Това не е лекарство – това е бизнес: неудобната истина, която никой не казва на глас

Това, което мнозина наричат „лекарство“, често няма нищо общо с идеята за изцеление. То е продукт. Продукт с цена, с маркетинг, с стратегия, с пазар, с целева група, с прогнози за печалба. Те не ви продават лекарството, те ви продават зависимост. Ако наистина ви беше излекувало, бихте спрели да го купувате… и това не е в техен интерес. Затова моделът е прост: осигуряват облекчение днес, за да гарантират, че ще се върнете утре. Успокояват симптома, но дават приоритет на паричния поток, а не на вашето благополучие. Защото здравият клиент е загубена продажба, но хроничният клиент има гарантиран доход. И докато човек вярва, че купува решение, всъщност купува продължение на проблема.

Наблюдавайте цикъла: използвате продукта → усещате „подобрение“ → спирате да го използвате → проблемът се връща. Това не е съвпадение. Това е бизнес модел. Модел, който разчита на повторение, на навик, на зависимост, на страх, на надежда, на усещането, че без продукта нещо липсва. Модел, който превръща човека в постоянен клиент, а здравето — в абонамент. Въпросът не е дали работи за известно време. Въпросът е: защо винаги имат нужда от вас? Защо решението никога не е окончателно? Защо облекчението е временно? Защо цикълът се повтаря? Защо проблемът се връща точно когато спрете да плащате?

Когато парите говорят, здравето е компрометирано. Това не означава, че всичко е лошо, нито че няма хора, които искат да помагат. Но означава, че системата е изградена така, че печалбата винаги стои над човека. Означава, че решенията се вземат не само от специалисти, а и от бордове, инвеститори, маркетингови отдели. Означава, че продуктът трябва да се продава, а за да се продава, трябва да има нужда от него. И когато нуждата не е достатъчно голяма, тя се поддържа. Когато страхът не е достатъчно силен, той се подсилва. Когато надеждата не е достатъчно ярка, тя се рекламира.

Системата работи чрез повторение. Чрез навик. Чрез убеждение. Чрез авторитет. Чрез доверие. Чрез умора. Чрез липса на време. Чрез това, че хората са заети, разсеяни, претоварени, и нямат сили да задават въпроси. И точно тогава моделът работи най-добре — когато човек не мисли, а просто следва. Когато приема, че „така трябва“. Когато вярва, че няма алтернатива. Когато се чувства зависим от продукт, който уж трябва да му помага, но всъщност го държи в цикъл.

Това не е обвинение към никого. Това е наблюдение. Наблюдение на свят, в който здравето се превръща в пазар, а пазарът — в система, която не може да съществува без постоянни клиенти. Наблюдение на механизми, които работят тихо, но ефективно. Наблюдение на това как човекът се превръща в част от икономика, която не може да си позволи той да бъде напълно добре. Защото напълно добре означава край на покупката. А край на покупката означава край на печалбата.

И вие решавате дали ще продължите да плащате или ще започнете да поставяте под въпрос нещата. Решавате дали ще приемете модела или ще го разберете. Решавате дали ще бъдете клиент или наблюдател. Решавате дали ще вярвате на опаковката или на логиката. Решавате дали ще следвате цикъла или ще го прекъснете. Решавате дали ще приемете удобството или ще потърсите истината. Защото истината не винаги е приятна, но винаги е освобождаваща. А когато човек започне да задава въпроси, цикълът вече не работи така гладко. И тогава системата губи най-ценното — автоматичния клиент.