Истории за самодиви и духове витаят във видинското село Шишенци

Село Шишенци е едно малко селце във Видинска област. В своята прегръдка, сред старите къщурки, то пази интересна легенда. Тя може да е много далеч от реалността, но във всяка история се частица истина. 

В село Шишенци живеят приблизително 120 души, по-голямата част от които са синеоки. Този факт обаче изобщо не е най-интересният, свързан с това място.

Селцето е разположено едва на 5-6 км. от българо-сръбската граница. Носи му се славата като едно от най-страшните места в България. Местните са повече от сигурни, че в местността има самодиви. Някои от по- възрастните жители са категорични, че именно Шишевци е домът на самодивите.

Никой няма смелостта да излезе вечер след като се стъмни. Почти всички залостват своите врати, а нощта остава само на пустите селски пътища. Според легендата причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове на мъже, жени и деца и биене на тъпани. Има много скептици, но местните споделят, че хората настръхват и ги побиват тръпки и нямат смелостта да излизат, защото не знаят какво ги очаква навън.

Според по- възрастните жители, когато са били по-млади са имали куража да надникнат през прозорците си. Тогава са ставали свидетели как високи жени с бели роби танцуват край селцето в кръг с вдигнати към небето ръце.

Легендата гласи, че ехтящите гласове на жени, деца и мъже са на жестоко убити хора. Преди много, много време сватбари се запътили от съседното село, за да дават булка в Шишенци. Момичето обаче било желано от друг, който я искал за себе си. По пътя към селото на сватбарите им била устроена засада и всички били убити. От този ден нататък те бродят в околността – като призраци или като самодиви. Така и до днес мистериозната история се разказва от уста на уста в селото, а и извън него.

Шишенци е малко селце във Видинско. Това обаче е едно от най-страховитите места в България, за което се носят ужасяващи легенди за "кървава сватба". Не се чудете, ако отидете по късна доба и видите улиците празни, а вятърът само подухва нападалите листа. Дори светлините на къщите наоколо няма да светят. Не мислете, че Шишенци е изоставено селце и в него няма живот. Напротив. Въпреки страховитата си слава все още много хора не са напуснали родните си къщи. Те обаче се страхуват от ужасяващата легенда, която е погубила не един и два живота...

Жителите на селцето разказват, че всяка вечер след залез по улиците се носят призрачни гласове на мъже, жени и деца. Никой в селото не смее да излезе, щом слънцето залезе. Легендата гласи, че преди години сватбари от съседното село тръгнали да искат мома от Шишенци. По пътя обаче ги пресрещнали татари, които избили всички. Кървави реки се лели по улиците. Жителите на Шишенци разказват, че звуците, които чуват нощем, са неизпятите сватбарски песни, както и ридания на жени, които плачат над телата на загиналите. Най-страшни са воплите на младоженците. Момчето било лудо влюбено в девойката от Шишенци. Видяло я само веднъж отдалече на един събор, но било запленено от красотата й. Тя също копнеела да се омъжи за него и чакала с нетърпение деня на сватбата си. След кървавата разправа на татарите обаче душите на двамата влюбени не могат да намерят покой и непрекъснато обикалят по улиците на Шишенци. 

Хората, които не вярват в духове, обаче са категорични, че мистериозните звуци идват от горски животни. Шишенчани убедени, че това не са звуци на животни. Възрастните хора заключват вратите, дърпат пердетата на прозорците и не смеят да излязат по тъмно.

Около Шишенци се носи и друга страшна легенда. Жителите разказват, че селската чешма е сборище на самодиви. Те се хващали за ръце и танцували в кръг самодивско хоро. Затова край чешмата понякога се вижда пожълтяла и отъпкана трева във формата на кръг.

През последните години петима мъже изчезват безследно, а други двама се завръщат с напълно изтрити спомени. Местните твърдят, че съселяните им са станали жертва на самодиви, а учените се опитват да намерят по-достоверно обяснение на мистерията.

"Двама от тях ги намepиxa, но не помнеха изобщо нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изчезването до връщането си. После започнаха да разказват странни неща за красиви жени. Мислехме ги за луди, но май нещо наистина се случва в нашето село”, разказва 80-годишният дядо Иван. Възрастният човек е със сини очи, както и почти всички негови съселяни, което е още един от многото любопитни факти за видинското село.

Бай Иван с неохота разказва, че много от комшиите му са виждали красиви девойки в бели дрехи да танцуват по поляните край селото. Той не вярва на подобни бабини деветини, но други в Шишенци са убедени, че ако погледнеш призрачните същества в очите, моментално ще ослепееш. Страховете им са подхранвани от често разказвана история по тези земи.

През 70-те години на миналия век мъж от село в Еленския Балкан започнал да губи зрението си. Болният отишъл на посещение при пророчицата Ванга на Рупите и тя от вратата го попитала кога е видял самодивите. Възрастният човек признал, че наистина видял жена, облечена в бяло, докато прибирал стадото си. Ванга го попарила с думите, че нищо не може да направи срещу толкова силна магия и нещастникът ще изгуби зрението си.

Хорските суеверия не спират дотук и малцината останали да живеят в Шишенци продължават да добавят нови и нови щрихи към злокобната картинка. Селяните твърдят, че не смеят да си покажат носа навън след залез слънце, когато по улиците започват да се чуват смразяващи кръвта писъци.

Някои твърдят, че са чакали. Ама никой не ги е срещал тези чакали. Когато настане пълен мрак, започва страшен вой. Заключвам се и пускам всички лампи. А навън се чуват вайкания, писъци и плач на мъже, жени и деца. Вярваме, че това са душите на сватбари, избити преди векове от татари. И понеже не са били погребани, още не могат да намерят покой”, разказват местните.

Според легендата празнуващите отивали към Шишенци от близкото село Гюренци, когато по пътя били нападнати от разбойници и избити до крак. Според друга версия сватбарите се скрили в пещера, но никой не излязъл повече от нея. Руски екстрасенс преди време посетил селото, за да изследва среднощния феномен. Искал да запише тайнствените гласове с касетофон, но не се получило. „Тях запис не ги лови”, клати мрачно глава свидетел на неуспешния опит за изследване на свръхестественото.

Кървавата сватба е причина за съществуването и на други страховити легенди за хора, конто са срещали призрачната трупа.

Генчо бил чобанин на селото и една вечер прибрал овцете, хапнал и излязъл по тъмно да посвири с кавала си. Излегнал се на една поляна и изведнъж чул викове, празнични подсвирквания и глъчка. Станал и видял, че към него приближават сватбари. Най-отпред вървял кумът а след него младоженците, хванати за ръка и следвани от гостите.

Най-отзад били музикантите, които свирели в движение. Генчо се учудил каква тази сватба посред нощ, но като наближили, поздравил младоженците. Кумът обаче му подал бъклица с вино, украсена със здравец, да пие за тяхно здраве. 

Като погледнал в очите му, Генчо видял, че били огненочервени, а като огледал сватбарите, видял, че лицата им били на мъртъвци. Сърцето му се свило, а те всички му викали да пие от бъклицата. Той се прекръстил според обичая и пил. На другия ден сестра му го намерила покатерил се между клоните на стара върба да пее и да стиска конска глава”, разказва баба Мария.

Тя обяснява, че според поверията конят е вярно и предано животно, което не може да бъде докоснато от злите сили. Историите за свръхестествените сили в Шишенци нямат край.

Преди години в една от къщите върлувал полтъргайст. Семейството намерило скрити златни монети, когато от изсечено  дърво в имота си и оттогава започнали бедите.

 „Вилици, лъжици и ножове летяха насам-натам. Даже кметът тогава отиде да види какво се случва и щом влезе през вратата, зад гърба му се забила брадва. Без никакъв огън, огнището се разпалвало”, разказва очевидец на странните случки.

