ГЪЛЪБИТЕ НЕ СА МРЪСНИ – ХОРАТА СА ГИ НАПРАВИЛИ ТАКИВА: ВИД, КОЙТО ОЦЕЛЯВА В УСЛОВИЯ, КОИТО НИЕ СМЕ СЪЗДАЛИ

Нека премахнем стигмата, че гълъбите са „мръсни“, „опасни“ или „нежелани“. В действителност гълъбите не са създадени да живеят в мръсотия, нито по природа са нечисти животни. Според наблюденията върху поведението им те са чистоплътни, социални и интелигентни птици, които поддържат перата си, гнездата си и малките си с постоянна грижа. Проблемът не е в тяхната природа, а в средата, в която хората са ги принудили да живеят. Гълъбите са вид, който някога е бил напълно интегриран в човешките общества – използвани са за комуникация, за навигация, за селскостопански цели и дори за научни изследвания. Днес обаче те са изоставени в градове, където условията са крайно неблагоприятни, а пространствата, които обитават, са замърсени, пренаселени и неподдържани. Това, което хората наричат „мръсотия“, всъщност е отражение на човешката небрежност, а не на природата на самите птици.

Гълъбите са принудени да се борят за оцеляване в среда, която не е естествена за тях. Те живеят върху бетон, в пукнатини на сгради, под мостове, около сметища и в пространства, които никой не поддържа. Тези места са мръсни не защото гълъбите ги замърсяват, а защото хората ги оставят в такова състояние. Птиците просто използват това, което им е останало. Ако един вид бъде изтласкан от естествената си среда и принуден да живее в човешки отпадъци, логично е външният му вид и поведението му да отразяват условията, в които е поставен. Гълъбите не са избрали да живеят в градове; хората са ги довели там и след това са ги изоставили.

Когато разглеждаме гълъбите като „мръсни“, ние всъщност прехвърляме отговорността от себе си върху тях. Истината е, че гълъбите са адаптивни животни, които се опитват да оцелеят в среда, която не е създадена за тях. Те се хранят с това, което намират, защото нямат избор. Те гнездят там, където могат, защото нямат алтернативи. Те се движат в пространства, които хората са превърнали в замърсени зони. Ако тези места бяха чисти, поддържани и безопасни, гълъбите нямаше да изглеждат така, както изглеждат днес. Те не са мръсни по природа; те са жертви на условията, които ние сме създали.

Гълъбите са част от градската екосистема и изпълняват важни функции. Те разпространяват семена, поддържат баланса на насекомите и са част от хранителната верига. Освен това са изключително интелигентни – разпознават лица, запомнят маршрути, създават сложни социални структури и се привързват към партньорите си за цял живот. Това са качества, които рядко се признават, защото стигмата ги засенчва. Хората виждат само външния вид, но не и причините зад него. А причините са прости: гълъбите живеят в мръсотия, защото ние сме оставили градовете си да бъдат мръсни.

Когато обвиняваме гълъбите, ние всъщност обвиняваме последиците от собственото си поведение. Ако градските пространства бяха по-чисти, ако отпадъците се управляваха по-добре, ако се създаваха места за диви животни, гълъбите нямаше да бъдат възприемани като проблем. Те просто щяха да бъдат птици – част от природата, която живее редом с нас. Вместо това те са превърнати в символ на нещо, което не са. И докато хората продължават да ги наричат „мръсни“, истинската причина остава скрита: ние сме тези, които сме създали средата, в която те живеят.

Гълъбите заслужават уважение, защото са оцелели въпреки всичко. Те са приспособили живота си към условия, които не са подходящи за никое живо същество. Те са доказателство за устойчивост, интелигентност и адаптивност. Вместо да ги обвиняваме, можем да признаем, че те са част от нашите градове и че тяхното състояние отразява нашето отношение към околната среда. Ако искаме гълъбите да бъдат чисти, трябва първо да направим чисти местата, в които живеят. Ако искаме да премахнем стигмата, трябва да започнем с промяна в собственото си възприятие.