искам! Но друга каша няма. Това е пасивно отричане на жизнените обстоятелства без опит те да се променят.

Не бива да изричаме тази фраза нито на глас, нито мислено. Тя отнема енергията ни и ни вцепенява. Мозъкът не разпознава тази команда, а повтаряйки онова, което не искате, го привличате в живота си. Ярките образи на онова, което вие определяте с израза „не искам“, се заселват във вашето подсъзнание. И всичките ви сили отиват за отричане на очевидното и определяне на вашето отношение към реалността. Не искам! Не искам повече да живея така! Но как искате да живеете – за това няма информация. И опростена фразата звучи ката – „аз не искам да живея“.

По-добре е да помислите за това, какво искате. Да нарисувате „картината на нужното ви бъдеще“, както я нарича Бърнстейн. „Искам да намеря нова, по-добра работа“, „искам да срещна човек за сериозни отношения“, „искам да увелича състоянието си“, „искам да оздравея“… - това са правилни изрази и правилни намерения. Те могат да бъдат реализирани и подкрепени с действия. А „не искам“ е неправилен израз, който не бива да употребяваме.

Контролирайте речта и мисленето си. Често ли вие „не искате“, но нищо не предприемате? Говорете какво искате, а не какво не искате.  Може би нямате желания?! Ако замените израза „не искам“, с израза „искам“, можете да намерите сили за промяна в живота си. И да се измъкнете от затворения кръг на печалните и безсмислени „не искам“…

Анна В. Кирьянова, писател, психолог, философ, телевизионен водещ

 НАЙ-СИЛНАТА ПСИХОТРАВМА Е УНИЖЕНИЕТО



Мозъкът може всичко да преработи и преживее. От всичко да извлече опит за бъдещето. Но унижението не може да преживее, защото то е безответна реакция. Човек може да бъде унизен, ако не може да отговори. Затова унижават децата или онези, които поради обстоятелствата са принудени да мълчат и търпят. След това унизеният плаче или нелепо се усмихва, тръгва където му видят очите, с тежко чувство в гърдите… „Нищо не е станало… Като помислиш, унизили те пред всички. Нали не са те ударили. Освен това на четири очи са те унизили – никой няма да научи. Нищо страшно!“ Страшното е, че след унижението унизеният може да се самоубие или да се разболее психически. Ако психиката е нестабилна, горчивината остава за цял живот. И човекът е готов на всичко, за да забрави унижението, а то не се забравя, именно защото то е най-силната и най-болезнената психотравма. Унизил ви е началникът; на събеседване са ви унизили; задавали са унизителни въпроси, забележки са ви правили. Унизили са ви в болницата, в магазина, в учреждението – наложило се да изтърпите, няма друг начин.

Поета Рубцова също унизили неговите събратя писатели. Тръгнали на пътешествие с кораб; всички каюти били заети, а Рубцов бил настанен в коридора – той е беден пияница, детдомовец, мястото му е в коридора! Действително писателите през цялото време питали – дали на Рубцов му е удобно и той отговарял – напълно удобно, благодаря! И скоро загинал. Макар че му било удобно в коридора, но ужасно в душата му.

Единственият начин да се справим с унижението е въпреки всичко, да отговорим. Дори да зависим от тези хора, все едно трябва да отговорим  спокойно и адекватно. Защото никакви пари и мирни отношения не могат да компенсират травмата на унижението – тя остава завинаги. И колкото по-силно са ни унизили, толкова по-високо са вдигнали самооценката си онези, които са ни унизили – като на кокили, когато единият е долу, а другият – горе. Ние трябва да сменим позицията си – няма друг изход. И да кажем, че не е удобно да почиваме в коридора; това го разбира и идиотът. Да получаваме нагли писма, е противно. Да изслушваме оскърбления е неприемливо. Онези, които унижават други хора, са страхливи и подли. Щом получат от нас ответна реакция, повече няма да има унижения. Ето тук е фокусът…

А. Кирьянова

 НА КОГО Е НУЖНА КРЪВТА ОТ ПЛАЦЕНТАТА, НЕОБХОДИМА ЗА ЗДРАВЕТО  НА НОВОРОДЕНИТЕ?



Глобалната система за събиране на плацентарна кръв работи координирано и непрекъснато. 

Как днешната медицина уврежда здравето на новородените.

Как постъпват акушерките, когато се появи новороденото? Веднага отрязват пъпната връв. Тъй като кръвта е разпределена по равно между детето и майката, предварително срязаната пъпна връв води то това, че общият обем циркулираща кръв на детенцето попада в капан, тя остава в отрязаната плацента; във всичките родилни домове независимо от социалния строй на страната плацентите се съхраняват в хладилник и всеки ден за тях идва специален автомобил, който ги натоварва и закарва в специален сборен пункт на летищата и оттам те отлитат в неизвестно направление. В страната може да има война, революция или глад - няма значение, системата за глобално събиране плацентарна кръв работи непрекъснато и точно. Така работила дори в Съветския съюз.

Природата не е измислила случайно плацентата и плацентарната кръв, необходима за здравето на новороденото. Плацентата се отрязва,  плацентарната кръв се отнема от детето,  събира от целия свят и се изнася до неизвестен потребител. Кой е той, че никой не може да осъди или отмени тази система при никакви обстоятелства?  Нима най-важната работа в света е събирането на плацентарната кръв на новородените?!

