ТЕОРИЯТА, КОЯТО РАЗТЪРСВА ИНТЕРНЕТ

Според Дейвид Айк човечеството е получило масивно въвеждане на ДНК, което е променило начина, по който възприемаме реалността, като ни е настроило към ограничен честотен диапазон, който позволява да виждаме само малка част от онова, което съществува около нас, докато други същества оперират точно извън обхвата на нашето зрение, извън нашия слух, извън нашето сетивно поле, подобно на две радиостанции, които излъчват на различни честоти и никога не се пресичат, освен ако не се появи вибрационен резонанс, който да позволи взаимодействие. Тези същества, описвани като междуизмерни влечугоподобни, според теорията могат да влияят на определени личности чрез честотен резонанс, защото ако човек вибрира на честота, която е близка до тяхната, той става достъпен за тяхното присъствие, за тяхното влияние, за тяхното проникване, което не се вижда с очите, но се усеща чрез промяна в поведението, чрез промяна в емоциите, чрез промяна в намеренията. Това е причината, според Айк, някои лидери и обществени фигури да не са точно такива, каквито изглеждат, защото външната форма може да бъде човешка, но вътрешната същност да бъде нещо напълно различно, нещо, което не принадлежи на човешкия вид, а на древна раса, която е съществувала преди човечеството и която продължава да съществува в паралелни честотни слоеве. Айк твърди, че истинският контрол не е политически, а енергиен, защото политиката е само театър, само фасада, само повърхностен слой, докато истинската власт се упражнява чрез честоти, чрез вибрации, чрез енергийни полета, които оформят човешкото поведение, човешките вярвания, човешките реакции и човешките решения. Не става въпрос за това да ги видиш с очите си, защото очите виждат само малка част от електромагнитния спектър, а става въпрос да разбереш честотата, на която вибрираш, защото ако вибрираш ниско, ставаш достъпен за влияние, а ако вибрираш високо, ставаш недостъпен, невидим, недосегаем за тези същности. Това поставя смущаващ въпрос, който разклаща основите на възприятията: ами ако реалността, която възприемаме, е само един слой от нещо много по-обширно, много по-дълбоко, много по-сложно, много по-многопластово, отколкото сме готови да приемем. Ами ако човешкото зрение е ограничено нарочно, за да не виждаме онези същества, които оперират в съседни честоти. Ами ако човешката история е била пренаписана, за да скрие взаимодействието между хората и тези междуизмерни същности. Ами ако древните митове за богове, змии, дракони и влечугоподобни същества не са били символи, а описания на реални същества, които са взаимодействали с човечеството. Ами ако човешката ДНК е била променена, за да ограничи нашето възприятие, нашата интуиция, нашата способност да виждаме отвъд физическото. Ами ако истинската еволюция на човека не е биологична, а честотна, защото човекът може да се издигне над влиянието на тези същности само ако промени своята вибрация, ако разшири своя честотен диапазон, ако се свърже със светлинната част от своята природа. Тази теория разтърсва интернет, защото поставя под въпрос всичко, което сме научени да вярваме. Тя предполага, че човечеството живее в честотна клетка, която е била създадена чрез масивно въвеждане на ДНК, което е ограничило нашето възприятие. Тя предполага, че определени личности са под влияние на междуизмерни същества, които използват човешката форма като маска. Тя предполага, че истинската битка не е между държави, партии или идеологии, а между честоти, между вибрации, между енергийни полета. Тя предполага, че човекът може да се освободи само ако започне да наблюдава собствената си честота, собствените си мисли, собствените си емоции, защото мисълта е входът, а честотата е ключът.