АЛКОХОЛЪТ НЕ САМО ВРЕДИ. ТОЙ ОСТАВЯ НЕВИДИМИ БЕЛЕЗИ ВЪРХУ ДЕТСТВОТО

Алкохолът винаги е бил представян като част от културата, като средство за разтоварване, като начин за празнуване или бягство от напрежението. За възрастния човек една чаша може да изглежда като нещо дребно, като жест на почивка след тежък ден, като момент на отпускане. Но за детето, което наблюдава, което слуша, което усеща атмосферата в дома, тази чаша не е просто напитка. Тя е послание. Тя е модел. Тя е урок, който не е изречен, но е усвоен. Детето не помни колко бутилки сте изпили. То помни промяната в гласа, тишината, която пада като тежест, напрежението, което изпълва стаята, виковете, които се появяват от нищото, срама, който остава след тях. Помни страха, който не може да обясни. Помни усещането, че домът, който трябва да бъде най-сигурното място, понякога се превръща в поле на несигурност.

Това, което за възрастния е „само една бира“, за детето е урок по поведение. Ето как се справяш със стреса. Ето как избягваш проблемите. Ето как заглушаваш болката. Ето как се променяш, когато не можеш да се справиш. И този урок остава. Детският мозък се учи чрез наблюдение. Той копира, попива, моделира. Не слуша лекции. Не следва думи. Следва примери. И когато примерът е свързан с алкохол, детето научава, че трудните емоции се потискат, че конфликтите се избягват, че хаосът е нормален, че любовта може да бъде непредсказуема, че страхът е част от ежедневието. Така, без видими удари, без физическа сила, детството може да бъде наранено. Не с белези по кожата, а с белези в съзнанието.

Израстването в дом, в който алкохолът присъства като начин за справяне, увеличава риска детето да повтори същия модел в бъдеще. Това не е морализиране. Това е наблюдение, което се потвърждава от изследвания в областта на общественото здраве. Децата, които живеят в среда с проблемна употреба на алкохол, по-често изпитват тревожност, несигурност, трудности в училище, проблеми с концентрацията. Те растат с усещането, че трябва да бъдат тихи, за да не провокират напрежение. Че трябва да бъдат силни, за да компенсират слабостите на възрастните. Че трябва да бъдат невидими, за да не станат мишена на гняв. И тази вътрешна тежест остава с тях дълго след като бутилките са изчезнали от масата.

Алкохолът променя поведението. Намалява самоконтрола. Засилва импулсивността. Понякога отключва агресия. Затова не е изненадващо, че в много случаи на домашно напрежение или конфликти алкохолът присъства като фактор. Детето не разбира химията зад това. То разбира само промяната. Разбира, че човекът, който обича, може да стане различен. Разбира, че думите могат да нараняват. Разбира, че тишината може да бъде по-страшна от крясъците. И това разбиране оформя възприятията му за света, за отношенията, за любовта, за доверието.

Щетите не винаги се проявяват веднага. Понякога се появяват години по-късно, когато детето вече е възрастен, когато започне да изгражда свои отношения, когато се сблъска със стрес, когато трябва да избере как да реагира. Тогава старите модели се връщат. Тогава наученото без думи започва да диктува поведението. Тогава човек осъзнава, че детството не е просто спомен, а основа. И ако тази основа е била пропукана от страх, от напрежение, от непредсказуемост, тя влияе на всичко, което идва след това.

Пиенето пред децата не е празнуване. Не е свобода. Не е нормализиране. Това е предаване на модел, който те не са избрали. Това е създаване на емоционална рана, която не се вижда, но се усеща. Това е оставяне на следа, която може да остане за цял живот. Истинският пример не се проповядва. Той се живее. Децата не слушат думите. Те гледат действията. И когато виждат алкохол като част от ежедневието, те го приемат като нормален отговор на трудностите. Но алкохолът избледнява. Детството не. То не се връща. То не може да бъде пренаписано. То остава такова, каквото е било преживяно.

Затова въпросът не е дали човек може да пие. Въпросът е какво учат децата, когато го виждат да го прави. Какво послание получават. Какъв модел усвояват. Какъв свят започват да разбират. Защото всяко действие пред тях е урок. И когато този урок е свързан с алкохол, последствията могат да бъдат дълбоки, тихи и трайни. Детството е крехко. И отговорността към него е голяма.