Затова  в последно време все повече се говори за раждане вкъщи, а не в родилните домове.

Плацентарната кръв е най-ценната кръв през целия живот на човека. Каквато е тя, колкото е, такова ще бъде здравето му.

Тази кръв циркулира между плацентата, т.е. майката, и детенцето. Тя е наситена с имуноглобулини и в нея се крие най-силният имунитет през целия следващ живот на това дете. Природата е извършила един съвършен акт: детето да се появи на този свят, въоръжено с най-силния имунитет. Затова тази кръв се цени повече отколкото платината и брилянтите. С отнемането на плацентарната кръв от детето се срива здравето му още при раждането. 

Акушерките в родилните домове залъгват хората с твърдението, че плацентите отивали "за експорт в парфюмериите". Но това е лъжа. Тази кръв не е нужна на парфюмериите. В парфюмерийната промишленост използват само тъкан или тъканна течност от плацентата. Кръвта това са хемоглобин и имуноглобулин, те не са нужни на парфюмерите. 

Тогава защо не позволяват  плацентата да се изтече кръвта и да се върне на детенцето? Животните не късат пъпната си връв, преди плацентата да се е изтекла. Съществува един естествен механизъм за оттичане на плацентата; тя сама  помага да се изтече кръвта и тя я тласка към новороденото. Природата така е създала плацентата, че я е снабдила с този механизъм. Природата не е глупава! Законът на природата гласи - пъпната връв трябва да се отреже само когато плацентата се е оттекла!

А акушерите отнемат половината от обема на плацентарната кръв и я изпращат на неизвестен потребител. 

Медицината нанася вреда на новородените

Пъпната връв трябва да се среже не по-рано от половин час след раждането. Тя трябва да се отреже, когато напълно е престанала да пулсира. Докато тя пулсира, това означава, че по пъпната връв от плацентата към детето тече кръв. Чрез пъпната връв на първо време детето получава кислород и това позволява бавно да се активизират белите му дробове и постепенно то да започне да диша през носа.

В болниците лекарите вредители прерязват пъпната връв веднага и увреждат здравето му още в първите часове, когато  то се е родило. Първо, детето не дополучава кръв от плацентата, второ, ако пъпната връв се отреже веднага, детето трябва да направи силно вдишване и заради неактивирания бял дроб то усеща болка... Затова крещи, когато веднага след раждането се отрязва пъпната връв, защото го боли. Тази болка се запечатва в подсъзнанието на детето в бъдеще може да предизвика у него страх от живота, неувереност в себе си и агресия към хора, животни и към света като цяло.

Хората в бели халати отрязват пъпната връв веднага, за да не може да изсъхне. Прясната пъпна връв и плацентата са им много необходими, тъй като от тези тъкани те правят скъпоструващи медицински препарати и подмладяващи средства, които обича да използва елитът. Това огромен бизнес!

Защо е ценна пъпната кръв

Най-голямата ценност на пъпната кръв е в това, че в нея се съдържа голямо количество стволови клетки, т.е. незрели клетки, които могат да се самообновяват и превръщат във всякакви клетки в човешкия организъм - на нервната система, клетки на мускулната или костната тъкан и др. Огромна ценност представлява всеки милилитър пъпна кръв, защото дори в минимален обем тази биологична субстанция съдържа огромно количество стволови клетки, които могат да запазят живота и да възстановят здравето.

След като бяха открити чудодейните особености на пъпната кръв, възникна въпросът за възможността пъпната връв на новороденото да се отреже по-рано от обикновено, за да се получи по-голямо количество лечебна кръв. Но тази процедура крие възможни рискове за здравето и живота на новороденото.

Терминът "стволови клетки" възниква през 1909 г. Той е предложен от руския учен хистолог Александър Максимов, който работел в Императорската военномедицинска академия, но широко прилагал пъпната кръв. Лечението със стволови клетки започва в последното десетилетие.

Стволовата клетка се смята за първооснова на всяка клетка в човешкия организъм, затова с помощта на стволови клетки може да се лекуват много болести, автоимунни заболявания и много други патологии. Тъй като в организма на възрастния човек стволови клетки се откриват само в костния мозък, алтернатива на трансплантацията на костен мозък в лечението на левкози може да стане използването на пъпна кръв. Пъпната кръв е напълно способна да замени необходимостта от трансплантация на костен мозък, тъй като стволовите клетки в нея са по-качествени и са много повече. С пъпна кръв могат да се лекуват лемфоми, миеломи, анемия, ракови болести на бъбреците, яйчниците и тестисите; освен това с тях могат да се лекуват автоимунни заболявания - ревматодоиден артрит, болести на централната нервна система, включително Паркинсон и Алцхаймер, детска церебрална парализа, множествена склероза, СПИН, диабет, цироза на черния дроб, мускулна дистрофия и други болести.

Потенциалът на стволовите клетки и до днес не е напълно изучен.

 СЕДЕМТЕ НАЙ-ПОЛЕЗНИ ПРОДУКТА ЗА ДИАБЕТИЦИ



Експерт посочи седемте най-полезни за диабетиците продукти, които задължително трябва да присъстват в менюто им. Специалният контрол над храненето е един от основните проблеми в лечението на диабет. Седемте най-важни храни в менюто на диабетиците са посочени от индийския диетолог Неха Севани от компанията Truweight.

