Моряк разказа как през 1979 г. в Балтийско море се е случил необясним инцидент със съветски кораб

Моретата и океаните заемат огромна площ от нашата планета и хората се сблъскват с мистериозни, аномални явления в открити води както рядко, така и често, защото според изтъкнатия изследовател на неизвестното Владимир Ажажа няма нито едно море в света, където да не са се случили необясними събития, а някои от тези епизоди са толкова сюрреалистични, че звучат като сцени от фантастичен филм, но са разказани от реални свидетели. Днес ще обсъдим една такава история, която ми беше разказана в началото на 2000-те години от моряк, лично участвал в събитията, Тарас Семьонов, и макар да не преразказвам думите му буквално, основното послание, важните детайли и субективните му впечатления са напълно запазени. Беше 1979 година, Балтийско море, Тарас служеше на военен кораб, чието име той не помнеше точно, а задачата изискваше преминаване по определен маршрут в рамките на две седмици, като през първата седмица заедно с тях плавали ескортни кораби, които след това останали на предварително договорените линии, докато корабът на Тарас продължил сам по маршрута си. Именно тогава се случило събитие, което е трудно да се обясни, въпреки че самият моряк твърдеше, че е било ужасяващо. Морето изглеждало неспокойно, сиви вълни непрекъснато се плискали в корпуса на кораба, което било типично за северните морета, но Балтийско море не било по-малко бурно, а една облачна сутрин моряците започнали да забелязват нещо странно. От морските дълбини неизвестни източници излъчвали сини, зелени, светлосини и лазурни светлини към повърхността, движещи се с висока скорост, сливащи се и след това разсейващи се, като интензитетът на светлината постоянно се колебаел, а вълните изкривявали образа, създавайки впечатление за нещо масивно. Провели кратка среща, защото това не приличало на морски живот, но оборудването не засекло извънземни кораби или нещо подобно, а в сектора им имало само един кораб и не можело да има никой друг наблизо, но докато се движеха напред, светлинните източници продължили да ги преследват. Ситуацията предизвикала леко безпокойство у по-неопитните моряци, докато по-възрастните били заинтригувани, а Тарас просто се опитвал да си върши работата, без да знае как ще завърши всичко това. В един момент светлините станали по-ярки и се появил звук, сякаш тътен идва от морските дълбини, неприятен, дълбок, повтарящ се няколко пъти с милисекундно закъснение, който се усилвал и никой не можел да обясни какво се случва и дали е нормално. Според Тарас звукът станал толкова силен, че станал непоносим, той трябвало да вика силно, за да стигне до другаря си, който стоял до него, а тогава се вдигнала силна вълна и всички от палубата се втурнали в каютите си, където се случила най-ужасяващата част от инцидента — хората просто загубили съзнание, буквално заспали в движение, включително и Семьонов. Събуждането било трудно, главата му боляла ужасно, звъняла като камбана, звуците се умножавали, зрението му се замъглявало, но той бил един от първите, които се свестили и започнали да помагат на останалите, а когато всички се събудили, се оказало, че няколко моряци са били ранени при падането, но най-озадачаващото било друго: мъжете били „спали“ около час и през това време корабът бил изминал над 500 километра, озовавайки се близо до остров Борнхолм. Експертите там били озадачени, защото съветският военноморски кораб бил засечен само в непосредствена близост до острова, а преди това оборудването мълчало, и след инцидента Западът започнал да говори за успешни съветски тестове за уж телепортиране на военен кораб, но според Тарас подобни експерименти не са провеждани и всичко това се е случило в резултат на сблъсък с нещо необяснимо. След завръщането си в пристанището се провела продължителна дискусия с командването, всеки участник бил подробно интервюиран, специалистите се интересували от субективни впечатления, показания на приборите, визуална информация, а според Семьонов дискусиите се проточили почти безкрайно, докато най-накрая станало ясно, че членовете на екипажа не са играли никаква роля в инцидента, информацията била засекретена и всички моряци били върнати на служба. Какво беше това събитие и каква беше неговата природа, дали е резултат от неизвестни природни закони и сили или от влиянието на разумни сили, никой не знае, а участникът в тези събития е служил във флота, първо на СССР, а след това на Русия, повече от 25 години и никога повече не се е сблъсквал с нещо подобно, но този епизод е останал в паметта му като неприятно преживяване, защото никой не е знаел какво се случва или как може да завърши, а за щастие всичко е завършило успешно.