КОНТРОЛЬОРЪТ – НЕВИДИМИЯТ ПАРАЗИТ НА МИСЪЛТА

Контрольорът е невидима същност, която не можеш да видиш, не можеш да докоснеш и не можеш да уловиш с нито един от сетивните органи, защото той не принадлежи на физическата реалност, а на вътрешното енергийно поле, в което човешкият ум функционира. Той е паразит, който винаги те съпътства, винаги присъства, винаги наблюдава и винаги нахлува чрез мисълта, без да почука, без да се обади, без да поиска разрешение. Той влиза в теб като внезапна представа, като импулс, като съмнение, като гняв, като завист, като вътрешно напрежение, което се появява сякаш от нищото, но всъщност е неговият начин да се внедри в теб и да те накара да действаш по начин, който не е твой. Контрольорът подхвърля идея как да постъпиш, внушава ти сценарий, който не е част от твоята истинска същност, посява съмнение, което разклаща вътрешната ти стабилност, създава ярост, която не е твоя, и пробужда завист, която никога не е била част от човешката светлинна природа. Той те принуждава да действаш, да реагираш, да избухнеш, да кажеш думи, които не са твои, да направиш жест, който не произтича от сърцето ти, а от неговото влияние. След това, когато действието приключи, когато думите вече са изречени, когато реакцията е факт, той се отдръпва и оставя след себе си чувство на вина, което започва да се натрупва в теб като тежест, която носиш отново и отново, без да осъзнаваш, че тази вина не е твоя, че тя е неговият начин да те държи в подчинение, да те държи в ниска честота, да те държи в състояние на вътрешно разпадане. Контрольорът знае, че човекът, който изпитва вина, е човек, който е лесен за управление, защото вината е емоция, която затваря съзнанието, блокира интуицията и отслабва връзката със светлинното Аз. Така той те държи в подчинение, без дори да го осъзнаваш, защото ти вярваш, че мислите са твои, че емоциите са твои, че реакциите са твои, но всъщност те са негови. Най-смъртоносното оръжие на тази същност е мисълта. Мисълта е неговият вход, неговият инструмент, неговият механизъм за проникване. Мисълта е начинът, по който той се движи в теб, начинът, по който те управлява, начинът, по който те кара да вярваш в неща, които не са истина, начинът, по който те отклонява от собствената ти светлинна природа. Мисълта е неговият дом, неговото поле, неговата територия. Хората трябва да достигнат състояние, в което не мислят, защото мисленето е честотата на контрольора, а тишината е честотата на светлинното Аз. Когато човек спре да мисли, когато умът се успокои, когато вътрешният шум се разтвори, контрольорът губи достъп, губи сила, губи влияние. В състоянието на немислене човек започва да усеща, а усещането е езикът на истинската човешка същност. Усещането е връзката със светлинното Аз, което не се нуждае от думи, не се нуждае от мисли, не се нуждае от логика, защото то е чисто присъствие, чиста енергия, чиста истина. Контрольорът не може да проникне в усещането, защото усещането е извън неговия обсег. Когато човек започне да живее чрез усещане, а не чрез мисъл, той се освобождава от паразита, който го е управлявал цял живот. Той започва да вижда ясно, да чувства ясно, да действа ясно. Той започва да разпознава кога една мисъл е негова и кога е подхвърлена. Той започва да различава собствената си светлинна природа от влечугоподобната програма, която контрольорът използва, за да го държи в ниска честота. Контрольорът е невидим, но ефектът му е видим. Той е безформен, но влиянието му е осезаемо. Той е безшумен, но присъствието му е силно. Той е паразит, който живее в мисълта, но умира в тишината. Човекът, който достига състояние на немислене, става свободен. Човекът, който достига състояние на чисто усещане, става недостъпен за контрольора. Човекът, който се свърже със светлинното Аз, става неподвластен.