ПОКЪЛНАТАТА КЪЩА В СЕЛО МУСАЧЕВО

Тя се намира на около 20 км източно от София, в елин пелинското село Мусачево. В него живеят около 1000 души, но в района около самата къща не припарва никой. Причината за това са легендите, които се разнасят за изоставената постройка. Възрастните хора в селото споделят, че къщата е била построена върху турско гробище преди около 40 години и че сега разгневените духове на погребаните хора, обитават имота. Местните разказват също и че преди години, когато на събора на селото се появил един германец, веднага щом разбрал за легендите за къщата, поискал да пренощува там. Така и направил, но на следващата сутрин избягал без да казва нищо, а косата му била побеляла от ужас. Така че, ако смяташ да посетиш необитаемата къща в село Мусачево, по-добре си запази час за боядисване на косата предварително.

Прокълната постройка изгонила хората и от съседните къщи

Прокълнатата къща в с. Мусачево. Снимка: Йоана Малинова

В края на елинпелинското село Мусачево, на около 50 метра от местните гробища, се издига порутена постройка, обитавана от зли духове и демони. Легенда или не, местните се кълнат, че наистина е така и никой от тях не смее да влезе в къщата.

„Там са виждали призраци, силуети, чували са гласове – казва Николай С., 45-годишен жител на Мусачево – Къщата се продава отдавна, но никой не иска да я купи. Цената й вече паднала на 1 лв., но пак няма желаещи.”

Построена преди около 40 години, тя така и не се превръща в постоянен дом. Всичките ѝ досегашни обитатели били застигани от мистериозна смърт скоро след заселването си в нея. „В село няма и един човек, който да е съгласен да преспи в нея дори само за една нощ”, обяснява Николай.

Лошата слава на къщата стига до там, че хората я заобикалят отдалеч.

Николай и 26-годишният Георги, който е от Мусачево, но е студент в София, се съгласяват да ме доведат до къщата.

На пръв поглед тя по никакъв начин не е по-страшна от която и да е друга изоставена сграда. Дворът е обрасъл с буйна растителност, всички прозорци и врати са изпочупени, мазилката е изпопадала, а балконът е полуразрушен и висящ на арматурата си. Някои от външните стени са издраскани с графити. Местните обаче смятат, че къщата се разрушава отвътре – от върлуващите в нея демони.

Откъм пътя прокълнатата къща в с. Мусачево изглежда просто като изоставена къща. Снимка: Йоана Малинова

Разказват, че преди години двама майстори били наети да я ремонтират и да я направят отново годна за живеене. Останали да нощуват в нея и на двамата им се присънили едни и същи кошмари. Първоначално не споделили един с друг, но на следващата нощ кошмарите се повторили. Този път те ги споделили помежду си и когато разбрали, че и двамата са ги сънували, се уплашили и изоставили работата. От тогава нови ремонти не са подемани.

„В Мусачево разказват, че преди години на един от селските събори пристигнал като гост някакъв германец. Той бил авантюрист и веднага щом разбрал, че в Мусачево има къща, за която се говори, че е прокълната, решил  да влезе в нея и да пренощува вътре. На сутринта бил излязъл блед и треперещ, бил в шок. За една нощ косата му побеляла. Когато го попитали защо не е излязъл по-рано, отговорил, че не е могъл. Без да дава повече обяснения си тръгнал”, разказва Георги.

60-годишната Мария, която живее няколко улици по-нататък в селото казва, че не просто постройката, а самото място е прокълнато, защото под него се намират стари турски гробища. Всички, живеещи на него, неизменно биват застигнати от страшни болести, лудост и почти винаги – смърт. Преди няколко години мъж от съседна къща решава да отиде на риболов в нощта срещу Никулден и се удавя. Никой не знае защо е решил да прави подобно нещо през нощта. Хората си обясняват странната му смърт с влиянието на къщата.

Въпреки желанието ми, двамата ми придружители не ме допуснаха да вляза в къщата. Не е трудно да се влезе, тя е открита отвсякъде, но те изрично ме предупреждават да не влизам дори само за снимка, защото и най-краткият престой в нея бил изключително вреден и дори опасен.

В Мусачево живеят около 1000 души, но целият район около мистериозната къща е безлюден. Стопаните на съседните домове или са се изнесли от селото без намерение да се връщат, или използват къщите си само като вили и ги посещават рядко. Някои от местните още си спомнят човек с прякор Гяволето, който преди години полудява, живеейки в къща в съседство с призрачната. Мъжът излизал нощем, наметнат в чаршаф. Бил се вживял като вампир и плашел кравите и говедарите, които вечер се връщали от паша. Казвал, че е същият като демоните в къщата.

В друга съседна на прокълнатата къща пък живеела жена, която от 10 години се опитвала да забременее. Само няколко месеца след като напуснала селото, разбрала, че ще става майка. Вече имала три деца.

Някои гледат с насмешка на историите за духове и демони в къщата, но хора от всички възрасти, включително такива, които открито казват, че не вярват в паранормалното, гледат към къщата с подозрение.

„В тая къща има нещо. Не знам какво, не искам и да знам. Ако има едно място, на което историите за призраци не са просто празни приказки за привличане на туристи, то това е тази къща в Мусачево.“, казва Георги. По думите му ентусиасти да преспят вътре има от години, но тези, които го правят, излизат в шок и не искат да си спомнят за нощта.

 Космическо разкритие - 12: Галактически заплахи

Интервюто на Емери Смит с Ранди Крамер

Е.С. : Днес в програмата за космическо разкриване с нас Ранди Крамер. Ранди споделя опита си с SSP, наречен Earth Defense Force . Ранди, добре дошъл в програмата.

Р.К. : Благодаря за поканата. Чудесно е да си тук.

Е.С. : Има това, което наричате „лоши актьори“. Кого имаш предвид?

Р.К. : Статистически установяваме, че видовете, с които контактуваме ... Имаме разбивка, която обозначаваме като 95/5. Ето какво представлява: приблизително 95% от видовете се интересуват повече от търговия и приятелство, отколкото от враждебни. Останалите 5% наричаме „лоши актьори“. Защото те не се интересуват непременно от някаква добронамерена приемлива перспектива за търговия. По-скоро ще откраднат нещо, ще го намерят в боклука, ще атакуват, ще го отнесат, ще се ровят из боклука, ще пират, ще завладеят или ще завземат по още по-малко приятелски начин.

Като цяло говорим за съотношение 95/5. Но ако има десетки хиляди видове, 5% това би трябвало да е много. Пет процента могат да бъдат доста впечатляващи.

Е.С. : Що за същество е това? Защо са лоши актьори?

Р.К. : Е, нека започнем с няколко класически примера. Някои хора вече са запознати с драконяните и жителите на Зета решетка.

Това са лоши актьори, които се възползват от модерната технология, която имат за генетична модификация. За какво? За да навреди на вида. За да ги направи годни за робски труд. За изпомпване на ресурси. Използвайте като източник на храна. Или създайте хибридна генетика - ние не говорим за зетите - така че зетите да създадат хибридни деца, за да си върнат някаква част от своята еволюционна душа. Това обаче е сложна тема и няма да отделям много време за нея.

Това са класическите лоши актьори, както ги разбираме, не е задължително да предпочитат да играят по правилата. Те също така обичат да не се подчиняват на междугалактическите норми. Има и други лоши актьори, които се различават от планетарните завоеватели. Има лешояди, които заплашват просто да се покажат, да грабнат или откраднат нещо, което може да бъде откраднато за кратък период от време, и след това да избягат с откраднатото. Имате наемници.

Е.С. : Какви са тези плазмидни наемници, за които говорите?

Р.К. : Плазмидните наемници произлизат от вида в системата Hydra. Те са плазмиди, което означава, че приличат на желе, подобно на желе. В тях сякаш светят неонови светлини. Освен това те са метаморфи (променят формата).