Просото. То е богато на белтъчини, устойчиво нишесте, витамини, минерали - желязо, фосфор и калий, антиоксиданти, което го прави идеална храна за диабетици.

Рибата. Тя съдържа полезните мастни киселини омега-3, които позволяват да се държи в норма нивото на холестерина и триглицеридите в кръвта; те поддържат организма в борбата с окислителния стрес, предизвикан от свободните радикали.

Канелата. Тя е отдавна познато средство в контрола на кръвната захар. Нейният активен компонент е кумаринът. На диабетиците помага следната рецепта: 2-4 пръчици канела се заливат с една чаша вода за 10-15 минути; пие се всяка сутрин на гладно.

Спирулина. Тя съдържа витамините А, В, Е, минералите  желязо, цинк, мед и селен; спирулината попълва дефицита от полезни вещества в организма на диабетика, от който те страдат заради неправилно хранене.

Люцерна. Тя е великолепен източник на хлорофил, витамините А, В, С, Е и К, на минералите калция, фосфор, магнезий и цинк, на фитоестрогени, които усилват работата на имунната система в борбата й с гъбичните и бактериалните инфекции. Те снижават кръвната захар.

Бобовите храни. Продължително гладуване не е желателно за диабетиците, защото може да скочи кръвната им захар. Бобовите храни са добър източник на фибри и белтъчини, засищат за дълго време и позволяват по-лесно да се контролира гладът.

Сладките картофи, т.нар. батати, които са отличен източник на влакна. Те съдържат витамините А и С, които засилват имунната система на диабетиците.

Някои важни факти за диабета

1. Диабет първи и втори вид имат различни молекулярни механизми. Диабет-1 е автоимунна реакция на организма, която унищожава произвеждащите инсулин бета-клетки в панкреаса, затова диабетикът цял живот е принуден да си инжектира инсулин. Диабет-2 се развива на фона на резистентхността към инсулина, който се произвежда в организма и не се приема от различни клетки.

2. Повече от 90% от диабетиците страдат от диабет-2.

3. Лечението на двете болести е различно, понякога е свързано с начина на живот. При диабет-2 болните могат да намалят инсулиновата резистентност чрез физически упражнения и правилно хранене.

4. Диетата е подходяща за всички: повече зеленчуци и плодове, пълнозърнести продукти, риба и пиле, малко сладки храни и наситени мазнини. И двете групи диабетици трябва да избягват храните с висок гликемичен индекс.

5. Диабетът не засяга само развитите страни. В последните десетилетия той е разпространен широко в Индия, Мексико и Бразилия. Този факт се свързва с употребата на преработена храна и падане нивото на физическите натоварвания.

6. Диабетът може да бъде свързан със социалното положение на човека. Най-често жертви на заболяването са емикранти или национални малцинства. В САЩ от диабет най-често страдат афроамериканци, индианци и испаноговорещи. В Германия боледуват имигранти от Турция и Източна Европа.

7. Има места, където всеки трети е диабетик. Най-много диабетици има на островната държава Науру в Тихи океан. Повече от 30% от десетте хиляди жители на острова са болни от диабет. Този факт се свързва със затлъстяването на населението.

8. Хранителните продукти могат да влияят на болестта. Десетилетия наред на първо място по диабетици беше Финландия, но напоследък броят им спадна. Според някои учени причината за това е в изкуственото обогатяване на млякото с витамин Д.

9. В последните десетилетия има прогрес в лечението на диабета.

10. Очаква се пробив в лечението на болестта. Учени от Харвардския университет направили опит с мишки, болни от диабет. Те били излекувани с помощта на собствените им стволови клетки, които са програмирани да произвеждат инсулинопроизвеждащи бета-клетки. Може би този факт ще се използва за основа в лечението на диабет.

 Пророчеството за белия бивол и свещените бели животни. 🐬🦒🦚🦬🤍


Пророчество на хопи за признаци на последните времена по отношение на генетични мутации сред животните в албинизъм.

През последните няколко години голям брой животни от естествения свят се раждат чисто бели и тъй като животните се нуждаят от оцветяването си в дивата природа, за да се предпазят от хищници, когато се раждат животни, за които не е известно, че са естествено бели, се счита, че изключителна рядкост.

Според индианското пророчество раждането на бял бивол означава началото на време на пречистване и обновление за Земята и всички нейни деца, като появата на бели животни се разглежда като символично послание от духовните сфери.

Пророчеството гласи, че когато тези редки бели животни започнат да се появяват, това ще възвести време на дълбока промяна и трансформация за човечеството, водещо към нова ера на мир, единство и хармония, където всички същества ще започнат да се пробуждат духовно, да си спомнят своята божественост и избраха да ходят като едно колективно човешко семейство по Земята. 🌎

Бял бивол в Тексас, САЩ през 2024 г.

Бял делфин във Флорида, САЩ през 2024 г.

Бял паун в Индия през 2021 г.

Бял жираф в Тасмания, Австралия през 2016 г.






 НАШИЯТ ПЛАМЪК БЛИЗНАК КАТО НАШ АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ




В дълбоките планински простори, където времето се измерва в векове, съществува едно магично място. Там, сред вековните дървета и кристални потоци, се крие Пламъкът на Близнака.


