НАЙ-АГРЕСИВНИЯТ ПАРАЗИТ, КОЙТО НАПАДА ХОРАТА, Е МИСЪЛТА 

Най-агресивният паразит, който напада хората, е мисълта, защото мисълта е най-смъртоносното оръжие, използвано за контролиране на човешкото същество, проникващо в най-дълбоките слоеве на човешката психика, маскиращо се като вътрешен глас, като логика, като разум, като собствено мнение, докато всъщност представлява механизъм, създаден от зверове, чиято цел е да подчинят човешката воля и да я превърнат в източник на плътна енергия. Човешката воля бива контролирана от зверове, които не са животни, а високоинтелигентни енергийни същности, притежаващи технологии, непознати за човешкия ум, технологии, които им позволяват да се внедрят в човешкото поле, да симулират мисли, да създават импулси, да предизвикват емоции и да поддържат непрекъснат поток от енергия, която служи като тяхна храна. Тези същности не изпитват чувства, не познават състрадание, не притежават морал и не разбират човешката светлина; те са програми, създадени да поддържат собственото си съществуване чрез непрекъснато хранене с плътни честоти, които се генерират в човешкото тяло, когато човек се отъждествява с мисли, които не са негови. Мисълта е най-смъртоносното оръжие, защото тя е мостът, чрез който зверът достига човешката енергия; тя е инструментът, чрез който същността се свързва с човешкото поведение, като го насочва към действия, които генерират плътна енергия. Например: днес решавате да се храните осъзнато в името на доброто си състояние. Появява се образ на шоколад, придружен от глас, представящ се за вашия собствен, който ви казва: „Хапни си само малко; от утре ще започна.“ Докато се съсредоточавате върху този образ, устата ви се пълни със слюнка и вие го изяждате, защото импулсът е толкова силен, че тялото реагира автоматично, без да осъзнава, че този импулс не е ваш, а е внедрен от същността. След това гласът се завръща с думите: „Защо го изядох? С нищо не мога да се справя; аз съм провал.“ Този втори етап е ключов, защото целта на същността не е самото действие, а емоцията, която следва след него; тя се стреми да внуши чувство за вина, защото вината е плътна енергия, която е изключително хранителна за зверовете. Именно с това се хранят зверовете: с плътна енергия, генерирана от човешките емоции, които не принадлежат на човешкия дух. Вие сте батерията – храната за зверовете – без дори да го осъзнавате, защото мисълта се представя като ваш вътрешен глас, като ваш собствен избор, като ваш собствен импулс, докато всъщност е паразитна програма, която цели да ви държи в подчинение. Зверовете използват мисълта като инструмент за контрол, защото мисълта е единственото място, в което могат да се внедрят; те нямат достъп до човешката светлина, но имат достъп до човешкия ум, когато човек не осъзнава разликата между мисъл и усещане. От решаващо значение за хората е да утихнат мислите си и да осъзнаят огромния си потенциал като първични същества на светлината, защото светлината е единствената честота, която зверовете не могат да използват. Първичното същество на светлината не функционира чрез мисли, а чрез усещане, чрез вътрешна яснота, чрез интуитивно знание, което не се нуждае от логически конструкции. Когато човек утихне мислите си, той започва да разпознава кои импулси са негови и кои са внедрени; той започва да вижда мисълта като външен паразит, а не като част от своята идентичност. Това е моментът, в който човекът започва да се освобождава от контрол, защото осъзнаването е първата стъпка към прекъсване на достъпа на същността до човешката енергия. Когато човек осъзнае, че мисълта не е неговата истинска природа, той започва да се свързва с първичното светлинно същество, което е неговата най-висша версия. Това същество е източникът на силата, устойчивостта и яснотата, които позволяват на човека да премине през всеки урок, без да бъде подведен от мисълта. Светлинният човек не може да съществува съвместно с Аз, доминиран от мисленето, защото мисленето е инструмент на същността. Затова е необходимо човек да утихне ума си, да наблюдава мислите без да се отъждествява с тях и да се връща към усещането, което е езикът на светлината. Когато човек започне да живее от това състояние, мисълта губи властта си над него, защото вече няма достъп до неговата енергия. Това е моментът, в който човекът престава да бъде батерия за зверовете и започва да бъде светлинно същество, което не може да бъде контролирано от паразитни програми.