Е.С. : О, работил съм с тези същества.

Р.К. : Те са много странни. Способността да взимате телесно тегло и да го премествате в различни форми, различни текстури ги прави идеални за това, че сте нечестни. Те са поели такава роля във Вселената: отлично успяват да бъдат хитри и да изглеждат не такива, каквито са в действителност.

Тази роля е идеална за наемници, убийци и т.н. Те обичат да го правят с печалба и пари. Не се интересуват от нищо друго. Бих казал, че като вид им липсва това, което смятаме за етичен морален център. Това обаче не означава, че всички те са лоши, зли или подли. Това просто означава, че те не се интересуват от моралните или етични стандарти на другите. Те ще правят това, което обслужва техните интереси. 

Е.С. : Тогава под каква юрисдикция попадат? Кой ни защитава от такива наемници?

Р.К. О: Е, тъй като те не представляват голяма военна сила или голяма сила за грабване на планети, те попадат под юрисдикцията на местното правоприлагане. Следователно, каквото и да е местното следствено правоприлагащо устройство в онзи ъгъл на галактиката, където може да се намирате, те попадат под неговата юрисдикция. В случая с нашата система ние разполагаме със собствен разследващ персонал и собствени правоприлагащи органи, които се занимават с тях. Те ще разследват и арестуват, а в някои случаи, ако е необходимо, дори ще влязат в затвора. Често военните са тези, които ги задържат или изземват на първо място. Но тогава те обикновено се предават в ръцете на правосъдието.   

Е.С. : Значи те са космически пирати? Просто разпръснати ли са навсякъде?

Р.К. : Ами те са наемници. Мислим за пиратите като за друго парче от пая. Така че, ако продължавам да говоря за други лоши актьори, трябва да премина от плазмидни наемници към пирати. Моля, имайте предвид, че тяхното пиратство не е само пиратство от 1700-те години. По същество има търговски космически кораби, които се движат постоянно напред и назад.   В космоса има много безопасни места, добре контролирани места. И има места, които са по-малко контролирани, по-малко охранявани от полицията, което ги прави узрели за пиратска дейност.

Тоест, ако пиратите уловят вятъра на търговията с нещо, което би могло да им бъде от полза, и то може да бъде откраднато, тогава те могат просто да дойдат и да ограбят кораба ви и да откраднат каквото пожелаят. Ако обаче те са по-любезен и по-мек вид пиратство, тогава те просто ще вземат вашите стоки. И ако са по-злобни и жестоки, тогава ще откраднат и корабния персонал. Ще бъдат продадени в робство или държани като самите роби. Или го изяжте. Или го използват по някакъв друг начин, в зависимост от това към какво са най-адаптирани пленниците.

Така че, повтарям, пиратите са различни класове от различни представители в рамките на различните видове. Те не са организирани военни групи. Те могат да бъдат частни лица на определени видове с достъп до космическа технология. Или в някои случаи те могат да бъдат отделни кораби, които събират голямо разнообразие от видове на борда като екипаж. По принцип земните частници са правили същото в миналото: наемате всеки, който е готов да бъде пират. Някой, който е готов да се абонира и да направи каквото е необходимо. Кражба на стоки; повече за това по-късно.

Тоест пиратите са наемници. Това е факт. Определено проблемът с престъплението и наказанието.

Е.С. : Може би можете да потвърдите нещо. Тъй като информацията не е получена от първа ръка. Това е информация, предоставена ми втора ръка. Тук на планетата Земя имаме мафии. Политиците и полицията могат да получават пари за извършване на определени неща. Казаха ми, че всъщност има различни видове космическа мафия. Те търгуват с разрешение за влизане в определени планетарни системи с цел грабеж и кражба. Това наистина ли се случва?

Р.К.: Е, ако разгледате целия списък, тогава ние разкриваме наемници, пирати и престъпни синдикати. Включва и организации в гангстерски стил. Повтарям, всичко се свежда до проблема с правоприлагането. Когато имате пространства в космоса, които са внимателно регулирани и охранявани, вие имате по-малко престъпна дейност. На места, където това е под въпрос, имате синдикати на организирани космически кораби с достатъчно мускулна сила, за да кажете: „О, това е опасно място заради космическите пирати. Ние ще придружим вашите товари от точка А до точка Б. Ще ви струва точно такава сума. Ако не платите, тогава нашите пиратски приятели ще откраднат вашите стоки и така или иначе ще трябва да платите. Или платете, за да вземете вашия артикул и да ви го върне. Ще получите част от продукта за определена сума пари

Накратко, ако има места, които са по-малко регулирани и по-малко прилагани, тогава имате престъпни синдикати, които са наясно с потенциала за огромни ползи чрез пиратство, защита и нещо друго - контрабанда. Освен това съществуват системи, забраняващи търговията с определени материали, някои химикали.

Е.С. : Какви други видове участват във всичко това?

Р.К. : Що се отнася до пиратите и престъпните синдикати, това може да е наистина интересна бъркотия. Но когато говорите за по- големите групи от лоши актьори, имате предвид преди всичко драконийците и решетката на Зета. Има и враждебни, агресивни, месоядни, инсектоидни видове. Това е доста рядко явление, но въпреки това има няколко наистина враждебни инсектоидни вида.

Е.С. : Споменахте Zeta Grids. Как изглеждат? Познавам много видове. Каква е тяхната функция в смесването на дяволско улавяне?

Р.К. Виждате ли, самите мрежи Zeta са склонни да работят за други видове. Работейки за другите, те работят за себе си едновременно. Те ще действат съгласувано с други видове, за да управляват системата. Освен това те ще правят и други неща, които искат да правят и които ще обслужват собствените им интереси в системата. Инсектоидите споделят общи характеристики, с които хората са запознати. А именно: голяма глава, големи кръгли очи. Но има някои вариации в типа на тялото. В художествени репродукции или медии хората са свикнали да виждат Зета с малко тяло и голяма глава. Това е типично за каста на учените или каста пилоти.

Но кастата на воините физически е много по-голяма. Те могат да бъдат много по-високи, малко по-мощни, много използвани върху главите на lshimi. Обикновено различаваме различните подкатегории Zeta според цвета на кожата. Това е един вид расова разлика.

Е.С. : Какъв цвят на кожата?

Р.К. : Е, хората често ги наричат ​​Сиви, но те не са сиви. Всъщност те са по-бежови. Вътрешно ги възприемаме като бели. Оказва се, че има и други цветове на кожата: тъмно наситено лилаво, тъмно кафяво, медно кафяво, кално кафяво и дори зелено. Тъмно горски зелен цвят. Така че има няколко различни цвята на кожата. Те също се предлагат в няколко различни размера, в зависимост от това каква работа вършат в кастата или към какъв конкретен подвид принадлежат.

Е.С. : Способни ли са тези видове да се смесват и размножават?

Р.К. : Предимно да. Те са толкова генетично подобни, че имат пълна генетична съвместимост. Една от характеристиките на Zeta Grid е, че поради продължителни експерименти с тяхното генетично усилване те са престанали да се размножават биологично. Повечето от решетките Zeta, въпреки че все още имат гениталии, не функционират. Можем да кажем, че Zeta Grids са импотентни.

Не знам колко от тях всъщност са физически способни на биологично размножаване, тъй като те използват изкуствено размножаване в лабораторията от много дълго време. Мисля, че това е един от проблемите, с които трябва да се справят. Може би затова те искат да създадат хибриди по такъв начин, че да възстановят нещо, което е загубено. Технически те са генетично съвместими.

Е.С. : Кой е отговорен за тези видове? "Добре, тази година ще съберем няколко хиляди от себе си." Как увеличават броя си? Кой е отговорен за тези видове?