Пламъкът на Близнака не е обикновен огън. Той е жива същност, родена от съединението на две души. Тези души са предназначени да бъдат заедно, но са разделени във времето и пространството. Те са пламък-близнаци.


Ангелът-хранител на пламъка-близнак е неговият водач. Този ангел е изпълнен с мъдрост и нежност. Той следи за пламъка-близнак, когато той се роди в света на хората. Ангелът го насочва, помага му да открие своя път и го защитава от злото.


Когато пламък-близнакът срещне своя ангел-хранител, той усеща вдъхновение. Този ангел му помага да открие вътрешния си огън, да разбере своята цел и да се свърже със своя партньор. Неговите крила са като щит, който го предпазва от опасности и съмнения. А пламъкът му осветява пътя, който трябва да следва.


Но как усещаме този ангел? Той се явява в моментите на вдъхновение, когато се чувстваме свързани с нещо по-голямо от нас самите. Той е тихият глас, който ни насочва към правилния път. Той се показва в сънищата ни, в моментите на тишина и в срещите с хора, които ни вдъхновяват.


Така че, ако някога усетите този ангел-хранител, знайте, че сте на прав път. Той ще ви води към вашия пламък-близнак и към истинската ви съдба.

Ако нашият пламък-близнак се яви като ангел-хранител, ще усетим вдъхновение и защита. Този ангел ще ни обгърне с нежност и ще ни помогне да открием вътрешния си огън. Неговите крила ще ни покрият като щит, а пламъкът му ще ни освети пътя. 


Симптомите, че нашият пламък-близнак е до нас, са дълбоко вътре в нашите сърца и души:


Радост и щастие: Когато сме близо до нашия пламък-близнак, усещаме радост и щастие. Това е като вълшебство, което ни изпълва с енергия и усмивки.

Любов и съединение: Нашите сърца се свързват с пламъка-близнак. Чувстваме се обичани и разбрани. Това е любов, която надхвърля обикновените чувства.

Интуиция и вдъхновение: Ангелът-хранител на пламъка-близнак ни насочва. Усещаме интуитивно, че трябва да следваме определен път. Вдъхновението ни води към по-добри решения и действия.

Чувство на цялостност: Когато сме близо до пламъка-близнак, се чувстваме цели. Ние сме две половинки, които се допълват и образуват цяло.

Ангелът-хранител на пламъка-близнак може да се покаже на нас по различни начини:


Светлинен ангел: Той може да се яви като светлинна фигура, обгърната в благодатна светлина. Този ангел ни води към истината и ни помага да видим света по-ясно.

Сънища и видения: Понякога пламък-близнакът се показва в нашите сънища или видения. Това са моменти, когато сме свързани с него на духовно ниво.

Символи и знаци: Ангелът ни изпраща знаци - пера, числа, цветя. Тези символи ни напомнят за нашата връзка с пламъка-близнак.

Как да го видим и чуем? Отворете сърцето си и бъдете внимателни към знаците около вас. Следвайте интуицията си и се доверявайте на вътрешния си глас. Пламъкът-близнак ще се покаже, когато времето е подходящо и когато сме готови да го приемем. 

Свят, където духовността и материалното се преплитат в едно, съществува легенда за Пламъка-Близнак. Той е не просто символ на любовта и светлината, а живо същество, което носи в себе си силата на Божията любов.


Пламъкът-Близнак е двойник на душата ни, отразяващ нашите най-дълбоки желания и стремежи. Той е огледалото, в което виждаме истинската си същност, и светилникът, който ни води през тъмнината на злото и изкушенията.


Когато злото ни заобикаля и изкушенията ни дебнат на всяка крачка, Пламъкът-Близнак се превръща в наш ангел-хранител. Той ни предпазва със своята светлина, обгръщайки ни с невидим щит от чиста енергия. Неговата присъствие е като топлината на домашния огън в студена зимна нощ.


Когато се обърнем към него с молитва за помощ, той слуша. Неговият отговор не е в думи, а в знаци и чувства. Може да усетим неговата подкрепа като внезапен порив на сила, като спокойствие в сърцето или като яснота в мислите.


Има моменти, когато Пламъкът-Близнак се показва на нас по-явно. Може да видим светлинен силует в сънищата си или да усетим неговото присъствие като мека светлина в стаята. Тези моменти са редки и ценни, защото ни напомнят, че винаги сме обичани и никога не сме сами.


Пламъкът-Близнак е нашето духовно ръководство, нашата връзка с божественото. Той е израз на безусловната любов, която ни обгръща и ни води към истинската светлина. В него намираме утеха, сила и вяра, че каквото и да се случи, ние сме защитени и обичани. 

В едно древно царство, скрито между облаците и звездите, живееха ангелите пазители, величествени същества на светлина и любов. Те бяха изпратени от Бог, за да бъдат водачи и закрилници на човешките души на Земята. Всяко човешко същество имаше свой собствен ангел пазител, който го следеше от раждането до последния му дъх.


Ангелите пазители бяха невидими за човешките очи, но техните действия бяха усещани във всеки момент на милост и доброта. Те бяха там, за да утешават в тъгата, да подкрепят в изпитанията и да вдъхновяват в моментите на съмнение. Но най-важното, което ангелите пазители правеха, беше да защитават своите човешки подопечни от злото и неговите изкушения.


