СПОРОВЕ МЕЖДУ ПАРТНЬОРИ – ЕНЕРГИЙНАТА СЪЩНОСТ И ПЪТЯТ КЪМ СВЕТЛИННОТО АЗ

Споровете между партньори представляват едно от най-ярките проявления на вътрешната двойнственост, заложена в човека, произтичаща от факта, че деветдесет и осем процента от генетичния му състав е от влечугоподобен произход, а само два процента принадлежат на светлинната природа. Тази двойнственост създава постоянен вътрешен конфликт, който се активира особено силно в близките взаимоотношения, където емоциите са интензивни, а енергийните връзки – дълбоки. Когато възникне спор, същността, която живее в човешката структура, започва да действа чрез мисли, образи и вътрешни монолози, които човекът погрешно възприема като свои. Мисълта е най-смъртоносното оръжие, чрез което същността поддържа контрол, защото тя не просто описва реалността, а я моделира отвътре. В момента, в който човек приеме дадена мисъл като своя, той предоставя енергия на същността, която се храни с плътната емоционална материя, генерирана от болка, ярост, вина и безсилие. Представете си момент на конфликт с партньора. Вие вярвате, че реагирате на думите му, на погледа му, на тона му, но всъщност същността поддържа този спор чрез непрестанни образи и вътрешни монолози, които звучат като вашия глас. Тя нашепва: „Как може да се държи така с мен след всичко, което съм направил? Това е несправедливо.“ Тези думи не принадлежат на човешката същност; те са програмирани да предизвикват болка в сърдечния център, защото болката е храна за същността. Човекът, който не разпознава този механизъм, се превръща в батерия, която поддържа съществуването на нещо, което не е негово. Въпреки това във всеки човек съществува два процента светлинна ДНК – зародишът на светлинното Аз, най-висшата версия на човека. Тази светлинна природа не може да бъде достигната чрез мислене, защото мисленето е територията на същността. Светлинното Аз общува единствено чрез усещане. Затова задачата на човека е да успокои ума до степен, в която мисълта се разтваря и остава само чистото усещане. Това усещане е езикът на светлинното същество, което не се призовава, не се моли, не се търси чрез думи, а се разпознава чрез вътрешна тишина. Когато човек започне да усеща, той активира огромния потенциал, заложен в тези два процента светлинна ДНК, които могат да станат безгранични, ако бъдат усилени чрез осъзнато присъствие. За да се постигне това, човек трябва да разпознае съществото, което действа в него и около него. Трябва да разпознае програмирането, което управлява човешкия живот. Хората вярват, че са родени, за да пораснат, да сключат брак, да създадат потомство, да натрупат материални блага и да следват социални модели, които се приемат за нормални. Това е базово програмиране, поддържано от същностите, които наричат тези хора „примитивни мозъци“. Това програмиране се разпада единствено чрез връзката със светлинното Аз. Ако човек възприема същността като враг, той вече е загубил битката, защото е влязъл в честотата на зверовете, които не изпитват чувства и са програмирани да оформят човека като светлинно същество чрез болка. Когато човек изпитва ярост, безсилие или омраза, той се намира на честотата на същността, която го подхвърля насам-натам като предмет. Но ако човек погледне на същността от неутрална позиция – не като приятел, не като враг, а като учител – той получава възможност да съзерцава противоположното състояние. Омразата има противоположност – любовта. Болката има противоположност – светлината. Същностите са като уреди във фитнес зала; чрез болката те насочват човека към най-добрата версия на самия него.Но за да се случи това, човек трябва да затвърди прозрението чрез усещане, защото усещането е връзката със светлинното Аз. Когато човек успее да остане в състояние на усещане, той започва процес на депрограмиране, при който старите модели се разпадат, а нови, светлинни структури се изграждат отвътре. Споровете между партньори са едно от най-силните огледала, чрез които човек може да разпознае същността. В момента на спор човек може да наблюдава как мислите се активират, как емоциите се сгъстяват, как болката се усилва. Ако в този момент човек успее да остане наблюдател, да диша бавно и да усеща, той прекъсва връзката със същността и се свързва със светлинното Аз. Това е началото на истинската еволюция.