Р.К. О: Те се управляват от различни авторитарни системи. Те имат доста строга йерархия. Съществата в самия връх държат силата здраво в ръцете си. Те диктуват всичко, което се случва отдолу. Много е свързано с факта, че те са продукт на генното инженерство. Мозъците им ... Обемът на черепа позволява по- голяма псионична способност, по-висока интелигентност от по-ниските сънародници безпилотни летателни апарати. Във всяка организация има висши ешелони; има и различни авторитарни структури. Следователно те не са абсолютно еднакви. Позволете ми просто да го кажа по следния начин: малко количество отгоре и голямо количество отдолу. Върхът на пирамидата решава всичко, което се случва отдолу.

Е.С. : Чудя се колко ли живеят?

Р.К. : Доколкото разбирам, хиляди години. Биологичната продължителност на живота е някъде между 1500 и 3000 години.

Е.С. : Удивително.

Р.К. : Очевидно чрез изкуствената регенерация на клетките те могат да живеят още по-дълго. Предполагам, че естествената продължителност на живота е няколко хиляди години.

Е.С. : Какво ще кажете за инсектоидите?

Р.К. Първо, нека поговоря малко за насекомите тук на планетата Земя, особено за видовете мравки, тъй като има ясна връзка. В по-голямата си част мравите на планетата Земя са ненасилствени, враждебни, месоядни агресивни. По същество има видове мравки, които действат като фрези. Те извличат всяко растение в определен радиус от кошера, с изключение на 1-2 растения. Тогава тези две растения се отглеждат като фермери. Имате мравки, които използват малки листни въшки като стадни животни. Изваждат ги от кошера и ги поставят върху листата. Малки листни въшки ядат листата. След това мравките доят листните въшки, получават глюкагон и го изяждат. По същество листните въшки действат като стадни животни, като крави.

Имате интересно голямо разнообразие от начини, по които функционират видовете мравки на Земята. И вие също имате мравки шофьори. Те са невероятно враждебни. Те са месоядни животни. Ще ядат каквото си искат. Известно е, че хващат вързани коне и бебета без надзор. Всичко, което могат да хванат с клещите си. Те ще разкъсат плячката на парчета, ще откъснат по едно малко парче и ще я погълнат.

Когато говорим за инсектоидни видове в междугалактическата общност, тук може да се проследи подобен модел. Тоест, повечето от видовете, които срещаме, могат да бъдат защитни. Те могат да бъдат много ожесточени в защита, ако сте географски близо до тях, атакувате ги или ги заплашвате. Подобно на много сухоземни видове, те набързо ще скочат от кошера, ще ви ухапят и ще „кажат“: „Хей, махни се от мен“. На Земята няма твърде много прекалено агресивни хищни видове. 

Е.С. : Колко големи са тези същества?

Р.К. : В момента видовете, с които сме най-запознати ... Стават най-познати ... Височината им е някъде между 2,1-2,4 м. Те са доста големи.

Е.С. : Двукрак?

Р.К. : Ходят на четири крака и използват двете горни ръце като манипулатори.

Те са доста големи, доста плашещи. Месоядни животни. Те могат да взривят главата на човек. Те ядат хора. Разкъсайте мъж. Използва се от хора или други биологични животни като източник на храна или други видове източници на храна. Бих казал, че те много приличат на каращите мравки, тъй като са безмилостно агресивни и враждебни. Когато влязат в системата, която решат да насочат, те ще направят всичко възможно, за да погълнат всички биологични физиологични ресурси, от които се нуждаят. 

Е.С. : Чувал съм много истории и съм говорил с много хора за случилото се близо до Крестън, Колорадо. Там беше изпратена група морски пехотинци, които да пушат редица мравки. Това се оказа ужасна грешка. Морските пехотинци се опитаха да пуснат бензина и след това да излязат навън. Всички те се оказаха заразени; за да се спасят хора, трябваше да се извикат граждански хеликоптери. Това беше тайна операция за изпушване на мравите същества и тяхното убиване. Вярвам, че мястото се е казвало връх Сангре де Кристо.

Р.К. : Sangre de Cristo.

Е.С. : Благодаря ти. За какво можете да ни кажете ... Те бяха мравки? Или някаква друга раса тук на Земята?

Р.К. О: Доколкото разбирам, това бяха посещаващи ни инсектоидни видове, а не сухоземни инсектоидни видове. Те демонстрираха неприветливост, която според нас е характерна за онези, които се стремят да изместят някого от определена територия. Освен това говорим за мястото на функциониране на подземните военни бази. Като цяло се оказа, че това са        инсектоидни видове, появили се от някъде другаде. Те не съдействаха, проявиха враждебност и се оказаха твърде близо до военни съоръжения. Нека да видим дали можем да ги освободим и да се отървем от тях. От това, което разбирам, нещата вървяха много зле.

E . С . : Какво ще кажете за Големите пясъчни дюни в Колорадо? Това част ли е от ...? Еволюирали ли са от нещо, което е било свързано с инсектоидите преди хиляди години или преди милиони години?  

Р.К. : Предполагам, че всичко е свързано с изкопаване на тунели. Ако някога сте виждали мравки да строят тунел, те вземат всички мънички зърна пясък, изтласкват ги и, докато копаят, правят малки могили от тях на земята. Затова мисля, че същото се случи и в този случай.

Е.С. : Имате предвид древната цивилизация на мравките?

Р.К. : Преди хиляди години, преди поне хиляди години.

Е.С. : Може би затова те се върнаха към Mount Blanca Peak .

Р.К. : Ако има кошер, който е бил пуст отдавна, той става привлекателно място за други инсектоидни видове или друга група за изграждане на кошери. Тогава, ако кошерът на мравките напусне старото си място и реши да се премести някъде другаде, в крайна сметка ще получите празна тунелна система, която ще привлече други мравки в близост. Те могат да кажат: „Хей, виж. Имаме тунелна система, която вече е изкопана. Хайде да отидем там. "

Същото може да се случи и в случая с връх Бланка връх , когато сте използвали много за по-голяма система от тунели, построени от предишни инсектоидни видове, които след това са оставени по някаква причина. След това имате други видове инсектоиди, които идват и казват: „О, вижте, тунелната система е толкова перфектна, че можем да се преместим в нея. Дори не е нужно да копаем. Дори не е нужно да копаем. ”

Е.С. : Освен мускулести и силни, инсектоидите имат ли псионни способности? Имат ли някакви други специални способности? Контрол на ума или нещо подобно?

Р.К. : Инсектоидите имат някои псионни способности. Не бих казал, че техните обидни псионични способности са много силни. Изглежда, че не притежават силна телекинеза, мощен контрол на ума, изключителна способност да манипулират материята и енергията чрез съзнание. Но те са в състояние да общуват, да четат мисли, да четат телепатично хора и да общуват чрез пионика. Те имат елементарна способност, основана на нуждата от еволюция. Бих казал, че по някаква причина те не са еволюирали към псионичната способност да се защитават. Това не е това, към което те се стремят. Те все още предпочитат числено предимство. Много атакуващи безпилотни войници.

Е.С. : Каква е основната им функция и интерес към Вселената? Какво е предложението? Обичат ли да добиват минерали? Обичат ли да растат? Обичат ли да обитават и да притежават светове? Имат ли някаква програма?

Р.К. О: Моето разбиране е, че световете, които първоначално са окупирали, са изчерпани по отношение на минерални и водни ресурси. Инсектоидите са известни с високата си консумация. Те нямат проблем да построят кошер тук, тук и тук. След като заемат определено място, то става много гъсто населено. Ние правим същото на планетата Земя. Подходящото място става все по-гъсто населено. Консумираме повече. Инсектоидите консумират повече минерали, вода и храна. Те се интересуват от сложен функционален космически флот.

