ЗАГЛУШЕНАТА ИСТОРИЯ – ГНОСТИЦИТЕ, БОГОМИЛИТЕ И СКРИТАТА СВЕТЛИНА НА ХРИСТА

Историята която познаваме е написана от победителите но истината тя се предава от онези които са били заглушени от онези които са били изгорени от онези които са били изтрити от хрониките но не и от паметта на душата защото има знание което не може да бъде унищожено знание което не може да бъде заключено знание което не може да бъде изтрито то преминава през вековете като подземна река която никога не пресъхва като искра която никога не угасва като шепот който никога не млъква гностиците и богомилите не са били просто религиозни течения те са били носители на вътрешна светлина която не се нуждае от посредници пазители на знание което не се побира в догми и Исус Христос в своята най дълбока символична същност не е бил основател на институция а пробудител на съзнание разрушител на илюзията и точно това знание е било преследвано изтривано изопачавано защото то освобождава защото то прави човека неподвластен на страх и неподчинен на външна власт.

Гностицизмът не е религия а вътрешна алхимия път на преживяното знание на гносиса знание което не идва от книги а от вътрешно пробуждане знание което не се учи а се помни гностиците вярвали че светът е създаден от по нисша сила която е изкривила светлината и е затворила душите в материя не като наказание а като изпитание за тях тялото е затвор а светът сцена на забрава те учели че истинският Бог е отвъд формата отвъд времето отвъд властта и че човек може да се свърже с Него директно без посредници без храмове без институции чрез вътрешно осъзнаване чрез отказ от илюзията чрез пробуждане на светлината вътре в себе си.

Гностическите текстове като Евангелието на Тома Евангелието на Филип Пистис София разкриват Исус не като жертва а като учител на вътрешна трансформация в тях Той говори за светлината вътре в човека за царството което е вътре за пътя който не минава през храмове а през сърцето това е знание което не може да бъде контролирано защото човек който знае че Бог е вътре в него не може да бъде управляван чрез страх не може да бъде държан чрез вина не може да бъде ограничаван чрез догма.

Богомилите са били продължители на гностическата традиция но в български контекст те се появяват през X век по времето на цар Петър и бързо се разпространяват в Балканите и Европа името им идва от поп Богомил мил на Бога но не на външния бог на институциите а на вътрешния Бог на светлината богомилите вярвали че светът е изкривено творение че душата е затворена в тяло че материята е капан и че истинската свобода е в отказа от този свят не като бягство а като пробуждане те живеели скромно в общности без притежания без насилие без йерархии и точно това ги правело опасни защото свободният човек е най голямата заплаха за всяка система която се опира на страх.

Истинският Исус този от гностическите текстове не е основател на религия а разрушител на илюзията Той не проповядва поклонение а пробуждане Той не иска жертви а осъзнаване Той казва царството е вътре във вас Той учи че човек трябва да се освободи от ролите от страха от илюзията и да се върне към светлината в официалната традиция много от тези послания са заглушени изрязани пренаписани но в гностическите евангелия Исус говори за вътрешната трансформация за съзнанието като врата за отказа като път към свободата Той не е посредник а огледало не е спасител а пробудител.

Гностиците и богомилите не се подчинявали те не вярвали в страха те не се нуждаели от посредници те не се покланяли на институции и това било неприемливо за властта както духовна така и светска защото свободният човек не може да бъде контролиран пробуденият човек не може да бъде манипулиран и затова те били обявени за еретици преследвани изгаряни изтривани от историята но знанието не може да бъде убито то се предава то се събужда то се връща.

Не се казва че Исус е учил за вътрешната светлина не се казва че гностиците са имали евангелия които разкриват друг образ на Христос не се казва че богомилите са били носители на знание което освобождава не се казва че материята е временна а душата вечна не се казва че истинският Бог не е външен авторитет а вътрешна реалност и точно това е било най голямата опасност за всяка система която се опира на страх защото човек който намери Бога вътре в себе си престава да се страхува престава да се подчинява престава да бъде роб.

Днес векове по късно техният зов още звучи в текстове в легенди в интуицията на онези които усещат че нещо не е наред че този свят не е всичко че има нещо отвъд че има светлина вътре че има път навън и този зов е същият зов който Христос е оставил в сърцата на хората зов към пробуждане към свобода към истина към вътрешна светлина.

Не чакай следващ живот не чакай следваща болка не чакай следваща загуба събуди се сега защото знанието което са носили гностиците и богомилите не е мъртво то е живо то е в теб то чака да бъде разпознато и когато го разпознаеш светът който познаваш ще започне да се разпада а истинският свят ще започне да се разкрива отвътре навън.