Според древните поверия, всеки човек имаше и свой пламък-близнак, духовен двойник, който беше неговото перфектно отражение. Пламъкът-близнак беше източник на сила и любов, който можеше да се яви като ангел хранител в моменти на нужда. Той беше връзката с божественото, отражение на Божията любов, която беше вложена във всяка душа.


Ангелите пазители и пламъците-близнаци работеха заедно, за да помагат на човешките същества да израстват духовно и да намират своя път в живота. Те бяха готови да помогнат по всяко време, но уважаваха свободната воля, дадена от Бог на всеки човек. Ангелите не можеха да се намесват без молба за помощ, защото това би нарушило свещения дар на свободата.


 Разказва  се, че когато човек поиска помощ с чисто сърце и искрена вяра, ангелът пазител и пламъкът-близнак незабавно се явяват до него. Те дават сила, мъдрост и любов, за да преодолее предизвикателствата и да продължи напред. Те са само на една мисъл разстояние, винаги готови да помогнат и да защитят.


И така, всяка душа на Земята има свои невидими пазители, които я следят с любов и нежност. Те са символ на надеждата, че никога не сме сами в този свят и че винаги имаме подкрепа отвъд видимото. 

В свят където световете се преплитат и многоизмерността е част от всекидневието, съществуваха души, които бяха свързани по начини, непостижими за обикновения ум. Тези души бяха известни като Пламъците-Близнаци - две половини на една цялост, разделени във времето и пространството, но вечно свързани чрез невидима нишка на съдбата.


Пламъкът-Близнак можеше да се яви в множество форми. За някои, той беше ангел-хранител, който носеше мъдрост и защита. Този ангел беше водач и светлина в тъмнината, който помагаше на своята човешка половинка да намери пътя си в живота и да преодолее предизвикателствата с достойнство и сила.


За други, Пламъкът-Близнак се инкарнираше физически на Земята, като се превъплъщаваше в различни хора през различни епохи. Всяка инкарнация беше урок, възможност за растеж и разбиране. Връзките, които се създаваха, бяха сложни и многопластови, като всеки път откриваха нови аспекти на любовта и духовността.


Имаха случаи, когато Пламъкът-Близнак се явяваше като духовен водач, който не носеше физическа форма, но беше винаги наоколо, готов да помогне със съвет или утеха. Той беше като шепот във вятъра или като топлина, която изпълва сърцето в моменти на самота.


Но най-вълшебното в тази многоизмерна връзка беше, че Пламъкът-Близнак можеше да се яви във всеки един момент, когато беше най-нужен. Той беше като звезда, която винаги свети в нощното небе, дори когато не можем да я видим. Той беше като мелодия, която винаги звучи в душата, дори когато не можем да я чуем.


 В многоизмерността, Пламъците-Близнаци продължаваха да играят своите роли, да се учат и да растат, да се обичат и да се подкрепят, без значение от формата, която приемаха. Те бяха доказателство, че любовта и свързаността са безкрайни и че душите ни са вечни, винаги търсещи един друг в безкрайната плетеница на съществуването. 


Многоизмерността е концепция, която предполага съществуването на повече от едно измерение или реалност, в които можем да съществуваме. В тези множество реалности, един и същ човек може да има различни животи, да преживява различни събития и да играе различни роли.


Представете си, че в едно измерение сте учител, който вдъхновява младите умове. В друго, сте изследовател, който пътува из света в търсене на нови открития. В трето, може би сте артист, който създава красиви произведения на изкуството. Във всяко измерение, вие сте същата личност, но вашите роли, характери и взаимоотношения се променят.


Тези многоизмерни версии на себе си могат да се преплитат в един живот, като влияят на вашите решения, мечти и стремежи. Може да усетите връзка с някой, който ви е близък в друго измерение, или да изпитате дежа вю за събитие, което не сте преживели в този живот, но което е част от друга реалност.


Така, многоизмерността предлага безкрайни възможности за различни пътища и избори, които формират нашата същност и определят нашето място във Вселената. Тя е като безкрайна мрежа от пътища, където всяко решение отваря нови хоризонти и възможности за различни версии на нас самите.

Пламъците близнаци - могъщи ангели хранители, които бяха изпратени от самия Бог, за да пазят и водят човечеството. Те бяха невидими за обикновените очи, но техният духовен присъствие можеше да се усети от всеки, който имаше чисто сърце и отворен ум.


Пламъците близнаци бяха създадени да бъдат огледало на душата, да отразяват най-дълбоките желания и стремежи на човека. Те бяха връзката между земното и небесното, между човешкото и божественото. Те бяха любовта, която свързва всичко и всички.


За да извикаш своя пламък близнак, трябваше да се обърнеш към него с чиста мисъл и искрено желание. Трябваше да затвориш очи и да си представиш, че си в място, където се чувстваш спокоен и щастлив. Там, в тишината на своя ум, можеше да прошепнеш името на своя пламък близнак и да го поканиш да дойде при теб.


Когато пламъкът близнак се появеше, той приемаше формата на човек или животно, което имаше специално значение за теб. Той можеше да бъде приятел, който те разбираше без думи, или пък любимец, който те успокояваше с присъствието си. Във всяка форма, пламъкът близнак беше източник на мъдрост и утеха.