Това означава, че те са принудени да развиват индустриални технологии. Те трябва да превърнат минералите в материали. Те трябва да разполагат с превозни средства и технологии, които изискват огромни количества ресурси. Умът на кошера е подтикът да жертваш каквато и да е част от по-ниския Аз заради обща цел. Ето защо техният начин да станат космически нападатели следва този модел. Те се стремят да създадат колосални космически флоти, способни да щурмуват стени. Не им пука колко кораби губят. Не ги интересува колко войници носят. Това не е въпросът.

Въпросът е да има много. Решете проблема с количеството. Затрупайте системата с повече кораби, повече тела, абсолютно безразлични или интересуващи се колко губят. Ако това е вашият подход, тогава вашият модел на поведение ще бъде следният: бъдете първият, където е необходимо да произведете или вземете повече минерали, създайте повече материали, за да можете да попълните изгубените безпилотни летателни апарати и кораби.

За да бъда честен, инсектоидите са изключително разточителни. Тъй като са толкова разточителни, те се нуждаят от повече ресурси. Ето защо те търсят планетарни системи, които имат необходимите минерали. Основен източник на храна. Основен източник на вода. За да могат да продължат да ядат, пият и да си осигуряват минерали. Тоест всичко необходимо за подпомагане на гъсто населени цивилизовани структури, чиято единствена цел е да се построят повече кораби, повече войници и да се получат повече материали.

Е.С. : Срещали ли сте двуноги видове без въглерод?

Р.К. : Определено да. Някои от тях не са двуноги. Много от видовете, с които сме имали работа ... По интересни причини, които все още се опитваме да разберем, много видове са организирани в това, което някои хора наричат ​​модел с форма на звезда - две ръце, два крака и глава отгоре. Това е най-често срещаната форма. Но сме срещали други видове с повече крайници. Не само инсектоидни видове. Но също така и видове висши бозайници, които имат повече крака, повече ръце и които могат да изглеждат малко странни или необичайни. Да, случва се.

Наблюдавал съм видове, базирани на минерали, по-специално на силиций. По същество те имат минерално съдържание и вода. Помислете за кристал, който можете да държите в ръка, който съдържа определено количество влага и се основава на минерал. Това е кристална структура. Но…

Е.С. : Гъвкав ли е?

Р.К. : Мека. Имам предвид кристал, който е мек, но е кристална структура, защото съдържа някакъв вид течност. Някаква минерална течност или хидростатично съдържание.

Е.С. : Съзнателни същества ли са?

Р.К. : Със сигурност. Както се оказа, първите такива същества, които срещнах, бяха двуноги.

Две ръце, два крака, глава. И да, те бяха съставени изцяло от силиций, кристална минерална структура.

Е.С. : Колко са големи?

Р.К. О: Бих казал, че първите няколко, които видях, бяха в човешки ръст. Някъде между 1,5 и 1,8 м. Приблизително същата височина като нас.

Е.С. : Имат ли очи, уши, уста?

Р.К. : Да. Те консумират храна. Със сигурност не храната, която обикновено ядем. Храната е различна, с преобладаващо минерално съдържание. Отново, съдържанието на минерали се разрежда с вода или съдържа някакъв вид мастни минерали, които след това се отстраняват от тялото.

Такива същества имат напълно различни биологични структури по отношение на вътрешните органи и процеси. И все пак, както разбирам, те си приличат. Те имат биологични мозъци и системи за изпомпване на течности. Но вместо клетъчна структура на основата на въглерод, клетъчната им структура е на основата на силиций. Биологичният живот, базиран на въглерод, се държи по подобен начин. И все пак такива същества са донякъде уникални, тъй като са еволюирали от структура, базирана на силиций.

Е.С. Ранди, кажи ми, лошите актьори в конфликт ли са с хората?

Р.К. О: Където и да се натъкнем на тях, не изглеждаше, че те искат да играят по правилата и да си сътрудничат. Да, ние сме в конфликт с тях. С тях противоречат и други видове.

Е.С. : Срещали ли сте някои от тях в бойна ситуация?

Р.К. : С някои, да. Разбира се.

Е.С. : Кого можеш да разкриеш? С какви видове сте били в конфликт?

Р.К. : Определено съм срещал наемници с плазмиди. Справихме се с Zeta Grids. Срещал съм драконианци . Справихме се с няколко други агресивни видове на ниско ниво, които не са ни заплашвали сами по себе си, но се превръщат в агресивна заплаха за нашите приятели, на които сме помагали.

Е.С. : Ранди, случва ли се това и днес?

Р.К. : Да, определено. Точно тази минута.

Е.С. : Ранди, можеш ли да ми дадеш пример за случващото се днес?

Р.К. : Разбира се. Получихме малко информация за това, което стана обект на интерес на агресивните инсектоиди. Вярваме, че има реален шанс да ги видим тук в нашата система и то доста скоро.

Е.С. : Истинска поява на Земята или просто обозначение на присъствието им в нашата система?

Р.К. : Имам доверие на информацията, която получаваме. Ще станем свидетели на кацането им на планетата Земя.

Е.С. :  Как ще изглежда?

Р.К. : Като извънземно нашествие.

Е.С. : Кой е най-добрият начин за контрол на тези инсектоиди?

Р.К. : Вероятно чрез технологията, която вече сме използвали. Хидравлични бойни костюми, плазмени пушки, пушки Гаус.   Искате нещо с по-висока проникваща мощност, като снаряди, или по-висока точка на топене, като топка плазма. Срещу екзоскелети, които са много стабилни и карат повечето куршуми просто да отскачат.

Е.С. : По-рано в проекти работех с някои инсектоиди. Техните екзоскелети, някои от които са с дебелина 7,5 см. Те са устойчиви на куршуми спрямо нашите обикновени куршуми. Те използваха специални топлинни патрони. Знаете ли за това?

Р.К. : Да. Те определено са ... Мазни екзоскелети, които ние наричаме абсолютно куршуми или почти куршуми. Това не означава, че не можете да използвате Sable срещу инсектоиди . Една от пушките .50 калибър. Понякога можете. Но в по-голямата си част ние използваме това, което мислим за нашите стандартни патрони, изстреляни от малки пушки или автомати, пистолети и пушки. Те обаче не проникват толкова дълбоко, колкото ни е необходимо. Следователно се нуждаем или от друга сплав, или от фосфорен патрон, или от пистолет, който загрява снаряда преди стрелба. Или, повтарям, плазмен пистолет за производство на топка плазма с температура от хиляди градуса, която топи всичко наоколо.

Е.С. : Има ли програма, която можете да споделите с нас? Нашите военни вече подготвят ли нещо в космоса, което ще блокира навлизането на инсектоиди в атмосферата?

Р.К. : Позволете ми да ви науча на някои основи на военната история. Винаги, когато имате определено ниво на военна технология ... можете да проследите целия път назад, от катапулти, арбалети и метална броня до нещо много по-напреднало. Всеки път, когато попаднете в ситуация, в която някой има определена технология, това е добре за времето си. С нея правите всичко, което можете. Но обикновено под Луната нищо не е вечно, нищо не е съвършено, непроницаемо, непобедимо. Така че каквато и технология да използвате в момента, е добра. Наистина е добра.

Но това не означава, че е перфектно. Това не означава, че сме в състояние да предотвратим всяка атака отвън, да отблъснем всички атаки и да унищожим всеки отделен космически кораб. Всъщност всичко ще зависи от количеството. Колко кораба ще използват? Колко от тях имаме? Колко кораба участват в други необходими проекти, за които са разпределени? Или в други военни операции, от които е проблематично да се измъкнат?

Ще трябва да се справим с това, което имаме. Ще се възползваме от най-доброто, което имаме.   Ще използваме тактиките, които имаме. Възнамеряваме да използваме всичко, което познаваме като военни средства за отбрана и атака. Но съвършенство не трябва да се очаква от който и да е метод, вид или форма. Особено при работа с видове, които имат известен опит да бъдат враждебни.

