ОРЕО: по‑известно от всякога… по‑празно от всякога

Орео съществуваше преди трийсет години като обикновена бисквитка, позната на няколко пазара, без претенции да бъде културен символ или глобален навик. Днес то доминира планетата. Продажбите му не просто са нараснали — те са експлодирали. Брандът се е превърнал в международна икона, разпознаваема от деца, тийнейджъри и възрастни на всички континенти. Глобалната експанзия, агресивният маркетинг, насочен към най-младите, и нормализирането на ежедневната консумация превърнаха Орео от сладко изкушение в част от ежедневието, в ритуал, в навик, който се предава между поколенията. Това вече не е просто бисквитка — това е продукт, който е успял да се внедри в културата, в рекламата, в социалните мрежи, в празниците, в училищните кутии, в офисите, в домовете. Но зад този успех стои една истина, която рядко се обсъжда: популярността не е дошла с качество. Тя е дошла с маркетинг.

Формулата на Орео е практически същата като през 90‑те години. Основата е захар — много захар — комбинирана с царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза, който подсилва сладостта, удължава срока на годност и прави продукта по‑евтин за производство. Пшеничното брашно е рафинирано, лишено от фибри, лишено от хранителни вещества, лишено от всичко, което би могло да бъде полезно. Мазнините са промишлени, растителни, стабилни, евтини, оптимизирани за фабриката, а не за човешкото тяло. Какаото — онова, което би трябвало да бъде сърцето на шоколадовата бисквитка — присъства само като следа, като намек, като символ, а не като реална съставка. Вкусът е коригиран с изкуствени ароматизанти: синтетична ванилия, химически нотки, които напомнят на лимонов пай или на сладкарски крем, но нямат нищо общо с истинския аромат на какао или ванилия. Всичко това е внимателно изчислено, за да създаде вкус, който е мигновено разпознаваем, мигновено приятен и мигновено пристрастяващ.

Перфектната текстура, пухкавият обем и хрупкавостта, която се чува в главата ви, когато отхапете, не идват от самата храна. Те идват от емулгатори, фосфати, стабилизатори и химически набухватели, които са предназначени да работят в индустриална среда, да издържат на транспорт, на складове, на температурни промени, на дълги срокове на годност. Това не е текстура, родена от традиционни съставки. Това е текстура, родена от лаборатория. И точно затова тя е толкова предвидима, толкова постоянна, толкова „перфектна“. Тялото ви не е част от уравнението. Фабриката е.

И докато формулата остава евтина и непроменена, светът около нея се променя. Повече държави я продават. Повече деца я консумират. Повече семейства я приемат като нормална част от ежедневието. Повече реклами я превръщат в символ на „забавление“, „споделяне“, „семейни моменти“. И докато продажбите поставят рекорди, качеството остава на същото място, на което беше преди десетилетия. Орео не е еволюирало. Просто се е научило да се продава по‑добре.

Това е силата на модерната хранителна индустрия: да превърне един евтин продукт в глобална икона, без да подобрява съдържанието му. Да създаде емоция, която няма нищо общо със съставките. Да изгради навик, който няма нищо общо с храненето. Да внуши, че нещо е „нормално“, само защото е навсякъде. И когато човек започне да гледа отвъд опаковката, отвъд рекламата, отвъд носталгията, започва да вижда истината: това, което изглежда като сладко удоволствие, е всъщност продукт, оптимизиран да бъде евтин, стабилен, пристрастяващ и масово консумиран.

И тук се крие големият въпрос: какво означава да обичаме продукт, който не е създаден да бъде храна, а да бъде навик? Какво означава да приемаме за нормално нещо, което е проектирано да ни кара да искаме още, без да ни дава нищо в замяна? Какво означава да живеем в свят, в който най‑популярните храни са тези, които имат най‑малко хранителна стойност?

Орео е символ на този свят. Символ на продукт, който не е станал по‑добър — просто е станал по‑вездесъщ. Символ на маркетинг, който е по‑силен от вкуса. Символ на навик, който е по‑силен от качеството. И когато човек осъзнае това, когато види колко малко истинска храна има в една толкова популярна бисквитка, вкусът вече не е същият. Защото вкусът никога не е бил вкус — бил е стратегия.