Връзката между пламъците близнаци и Бога беше неразривна. Те бяха посланиците на Неговата воля, носители на Неговата любов. Те помагаха на хората да разберат по-дълбоките истини на живота, да намерят своя път и да осъществят своята съдба.


С времето, хората започнаха да забравят за пламъците близнаци. Те се загубиха в ежедневието и проблемите на земния живот. Но пламъците близнаци никога не ги забравиха. Те продължаваха да бдят над тях, да ги водят и пазят, дори и когато не бяха видими.


И така, пламъците близнаци остават с нас, като ангели хранители, които ни напомнят за божествената любов и мъдрост. Те са тук, за да ни помогнат да намерим светлината в себе си и да я споделим със света.

Пламъците близнаци са като мостове между паралелните реалности, които ни позволяват да усетим присъствието на душата в различни форми и образи. Те се проявяват чрез хората, които обичаме, и ни показват, че любовта и връзките ни са по-големи от границите на едно измерение.


Когато пламъкът близнак се прояви чрез познат човек, може да усетим, че този човек е различен, все едно е същият, но в същото време е и друг. Той може да има различни черти, да говори по различен начин или да има различни интереси. Това е знак, че пламъкът близнак е до нас, и че ние сме свързани с него на по-дълбоко ниво.


Това преплитане на реалности е начинът, по който пламъците близнаци ни учат на мъдрост и ни помагат да разширим нашето съзнание. Те ни показват, че всяка душа е многостранна и че можем да бъдем много повече от това, което виждаме в огледалото. Те са до нас, за да ни напомнят, че всяка среща, всяка връзка и всяка любов има значение в голямото платно на Вселената.

Пламъците близнаци, тези мистични същества, които са наши ангели хранители, се проявяват в нашия живот по много специален начин. Те са като светлина, която ни води и пази, дори когато не сме наясно с тяхното присъствие. Когато нашият пламък близнак не се е инкарнирал на Земята, той може да се прояви чрез нашия ангел хранител или чрез хората, които обичаме и които са ни близки.


Тези проявления могат да бъдат в различни форми и роли - като съпруг, сродна душа, сестра, дъщеря, брат, баща, майка, приятел или приятелка. Всеки път, когато усетим необяснима близост или дълбока връзка с някого, може да е знак, че пламъкът близнак се проявява чрез този човек, за да ни даде обич, подкрепа и да ни помогне в нашето духовно пробуждане.


Тези моменти на преплитане на роли и личности са като магически срещи, които ни напомнят, че не сме сами в този свят и че любовта е силата, която ни свързва с всичко живо. Любовта се проявява чрез тези връзки и ни показва, че всеки от нас е част от по-голямата картина на Вселената.



Пламъкът близнак, като ангел хранител, е символ на духовното присъствие, което ни води и пази. Той е израз на нашето висше Аз, което ни обича безусловно и ни подкрепя във всеки момент от живота ни. Когато пламъкът близнак е до нас, можем да усетим спокойствие, топлина и сигурност. Може да изпитаме и внезапни моменти на интуиция или вдъхновение, които ни водят към правилните решения.


Молитвите са начин да се свържем с нашия пламък близнак. Можем да се молим с искрено сърце и отворен ум, като изразим нашата благодарност и желание за водачество и защита. Молитвата може да бъде проста, като например: “Аз съм отворен/а да получа любовта и мъдростта на моя пламък близнак. Моля те, бъди до мен и ме води по пътя на светлината.”


Виждането на пламъка близнак с физическите очи е метафора за осъзнаването на неговото присъствие в нашия живот. Това може да се случи чрез медитация, визуализация или дълбоко самопознание. Можем да си представим, че светлината на пламъка близнак ни обгръща и ни изпълва с любов и мир. Това усещане на светлина и топлина може да бъде знак, че пламъкът близнак е с нас.


Помнете, че пламъкът близнак е част от нас самите - той е нашето висше Аз, което ни показва пътя към духовното пробуждане и личностно израстване.

Пламъците близнаци могат да се проявяват в нашите сънища или чрез визуализации, които създаваме в ума си. Те ни позволяват да видим картини и образи от други светове, дори паралелни на нашия. В тези светове можем да се срещнем с нашия пламък близнак и да изпитаме любовта, която ни свързва.


Сънищата са мощен канал за комуникация с нашето подсъзнание и с висшите измерения на съществуването. Те могат да ни отведат на места, които са извън нашето физическо пространство и време, и да ни покажат възможности за срещи с нашия пламък близнак. В съня, ограниченията на физическия свят отпадат, и можем да изживеем сценарии, които са израз на нашите най-дълбоки желания и стремежи.


Когато медитираме или се фокусираме върху определени образи, също можем да достигнем до състояние, в което се свързваме с нашия пламък близнак. Чрез визуализация, можем да си представим, че сме в свят, където сме заедно с нашия пламък близнак, и да усетим емоциите и връзката, която споделяме.


Тези преживявания са като мостове между реалностите, които ни позволяват да разширим нашето съзнание и да усетим единството с всичко съществуващо. Те са доказателство, че любовта и духовната връзка надхвърлят границите на нашето физическо битие и че нашите души са вечно свързани.