Е.С. : Ранди, каква друга информация можеш да споделиш с нас относно нашествието на земята от инсектоиди?

Р.К. О: Е, има някои висши военни служители, които може да не са развълнувани от идеята да се изправят срещу враждебна извънземна сила тук на Земята. Има и такива, които разбират, че ако събитието Разкриване не се случи, ще имаме още по-големи проблеми, отколкото ако се е случило. Едно от предизвикателствата, пред които ще се изправим, ще бъде постигането на споразумение. Следователно, ако някои висши военнослужещи виждат потенциала за инвазия, това може да допринесе за необходимостта от насилствено събитие за разкриване.

За разлика от Пърл Харбър, където някой можеше да знае какво ще се случи и просто да позволи това да се случи по един или друг начин, защото смяташе, че трябва   да се справи с по-голяма военна програма.

Е.С. : Нашествие на извънземни може бързо да намали населението.

Р.К. : Или много бързо ни обедини.

Е.С. : Разбирам.

Р.К. : Ако погледнете какво се случва по света, ясно е, че ние си хапваме за гърлото. Може би времето ще бъде идеално, за да се съберем в борбата срещу враждебна външна сила.

Е.С. : Знаете ли за тайните космически сили, насочени към борба с извънземни агресори и побеждаването им, преди да стигнат тук?

Р.К. : Сигурно бих предположил нещо подобно. Но, повтарям, всичко ще зависи от количеството. Когато всъщност видим наближаваща армада от космически кораби, можем да направим математиката и да решим дали искаме да изпратим нещо, което да ги посрещне. И се опитайте да ги смекчите, преди да се приближат. Или просто трябва да отстъпим и това е най-добрата защита: изчакайте първия удар и след това се справете с него.

Е.С. : Агресорите имат ли бойни космически кораби?

Р.К. : Разбира се. Но в по-голямата си част те използват лендер. Те ще имат големи кораби с по-малки кораби, които се крият вътре. Те ще съдържат и много безпилотни войници, които са гигантски насекоми. Те обичат да правят това, което насекомите обикновено правят, кацат и потискат.

Е.С. : Имат ли хората извънземни съюзници, които ще се напрягат и ще помагат в борбата срещу инсектоидите?

Р.К. : Със сигурност. Повтарям, условията се обсъждат. Нека просто кажем, че имаме потенциал (ще опростя) да имаме 10 приятели, които могат да помогнат. Те ще искат да ни се притекат на помощ. След това трябва да зададете въпроси като колко войници, кораби и персонал ще могат да допринесат съюзниците като помощ? Е, да речем, че сумата, която могат да си позволят, ще зависи от другите взаимодействия, в които са замесени в собственото си пространство или другаде, където се изпраща персонал и военна техника.

Колко могат да ни дадат? Колко струва?   Не е задължително да е конкретна цена: „Е, ще ни струва толкова много. Трябва да платите толкова много. " По-скоро може да е по-скоро като „Нека предоговорим този търговски договор и тогава с удоволствие ще закачим и разположим тонове превозвачи, разрушители, хиляди войници, за да подпомогнем процеса“. Тоест ще бъде обсъдено какъв вид споразумение ще стане приемливо за тях, на какво можем да се съгласим, така че съюзниците да искат да помогнат.

Виждате ли, точно същото споразумение някой би сключил с нас, ако искаше да дойдем и да помогнем. Нещо като: „Е, това е, което можем да подчертаем. Ако предоговорим договора за търговия, можем да го направим. Разпределете n броя седмици, месеци, години и такъв и такъв брой персонал. " Като цяло, както се казва, дяволът е в детайлите. Имаме приятели, но кой може да се появи и да помогне е предмет на дискусия.

Е.С. : Какви са вашите мисли за извънземните, за които знам, че съществуват и знаете, които живеят в океаните и Вътрешната Земя ? Каква би била реакцията им на битка на повърхността? Дали рептилиите ще се притекат на помощ? Водни видове? Какво е вашето мнение?

Р.К. : Е, всичко би зависело от редица различни фактори. Например в момента колко добри са нашите споразумения с други сухоземни видове. Също така знаем, че от много дълго време техният подход е, че повърхностният свят е вашият проблем. „Ако някой атакува големи градове на повърхността, това не е нашият проблем. Освен ако агресорите не отидат под земята или в океаните, те не ни заплашват лично. Така че не сме сигурни дали искаме да се намесим и да мушнем чудовището в очите. Няма нужда да дразниш гъските. “

Те ще се запитат дали играта си струва свещта и струва ли си да рискувате и да се включите. Или атака просто би послужила като приемливо оправдание, за да ни предаде някаква технология, космически кораби, войници и оборудване, които можем да използваме. Или може би наистина си струва да използват собствения си военен апарат. Всичко това са много интересни въпроси и не мисля, че в момента има отговори. Но ще открием отговорите доста скоро.

Е.С. : Бях посветен в някаква документация, според която наскоро се осъществи комуникацията на жителите на повърхността на планетата с жителите на Вътрешната Земя и океаните. Тъй като сме небрежни към повърхността на планетата и океаните, те казаха: „Ако нещо се случи, това може да послужи за прочистване на повърхността, защото хората не уважават Гея, Майката Земя. Те тровят ... Те тровят почвата, водата и това, което е вътре в планетата. Всичко в името на оцеляването. Най-вероятно ще постигнем споразумение с извънземните и ще им позволим да прочистят планетата, така че да не се налага да се справяме с нея. И тогава ще се появим ”.

Р.К.: Въз основа на информацията, която получих, бих предположил, че имаме, нека ги наречем просто положителни, приятелски отношения с тези момчета. Но по принцип си прав. Те могат да разгледат ситуацията и да реагират: „Е, ще ви кажа какво. Ако намалите населението на повърхността до 3 милиарда души и все още не можете да подредите планетата, тогава може би ще дойдем и ще ви помогнем с това. Но знаете ли какво? Нашето мнение е, че има твърде много хора на Земята, които създават твърде много боклук, твърде много замърсяване. Момчета, може би ще ви е по-добре без толкова много хора. Може да не се наложи да се появяваме и да ви помагаме точно сега, тъй като това може да работи за доброто, здравето и благосъстоянието на планетата като цяло. " Много хора биха намерили този подход за по-малко състрадателен, но такава е голямата картина.

Е.С. : Оцеляване.

Р.К. Ако голямата картина е оцеляването на цялата планета, а не само на една група или един вид, то това е приемлив начин да се гледа на нещата по този начин.

Е.С. : Прав си. Както каза Роналд Рейгън: "Колко бързо биха изчезнали различията ни по света, ако бяхме изправени пред извънземна заплаха извън този свят."

Р.К. : Със сигурност. Мисля, че социално-психологическата оценка на промяната в социално-психологическата демография показва, че това е много вероятно. Че с появата на враждебна заплаха отвън, вместо да, хората ще се обединят и ще работят заедно, за да постигнат обща цел.

Е.С. : Ранди, невероятна история. Благодарим ви за участието в програмата.

Р.К. : Благодаря за поканата. Винаги е удоволствие да съм тук.

Е.С. : Аз съм Емери Смит. Това е програмата за космическо разкриване . До следващия път.

източник - http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=579

 СВЕТОВНАТА ФАЛШИФИКАЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА, С НОВА ИЗМАМА

Т.н. СЗО наредила да се намали броят на заразените в статистиките, за да се покаже, че от ваксинациите уж вече има резултат. Затова СЗО в новите си наредби съветва да се поставя диагноза «Covid-19», само след 2-ри положителен тест, и само при наличие на симптоми. А до сега, двигател на тази лъжепандемия бяха главно статистиките с т.н. безсимптомно болни и фалшивите положителни резултати от фалшивите тестове.

