Защо Исус беше преследван и убит: знанието, което разкри фалшивия бог на този свят, и истинската му същност

Има истории, които не могат да бъдат разказани в учебници, защото са твърде опасни за онези, които пишат учебниците. Има истини, които не могат да бъдат изречени в храмове, защото са твърде силни за онези, които управляват храмовете. Има знание, което не може да бъде записано в канони, защото самото му съществуване разрушава каноните. Историята на Исус е една от тези истории — история, която е била пренаписвана, редактирана, подменяна, докато не остане само сянка от онова, което е била. Но под тази сянка, под пластовете догма, под вековете страх, под думите, които са били добавяни и изтривани, се крие друга история — историята на Исус като носител на знание, което е застрашавало самата структура на света.

Гностическата традиция не вижда Исус като жертва, а като пробудител. Не като посредник, а като огледало. Не като основател на религия, а като разрушител на илюзията. Според тези древни учения светът, в който живеем, не е създаден от върховния Бог, а от същество, което е родено от неразбиране — Демиургът. Той е архитектът на материята, господарят на формата, пазителят на законите, които управляват физическата реалност. Но той не е източникът на светлината. Той не е създателят на съзнанието. Той не е истинският Бог. Той е само отражение, което вярва, че е оригинал. Исус, според гностиците, е дошъл именно за да разкрие тази заблуда — да покаже, че богът, който изисква страх, подчинение, жертви и поклонение, не е истинският Бог, а пазителят на света на сенките.

Това знание е било опасно, защото е разрушавало основата на властта. Властта винаги се е крепяла върху страх — страх от наказание, страх от грях, страх от смърт. Исус е говорил за свобода от страха. Той е казвал, че истината е вътре в човека, а не в храмовете. Той е казвал, че Бог е дух, а не закон. Той е казвал, че човекът е светлина, а не грях. Той е казвал, че спасението идва чрез познание, а не чрез ритуали. Това е било неприемливо за онези, които са управлявали чрез догма. Защото човек, който знае, че Бог е вътре в него, не може да бъде управляван чрез страх. Човек, който знае, че е светлина, не може да бъде държан в тъмнина. Човек, който знае, че е свободен, не може да бъде превърнат в роб.

Гностиците са виждали в Исус пратеник от Плеромата — царството на истинския Бог, царството на светлината, царството на чистото съзнание. Те са вярвали, че той е дошъл да внесе искра в света на сенките, да разкъса завесата, която отделя човека от неговия истински произход. Той е говорил в притчи, защото истината не може да бъде казана директно — тя може само да бъде разпозната. Той е лекувал, защото е възстановявал връзката между човека и вътрешната светлина. Той е изгонвал демони, защото е разрушавал програмите на страха, които държат съзнанието в плен. Той е предизвиквал властите, защото е знаел, че те служат на света на формата, а не на света на светлината.

Исус е бил преследван, защото е говорил за свобода — не политическа свобода, а свобода от самата структура на илюзията. Той е казвал, че човекът не се нуждае от посредници, че истинският Бог не живее в храмове, че ритуалите са празни, ако не водят към вътрешно пробуждане. Той е казвал, че човекът е син на светлината, а не роб на закона. Това е било заплаха за религиозните водачи, които са изградили своята власт върху идеята, че само те могат да водят към Бога. Това е било заплаха за политическите сили, които са управлявали чрез страх. Това е било заплаха за самата структура на света, която е съществувала благодарение на невежеството.

Разпятието, според гностическата традиция, не е било акт на изкупление, а акт на разобличение. То е било демонстрация на това, че светът на формата унищожава всичко, което не може да контролира. Исус е бил убит не защото Бог го е изисквал, а защото властите са го изисквали. Той е бил убит не за да удовлетвори някакъв небесен закон, а за да бъде заглушено знанието, което е носел. Но това знание не е могло да бъде унищожено. То е оцеляло в гностическите текстове, в тайните традиции, в ученията на богомилите, които са виждали в Исус не жертва, а пробудител. Богомилите са вярвали, че Исус е дошъл да разкрие фалшивия бог на този свят и да покаже пътя към истинския Бог, който е отвъд материята. Те са вярвали, че той е донесъл знание, което освобождава душата от цикъла на прераждане. Те са вярвали, че той е показал как да се премине през силите на забравата след смъртта, без да бъдеш прехванат. Те са вярвали, че той е разкрил истината, която е била скривана от началото на света.

Кой е бил всъщност Исус? В гностическата визия той не е просто човек, нито просто пророк. Той е пратеник на светлината, който е дошъл в света на сенките, за да разкрие истината. Той е огледало, което показва на човека неговата собствена божествена природа. Той е мост между света на материята и света на духа. Той е разрушител на илюзията, а не основател на институции. Той е пробуждане, а не догма. Той е светлина, която не може да бъде угасена.

И днес, когато все повече хора усещат, че светът е по-дълбок, отколкото изглежда, образът на Исус като носител на знание започва отново да се издига. Той не е символ на подчинение, а на свобода. Не е символ на страх, а на пробуждане. Не е символ на жертва, а на истина. И когато човек започне да се пита: кой е истинският Бог, кой управлява този свят, какво е истината, тогава Исус се завръща — не като фигура от религията, а като искра в съзнанието, като светлина, която се пробужда отвътре, като напомняне, че човекът никога не е бил отделен от божественото, а само е забравил това.