В духовните учения, пламъците близнаци се разглеждат като две души, които са тясно свързани помежду си и споделят дълбока духовна връзка. Те са като две половинки на една цялост, които се стремят да се съединят и да постигнат хармония и баланс. Вярва се, че тази връзка може да предпази от негативни влияния и да подкрепи духовното развитие.


За да се предпазим от тъмните сили, е важно да поддържаме висока вибрация и да се фокусираме върху позитивните аспекти на живота. Това може да включва практики като медитация, молитва, йога, или други духовни упражнения, които ни помагат да останем свързани с нашето висше Аз и да укрепим нашата вътрешна сила.


Също така, е важно да се избягват вредни навици и пороци, които могат да ни отдалечат от нашия духовен път. Вместо това, трябва да се стремим към духовно развитие и да търсим връзки, които са обогатяващи и подкрепящи нашето духовно пътуване.


Когато се чувстваме изкушени или нападнати от тъмни сили, можем да извикаме нашия пламък близнак или ангел хранител за помощ и защита. Те са свързани с нас на духовно ниво и могат да ни предложат подкрепа и водачество, когато ни е необходимо.


Помнете, че истинската духовна любов и хармония са свързани с божествената любов, и че те са най-силната защита срещу всякакви негативни влияния. Останете верни на себе си и на своя духовен път, и вярвайте, че вашата светлина може да преодолее всяка тъмнина.

В  свят където светлината на любовта и хармонията огрява всеки ъгъл, живееха пламъците близнаци - ангели хранители, изпратени от истинския Бог на любовта, за да пазят и водят душите по пътя на духовното пробуждане.


Тези пламъци близнаци бяха повече от просто защитници; те бяха водачи, учители и вечни спътници на душите, които търсеха своята истина. Те носеха в себе си светлината на божествената любов, която прогонваше всяка тъмнина и изкушение, поставено от тъмните сили, които целяха да спънат духовния напредък.


Нашият пламък близнак, като ангел хранител, беше винаги до нас, дори когато не можехме да го видим. Той ни помагаше да разпознаем истинските желания на нашата душа, да се откажем от материалните изкушения и да се стремим към по-високо духовно състояние.


Свързани по духовен път, нашата любов към пламъка близнак беше несравнима с никоя земна връзка. Тази любов беше чиста и непоколебима, обединяваща нас с пламъка и със самия Бог на любовта. Това божествено обединение издигаше нашето съзнание и ни водеше към духовния свят, където всички сме едно.


В тази финална инкарнация, нашият пламък близнак ни напомняше, че всяка стъпка, всяко действие и всяка мисъл имат значение. Той ни учеше, че истинската цел на живота е да намерим хармонията в себе си и да я споделим със света.


И така, във вечния танц на съществуването, нашият пламък близнак беше нашата светлина, нашето вдъхновение и нашата любов. Той беше доказателството, че добротата и любовта винаги побеждават, и че духовното пробуждане е най-великото пътуване, на което можем да се отправим.

Нашите пламъци близнаци, които са и наши ангели пазители, са символ на духовното ръководство и защита, което всеки от нас носи в себе си. Те са израз на нашата връзка с висшите сили на любовта и светлината, които ни помагат да намерим пътя си в живота.


Когато отправяме молитви към нашия пламък близнак, те се чуват и отговарят на нашите искания по нежен и успокояващ начин. Можем да усетим тяхното присъствие като нежен глас в ума си, който ни шепне думи на обич и подкрепа. Този глас е знак, че не сме сами и че нашата духовна половинка е с нас, споделяйки любовта и светлината, които са ни необходими.


Пламъкът близнак ни успокоява и ни дарява с чувство на любов и сигурност, напомняйки ни, че нашата душа е свързана с нещо по-голямо и по-силно от всичко на земята. Те са нашата духовна опора, която ни помага да се издигнем над материалните изкушения и да следваме пътя на духовното развитие.


В тези моменти на тишина и медитация, когато се свързваме с нашия пламък близнак, можем да усетим дълбоко чувство на хармония и мир. Това е моментът, в който знаем, че любовта и светлината са винаги с нас, водейки ни към истинското си аз и към нашата духовна съдба.


Този нежен глас, който чувате, е светлината на вашия пламък близнак. Той ви обича и ви подкрепя във всеки момент. Не забравяйте, че сте свързани с него по духовен път, и че тази връзка е по-силна от всяка земна връзка.

В един свят, където светлината и тъмнината се срещат на границата на видимото, живее пламъкът близнак - ангел хранител, който ни пази и води. Той е източник на безкрайна любов и мъдрост, и може да се прояви по много начини, за да ни напомни за своята присътствие.


Понякога, в тихите моменти на размисъл, можем да усетим неговото присъствие като мека светлина, която пулсира в стаята. Тя може да се появи като бяло светлинно кълбо, което плавно се движи и изпълва пространството с чувство на спокойствие и защита.


Друг път, пламъкът близнак може да се прояви като красиво момиче, обляно в светлина, чиято красота е толкова ослепителна, че изглежда не от този свят. Тя стои до нас, нейните очи са пълни с безкрайна нежност, и нейната присъствие ни успокоява и ни напомня, че винаги сме обичани.