Т.е. мнозинството хора, с положителен резултат от тестовете, са били напълно здрави, но с тях активно попълваха статистиките на «заразените»!

Всичко това се прави, само за да се покаже че ваксинациите, които вече започнаха в повечето държави, са ефективни. И сега от всички Зомбиращи Телевизии ще се чуват само възторжени викове, че намаляването броя на заразените се дължи именно на ваксинациите...

Тези които отдавна изучават темата за ваксините, знаят че манипулациите със статистиката, са основният начин, с който производителите на ваксини могат да "доказват", че ваксините им са "ефективни". А населението, за съжаление, не забелязва цялата тази дяволска лъжа и манипулация, и продължава сляпо да вярва на ръководителите на фарм. компанниите, които служат на антихриста и неговото световно (сатанинско)правителство.

Скъпи братя и сестри в Христа! За православните народи единственият изход е, да се молим на Бога, да ни прощава греховете и да ни освободи от жидовското иго, и от цялата тази антихристова сган, която унищожава народа и Родината ни. Помагай ни Господи! И слава Богу за всичко! Амин.

Източник:

https://www.who.int/…/20-01-2021-who-information-notice-for…
Превод от: https://3rm.info/…/83543-falsifikacija-mirovogo-masshtaba…
Григор Симов

 Скритата  планета  -  Глория

Хората се интересуват от близнаци през цялото съществуване на човешката цивилизация. Те в космическото пространство ли са? Възможно ли е същата Земя, огледално копие на нашата планета, да кръжи във всеобщата бездна?

В древна Гърция

Дори древните хора са вярвали, че нашата планета има двойник. Питагорейците вярвали, че слънцето не е централното тяло. Те вярвали, че има известна планета, наречена Ахтихтон. Тялото се намирало между Земята и определено светило, което било центърът на Вселената. Тези хора твърдяха, че планетите 10. Ахтихтон не се вижда, защото се движи синхронно, в една и съща орбита със Земята и винаги е от другата страна на центъра на Вселената.

Средна възраст

През 17 век членовете на парижката обсерватория, водени от Джовани Касини, откриват непознато тяло, което кръжи близо до Венера. Наблюденията продължиха и много велики астрономи от онова време можеха да видят мистериозния обект. След като тялото изчезна безследно и никой не успя да установи честотата на появата му и дори съществуването му. Вярваше се, че това е изгубената планета 10.

Глория, както се вижда от художника

Малко по-късно Джоузеф Лагранж направи сложни изчисления. Той представи условията, при които две планети могат да кръжат в една и съща орбита. Тази хипотеза бързо се превърна в реалност.

В днешно време

Минаха векове. Нашият сънародник Кирил Бутусов е възпроизвел двоичен модел на Слънчевата система. Тя се основава на дългогодишен опит в изучаването на светила и други тела. Астрофизикът успя да установи, че в Слънчевата система има друг обект. Планетарните орбити под силата на общата гравитация съвпадат със съществуващото положение само ако има обект, който не можем да видим. Наблюдавайки Венера, учените не са могли да разберат причината за нейното редовно ускорение и забавяне. Това означава, че друга, неотчетена сила трябва да действа на планетата. Изчисленията на движението на планетите, отчитайки гравитацията, показаха, че в орбитата на нашата планета трябва да има друг обект, сходен по размер със Земята. Бутусов изложи версия, че мистериозното тяло се намира зад Слънцето и освен това е точно копие на Земята.

Глория

Хипотетично съществуващата планета е кръстена Глория. Може да се намира в район, където е възможен органичният живот. На възраст е около 4,5 милиарда години. Винаги е в противоположната точка и се движи по същата орбита като Земята. Поради факта, че телата се движат с еднаква скорост, то винаги е зад Слънцето, в противоположния сегмент в орбитата. Бутусов увери, че е невъзможно да се види и докаже съществуването на Глория, тъй като устройствата, които се изстрелват за изследване на планети и звезди, са в ниска земна орбита. Следователно те имат малък ъгъл на гледане, което им пречи да видят Глория.

Източник: https://vashurok.ru/articles/2020-11-09-planet-10-dokazatel?utm_referrer=https%3A%2F%2Fzen.yandex.com

 Чудодейната Преподобна Стойна и нейните предсказания

Истинското име на Преподобна Стойна, 1883 г – 1933 г, е Стойна Димитрова. Почти през целия си живот е живяла в с. Златолист, Петричко. Тя не е толкова популярна, колкото Ванга. Въпреки това Ванга сама казвала, че баба Стойна е три пъти по-силна от нея.

Всъщност Преподобна Стойна била известна и като духовната учителка на Ванга. Петричката пророчица неведнъж я е признавала за своя предтеча и често пращала болни да търсят изцеление на гроба ѝ.

Също така веднъж месено баба Ванга е идвала в Златолист, за да се зареди от големия чинар в двора на манастирчето „Свети Георги“.

В селото на Преподобна Стойна – Златолист, и до днес се случват ...

Легендата гласи, че чудотворното дърво се извисява още от създаването на българската държава. Всеки страдащ трябва само да обгърне здравият му вековен дънер и ще се изцери.

Смята се, че чинарът дава огромна сила и енергия, както била убедена и самата Преподобна Стойна. Днес на дървото са вързани две люлки. Всеки, който има молба към светицата, трябва да се полюлее на тях.

Пловдивчани опознават невероятната съдба на Преподобна Стойна ...

В двора на манастирчето се намира още и кладенец на желанията. Всеки, който има определено желание, само трябва да се наведе над него и да прошепне искането си над живата вода.

Преподобна Стойна била изключително популярна лечителка. Въпреки че почти през целия си живот била сляпа, тя била надарена с духовно зрение.

Родена на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява. След това се появяват ясновидските и лечителските и способности. Докато навърши 16 години, тя прекарва в пълно уединение в отделна стая.

Когато навършва тази възраст, ѝ се явява насън св. Георги, който ѝ казва да копае в двора, където ще намери негова икона и кандило. С помощта на съседите, тъй като семейството ѝ е бедно, в двора на това място се построява малък параклис, където Стойна живее до 1913 година.

Прозвището си получава от съселяните си заради аскетичния начин на живот. Преподобна Стойна предупреждава близките си, че няколко дни ще бъде като мъртва, но да не я погребват. След една седмица се съживява и хората от района започват да идват при нея за помощ и изцерение.

След Междусъюзническата война цялото и семейство се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна решава да остане да живее в храма „Св. Георги“ в селото. Там тя прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 г. в пост и молитва. До смъртта на Преподобна Стойна много хора идват при нея за помощ, съвет, утеха и изповед, като по този начин изразяват почитта си към ясновидката, която са смятали за светица. Тя не е канонизирана от Българската православна църква.

Преподобна Стойна е погребана в двора на черквата „Св. Георги“ в село Златолист, където е оформен малък мемориал. Тя е сочена, като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга. След смъртта ѝ сестрината ѝ дъщеря и няколко жени, живели край нея, описват живота ѝ.

Тя, както много други наши пророчици, е направила предсказания за бъдещето на България. През 1933 г. тя казва пред семейството на Костадин Георгиев:

“Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората, Коста, обич. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава…”

“Идете си по домовете, арни човеци, идете си, но да знаете – на нашата земя се е родила бела птица. От мъка се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който нашенец я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема сила, дека никой не я знае… Айде идете си добри ора и се молете на Бога…

Преподобна Стойна - Тя, както много други наши пророчици, е направила предсказания за бъдещето на България. През 1933 г. тя казва пред семейството на Костадин Георгиев:

“Много работи ке станат. Ама чудото у България ке е след шейсет години. Ако политикантите скарат народо и он почне да се мрази, ке дойде глад и мор. Деца и стари ора ке умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на ората, Коста, обич. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава...”

