През 19-ти век в Мексико са открити руините на древен град и петметров саркофаг. Историята на Доменико Виали

През 19-ти век европейците активно организирали експедиции до Централна и Южна Америка. Десетки учени и изследователи, нетърпеливи да изследват тези коварни и опасни тропически пустоши, опитвайки се да открият следи от древни цивилизации. Разбира се, някои не се интересували от културната и историческата стойност на артефактите; те били нетърпеливи да намерят злато и да забогатеят. Един такъв гост от Европа бил Доменико Виали, италиански винопроизводител, който бил фалирал и решил да се впусне във всичко.

Осъзнавайки, че бизнесът му с вино се проваля, мъжът бързо продал имуществото си и след като се уговорил с няколко съмишленици, тръгнал за Мексико. Далеч от науката и историята на региона, той бил воден от желанието да забогатее. Италианецът разбирал отлично, че толкова много съкровища все още са скрити в джунглата! Проблемът обаче бил как да ги намерят. Би било предизвикателство да се разбере в непознати тропически гори къде са оставили златото си онези, които са живели преди векове и хилядолетия.

В продължение на няколко месеца екипът се движел из гората, изследвайки пещери и провеждайки случайни разкопки. Когато храната им свършила, те преминали към птици, местни животни и плодове. Доменико и неговите спътници срещнали членове на германската експедиция, включително ботаници. Чрез общуването им италианците научили, че голяма част от околната растителност е годна за консумация. Така пътуванията им през Мексико продължили.

Виали и неговите спътници се гмурнали по-дълбоко в джунглата, докато сякаш не намерили това, което търсели. Стигнали до руините на неизвестен град или древно индианско селище. Разбира се, той не можел да определи дали това е вярно или не. Липсвали му необходимите знания. Но тъй като тук се намирали руините на някаква структура, това означавало, че наблизо може да има богатства. Освен това, групата на Доменико попаднала на входа на една от сградите.

Докато навлизаха по-дълбоко в структурата, мъжете забелязаха добре запазените стъпала. Наистина беше удобно да се слиза по тях. Но по-нататък, вместо зала или коридор, ги очакваше пещера. Очевидно древните обитатели не са си направили труда да довършат стените или да подредят подземието. Или може би това е бил планът. Кой може да каже? Изводът е същият: ако тази структура е била храм или някаква друга инфраструктура за древните обитатели, тя е създавала впечатление, че е недовършена.

Доменико Виали и неговите другари се натъкнали на руини.

Италианците се интересували предимно от съкровища, затова при всяка възможност се опитвали да копаят земята в търсене на злато. Европейците отново и отново се проваляли. Те били принудени да стискат зъби и да продължават да работят. Това положение не се харесало нито на Доменико, нито на неговите другари. Започнали спорове и дори първите признаци на сериозен конфликт в отряда. Една от тези кавги кулминирала в това, че двама братя, другари на бившия винопроизводител, решили да действат самостоятелно.

Виали не се опита да ги убеди, а само хвърли фраза, която подсказваше, че ако намери съкровището, няма да го сподели. След като избягаха от храма, двамата бунтовници отидоха да изследват другите структури. Те откриха друг проход. Тогава Доменико се натъкна на първата си находка – ритуално острие или нещо подобно. Острието не се беше притъпило през годините, а дръжката беше украсена с десетки скъпоценни камъни.

Превъзбуден от радост, италианецът изтича навън и повика загиналите си другари. Те не отговориха. Виали се върна на мястото, където беше открил артефакта, и продължи да копае. Трима приятели останаха с него и до вечерта четиримата откриха още няколко също толкова интересни артефакта. Това бяха декоративни, ритуални или бижутерски предмети на древното индианско изкуство. Братята обаче не се върнаха при тях дори онази нощ. Очевидно болката беше дълбока.

Доменико заключил така и спрял да ги търси. След успешен работен ден се случили три пълни провала. Не успели да открият нито една находка. Когато обаче Виали отишъл да огледа други близки сгради, той открил проход, пълен с камъни. По-късно били открити и другарите, които се били измъкнали от тях. Те били заровени под камъни. Както се оказало, това не било случайно. Един от братята неволно стъпил в капан и камъни паднали директно върху главите им. Древната система за сигурност чакала векове, може би дори хиляди, преди да бъде активирана.

За радост на Доменико, това се оказа единственият капан и, което е важно, еднократен. След като погребаха другарите си, отрядът се спусна в подземието. Тъй като беше охранявано, можеше да съдържа съкровищница или гробница на някой индиански крал. Последното беше напълно възможно. Там обаче нямаше съкровища. Но саркофагът... Беше дълъг почти 5 метра! Не можеха да преместят капака дори с сантиметър.

Капакът беше много тежък. Не можеха да го преместят.

Находката несъмнено е била много ценна от културна и историческа гледна точка, но Доменико е имал свои собствени интереси. Той я е намерил за напълно безполезна. Те не успяват да открият нищо друго ценно в тези руини. Като цяло обаче пътуването вече може да се счита за успешно. Виали и неговите спътници се завръщат и продават артефактите, които са открили, за значителна сума. Докато разказва за пътуването си, Доменико накратко описва руините и петметровия саркофаг. Той обаче не успява да определи точното им местоположение.

Артефактите, донесени от Мексико, се оказаха древни и автентични. Това предполага, че авантюристите, въпреки репутацията си, са казвали истината. Бих искал да отбележа, че петметров саркофаг не означава непременно, че е съдържал останките на гигант. Както знаем, голяма кутия може да побере нещо миниатюрно. От друга страна, легендите на индианците разказват за древни триметрови, червенокоси гиганти, с които племенните воини понякога е трябвало да се борят. Така че, може би саркофагът е съдържал един от техния вид?