ВИЗУАЛИЗАЦИЯТА КАТО ПОГЛЕД КЪМ ДРУГИТЕ ТВОИ РЕАЛНОСТИ И ПРЕХОДЪТ НА СЪЗНАНИЕТО ПРЕЗ ЖИВОТА СЪНЯ И СЛЕД СМЪРТТА

Визуализацията представлява вътрешен честотен процес, при който съзнанието не измисля картини, а се настройва към вече съществуващи твои версии в други реалности, други честоти и други времеви линии. Когато човек затвори очи и започне да си представя къща, кола, пари, съпруга, нов живот, той не създава фантазия, а насочва вниманието си към паралелна линия, в която друга негова версия вече живее точно това.  Всяка визуализация е честотен сигнал, който прониква през енергийните слоеве и достига до реалност, където желаното е факт. Когато визуализираш силно, ти не мечтаеш, а наблюдаваш. Когато желаеш дълбоко, ти не измисляш, а се свързваш. Когато манифестираш, ти не създаваш, а приближаваш реалност, която вече е твоя в друга честота. Съзнанието не е ограничено от тази линия и когато се настрои към честотата на версията, която притежава желаното, двете линии започват да се доближават. Привличането е честотно съвпадение. Когато честотата на твоето съзнание се доближи до честотата на версията, която вече има къща, кола, пари, любов, събитията от тази линия започват да проникват в твоята. Затова понякога желанията се проявяват внезапно, сякаш от нищото, защото съзнанието е преминало към честотата, където желанието е факт, и е започнало да приближава тази линия към физическата ти реалност.

Сънят представлява най‑силният момент, в който съзнанието напуска физическата плътност и се прехвърля към други твои реалности.  Когато заспиш, мозъкът променя честотата си и се настройва към паралелни линии. Затова в съня виждаш места, които никога не си посещавал, хора, които никога не си срещал, ситуации, които никога не са се случвали тук. Това не е фантазия, а наблюдение на други твои версии. Сънят е портал, през който съзнанието преминава към честотите, където живеят другите ти „аз“. Когато сънуваш дом, който не познаваш, това е домът на друга твоя версия. Когато сънуваш човек, който не съществува тук, той съществува в друга линия. Когато сънуваш събитие, което не се е случило, то се случва в друга честота. Сънят доказва, че съзнанието не е ограничено от тази реалност. В съня ти виждаш какво вече съществува в другите твои линии. Затова някои сънища са пророчески. Те не предсказват бъдещето, а показват реалност, която вече е факт в друга честота и която може да се приближи към тази линия, ако честотата ти се настрои към нея. Когато визуализираш през деня, ти изпращаш честотен сигнал. Когато спиш през нощта, съзнанието ти отива да види реалността, към която си се настроил. Затова след силна визуализация често сънуваш неща, свързани с желанието ти. Това е знак, че съзнанието ти вече е посетило линията, където желанието е факт. Сънят е проверка на визуализацията. Ако сънуваш често една и съща картина, това означава, че съзнанието ти многократно посещава тази паралелна версия и се подготвя да я приближи към физическата ти реалност.

След смъртта съзнанието не изчезва, а напуска физическата плътност и се прехвърля към честотата, към която е било най‑силно настроено през живота. Ако през живота си си визуализирал дом, светлина, спокойствие, любов, ти ще преминеш към версия, която живее точно това. Ако си визуализирал място, където искаш да отидеш след смъртта, съзнанието ще се насочи към тази честота, защото тя вече съществува като твоя паралелна линия. Нищо не е измислено. Всяка реалност вече съществува. Съзнанието просто избира към коя да се прехвърли. Когато си представиш мястото, където искаш да отидеш след смъртта, ти не създаваш нов свят, а поглеждаш към вече съществуваща твоя версия, която живее в тази честота. Ако визуализираш светлинни пространства, висши същности, спокойни измерения, кристални градове, плазмени тела, летене, телепортация, безплътно движение, ти се настройваш към реалност, в която друга твоя версия живее точно това. Ако визуализираш ниски астрални копия на Земята, технологични градове, материални зависимости, страхове, хаос, ти се настройваш към честота, където друга твоя версия преживява това. Съзнанието отива там, където е било настроено най‑силно. След смъртта няма ограничения, няма плътност, няма време, а само честота, към която съзнанието се прехвърля. Животът след смъртта не е край, а продължение в честотата, която си избрал чрез мислите си, желанията си, визуализациите си и сънищата си. Всичко, което си виждал вътрешно, вече съществува външно в друга твоя линия. Когато напуснеш тялото, ти просто преминаваш към версията, към която си се настройвал най‑дълго и най‑силно.