“Идете си по домовете, арни човеци, идете си, но да знаете - на нашата земя се е родила бела птица. От мъка се е родила. Може да е гълъб, може да е нещо друго. След 60 години тая птица ке литне по широкио свет. Който нашенец я види или пипне с чисти ръце и арно сърце, ке получи голема сила, дека никой не я знае... Айде идете си добри ора и се молете на Бога...”

 Кортеза – светата пророчица от Сливен

Даже Петър Дънов признавал уменията на феномена

Кортеза (Константина Стефанова) е пророчица от Сливен.

Родена е през 1865 г. в Сливен.

Детството й е не само бедно, но и тъжно, защото претърпява тежък инцидент и дълго боледува. Успява обаче да възстанови силите си. Преживява разгрома на Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, вижда изграждането на нова България.

Животът на Кортеза се променя след срещата й с изтъкнатия лекар д-р Георги Миркович (първият лекар в България, който прилага методите на хомеопатията и един от първите трима ученици на Петър Дънов. ), който я наема като прислужница в дома си и там тя става свидетел на живота в къщата и спиритическите сеанси, провеждани от него.

Именно покрай контакта си с д-р Миркович необразованата Кортеза Стефанова започва да проявява потенциала си - участва в спиритическите му сеанси и започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.

За разлика от повечето ясновидци, Кортеза не е в конфликт с църквата, а даже е уважавана от свещениците. Сред народа тя е по-известна и почитана от цар Фердинанд. Говори с ангели, със Света Богородица, със самия Исус Христос и с всички светии. Този дар ясновидката използва за добро – открива лечебни извори, напътства живите и контактува с мъртвите. Кортеза често пътува из цяла Югоизточна България. Допускат я да проповядва не само в открити местности, но даже и в дворовете на църкви, където събира десетки богомолци. Имало е случаи, в които на нейните проповеди са се събирали до 12000 човека.

В Сливен я наричат "момичето, което говори с Бога". Самата Кортеза определя сливенския край като втора "Света гора", защото в средните векове в този район е имало над 40 манастира и параклиси, както и много аязма, много от които са отрити от самата нея.

Учителят Петър Дънов, който я познава достатъчно добре, я смята за най-силната ясновидка в България. Няколко пъти я дава като пример в беседите си, въпреки, че във възгледите им има големи различия.

След 1910 г. няма сведения за съдбата на Кортеза. Според някои е живяла дълго, но ясновидските й способности намалели и затова и славата й заглъхнала. Отишла си е в мизерия и забравена от всички.

Две години след обявяването на Независимостта на България сред народа тя е по-известна и почитана от цар Фердинанд. Няма как да е иначе – във вените на монарха с прякор Лисицата може и да тече синя Бурбонска кръв, но простолюдието не дава пет пари за това. Повече го увличат чудесата, предвещани от Кортеза. А тя говори с ангелите, със Света Богородица, със самия Исус Христос и с всички светии. Този дар свише ясновидката използва за добро – открива лечебни извори, напътства живите и контактува с мъртвите.

Преживява разгрома на Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, вижда изграждането на нова България. Днес споменът за нея е избледнял като черно-бяла снимка от 1910 г. Кадърът е запечатал ясновидката Кортеза заедно с жителите на родопското село Момчиловци на 2 август – Илинден, на освещаването на параклис при чудотворно аязмо край града, открито от нея.

Днес името на пророчицата е забравено. Звучи необичайно и се среща главно сред момичетата в ромската махала на Сливен. Така през 2009-а цяла България чу за 11 -годишната Кортеза, станала най-младата майка у нас, и името ѝ стана символ на безхаберието на днешното ни общество.

Точно сто години по-рано обаче думите „майка Кортеза“ означават закрила свиеше. Учителят Петър Дънов, който я познава достатъчно добре, я смята за най-силната ясновидка в България. Няколко пъти я дава като пример в беседите си, макар да не скрива, че във възгледите им има големи различия.

Родена е през 1865 г. в Сливен с името Константина Стефанова. Никой в градчето на Сините камъни обаче не се обръща така към нея, а всички ѝ казват Кортеза, както е местният почин. Детството ѝ е не само бедно, но и тъжно, защото претърпява тежък инцидент и дълго боледува. Успява обаче да възстанови силите си.

За разлика от дружките си тя не мечтае за семейство и челяд. В крайна сметка, подтикната от недоимъка, решава да се омъжи. Знае обаче, че не я чака нищо хубаво. Според разкази на очевидци Кортеза сънувала, че сватбата няма да завърши добре. Така и става – годеникът ѝ получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на девицата. Макар да е подготвена от съновидението си, младата Константина-Кортеза е в шок. Повече не помисля за сватба, а възприема себе си като небесна невеста на Христос

Срещата с изтъкнатия лекар д-р Георги Миркович променя живота на Кортеза Стефанова. Той я наема като прислужница в дома си и покрай работата си тя става свидетел на живота в къщата и спиритическите сеанси, провеждани от лекаря. Д-р Миркович е сред най-важните фигури не само в историята на Сливен, но и на България. Преди Освобождението се занимава с просветителска и революционна дейност. Член е на Българския таен централен комитет в Букурещ. Две години лежи в затвора в Цариград, после е осъден на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин, където е лекар. Безплатно лекува заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г.

Образованието си по медицина д-р Миркович получава в Университета в Монпелие, франция, където учи от 1851 г. до 1856 г. Още като студент Наполеон III го награждава със сребърен медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия. Докато е във франция, Георги Миркович се запознава с паранормални явления и преживява опитности, които за цял живот го правят убеден привърженик на парапсихичното и свръхсетивното познание.

Именно д-р Миркович е първият лекар в България, който прилага методите на хомеопатията. В книгата си „Домашен хомеопатичен лекар“ описва многобройните си наблюдения в тази област.

Освен всичко друго Георги Миркович е и един от първите трима ученици на завърналия се от САЩ Петър Дънов. Участва в годишните срещи на Веригата наУчителя (от първата 1900 г. до смъртта си през 1905 г.). На 29 септември 1905 г. д-р Миркович напуска този свят. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома на читалище „Зора“, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели на сиропиталището в Сливен. В завещанието посочва винаги да се иска съветът на духовния му учител Петър Дънов.

Именно покрай контакта си с д-р Миркович необра-зованата Кортеза Стефанова започва да проявява потенциала си. Тя участва в спиритическите му сеанси и започва да чува гласове и да получава видения. На пръв поглед – смехотворни твърдения, които не будят кой знае какво уважение. Присъствалите на сеансите обаче установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.

Пак покрай д-р Миркович ясновидката се запознава и с Петър Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинса Дуно. Среща се с него и след смъртта на покровителя си д-р Миркович. В архивите на Бялото братство се пазят подробни сведения за визита на Учителя в дома на Кортеза през 1914 г. По онова време ясновидката вече е на 49 години, а Дънов – на 48. Него го наричат Беинса Дуно, нея – Сливенската светица. Тя редовно проповядва извън Сливен, обиколките ѝ често стигат до югоизточна България. „Където отидеше, в дома, в който отседнеше, или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали“, пише в спомените си ямболията Тодор Пеев, който бил син на братовчедка на Кортеза и последовател на Учителя.

Пак той съобщава, че Кортеза много се зарадвала на визитата на Петър Дънов и поканила гостите у дома си, който бил срещу местната мъжка гимназия. Според думите на очевидеца тя, „сияеща“, въвела гостите в приемната си.

Въпросната приемна била голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Икони и кандила покривали цялата източна стена и усещането било като да си в църква. Около останалите стени били подредени миндери за сядане.

Очевидците описват Кортеза като словоохотлива, с приятен и ясен глас. Изразявала се обаче малко неграмотно. За разлика от покойния си патрон д-р Миркович, тя учила само до трето отделение, а и като цяло средата, от която произлизала, е малограмотна.