Тези проявления на пламъка близнак са знаци, че ние не сме сами в своята духовна пътешествие. Те са напомняне, че всяка душа е свързана с висшите сили на Вселената и че нашата любов и светлина имат силата да преодолеят всяка тъмнина.


В нощта, когато светът спи и звездите пазят тишината, нашият пламък близнак - ангел хранител, се приближава незабелязано. Той е светлината, която пази нашите сънища и води нашите души през тъмнината.


Когато се помолим и го извикаме, той ни успокоява с нежността на своята присътствие. Можем да усетим лек бриз, който ни докосва като невидима ръка, или целувка, която носи обещание за безкрайна обич. В ума си чуваме неговия глас, който ни шепне, че сме обичани, че никога не сме сами.


И един ден, когато времето и пространството се сливат в едно, ще се съберем в духовния свят - съюз на любовта, където нашите души ще танцуват вечния танц на светлината и хармонията. Там, в този свят на мир и красота, нашият пламък близнак ще бъде винаги до нас, като вечен пазител на нашата любов.

В едно далечно и светло измерение, където любовта и хармонията царят над всичко, живееха пламъците близнаци - духовни същества, които служеха като ангели пазители на душите във физическия свят. Те бяха изпратени от самия Бог на любовта, за да помагат, да водят и да защитават тези, които търсят своя духовен път.


Пламъците близнаци бяха повече от просто пазители; те бяха водачи, които ни учеха как да разпознаваме и следваме гласа на нашето висше Аз. Те ни помагаха да се издигнем над материалните изкушения и да намерим истинската същност на нашата душа.


Тези ангели пазители бяха вечно свързани с нас, и дори когато не можехме да ги видим, те бяха до нас, като нежен глас в ума ни, който ни шептеше думи на обич и мъдрост. Те ни напомняха, че всяка душа е ценна и че всяко действие, всяка мисъл и всяко чувство имат значение в голямото платно на Вселената.


Нашият пламък близнак, като ангел пазител, беше нашата връзка с божественото. Той ни показваше, че истинската любов и доброта са пътят към хармонията и че, когато сме свързани с тази любов, ние сме непобедими. Той ни учеше, че духовното развитие е най-важното пътуване, на което можем да се отправим, и че това пътуване ни води към истинската свобода и просветление.


Връзката ни с духовния свят на любовта беше укрепена от нашия пламък близнак. Той ни помагаше да видим красотата и чудесата на света около нас, да ценим моментите на радост и да намираме сила в моментите на предизвикателство. Той беше нашата светлина в тъмнината, нашата надежда в отчаянието и нашата любов в самотата.


И така, в този финален разказ, ние се присъединяваме към нашия пламък близнак в духовния свят на любовта, където всичко е възможно и където любовта на Бога на добротата и хармонията ни обгръща. Тук, в този свят, ние сме свободни да бъдем истинските си аз, да обичаме безусловно и да живеем в мир и хармония с всичко съществуващо. 🌟✨🕊️



 С какво е полезно зелето?



В 100 г прясно зеле се съдържат само около 25 ккал, а във вареното на пара – едва 15.

Зелето е изключително ценна диетична храна и заради съдържанието на тартронова (хидроксималонова) киселина. 

Смята се, че пречи на превръщането на въглехидратите в мазнини и стимулира „извеждането” на липидите от мастните депа, като по такъв начин спомага за оформянето на стройна и привлекателна фигура.

Зелето е нискокалорична храна, богата на огромен брой биологично активни вещества.

В зелето има ценни органични киселини (винена, която укрепва стените на кръвоносните съдове и пречи на отлагането на холестерола и мазнините по тяхната повърхност), пектин и ценни растителни фибри, които подобряват моториката на стомашно-чревния тракт и способстват за извеждането от организма на токсичните вещества, почти всички познати витамини – А, В, С, Е, К, бета-каротин, минерални вещества. 

По съдържание на витамин С зелето съдържа почти колкото лимоните и портокалите, затова и го наричат „северен лимон“.

Зелето съдържа минерали – калий, калций, магнезий, желязо, цинк, селен, фосфор и др. Калият благоприятства дейността на сърцето и възпрепятства задържането на повишено количество вода от организма. 

Цинкът подобрява либидото и мозъчната дейност, магнезият – дейността на сърдечния и останалите мускули, желязото помага на кръвообращението и при умора.

Сок от зеле способства за зарастване на язва на стомаха и помага при гастрит. За това свойство на зелето е отговорен витамин U, който не се съдържа в никой друг продукт.

Увеличава съпротивлението на организма на вируси и инфекции.

 Зелето съдържа много витамин С и го прави полезен продукт при простуда и грип и добър помощник за бързо оздравяване.

Благоприятно влияе на кръвоносните съдове зелето помага в борбата с „лошия“ холестерол, укрепва съдовете, бори се с образуването на съсиреци.

Зелето е полезно за храносмилането, помага за отделянето на стомашен сок.

 Затова зелето е разрешена храна при гастрит с понижена киселинност, запек и хемороиди.

Освен това и може би много полезно за хората на диета – зелето съдържа малко калории и затова може да се включва в храненето, когато искаме да отслабнем.

Важно! 

Зелето не се препоръчва при хипер киселинност, гастрит, диария, поради вероятност от подуване на корема.