Отрова с легален етикет: нормализираният навик, който обществото превърна в традиция

Слагаме си отрова на лицата и все още я пием. Наричаме я напитка, наричаме я удоволствие, наричаме я традиция, но истината е много по-сурова. Тя изгаря гърлото, изгаря стомаха, затваря мозъчните клетки, уврежда черния дроб, разрушава семейства, променя съдби, пречупва характери. И въпреки всичко това, тя остава законна. Не защото е безопасна. Не защото е здравословна. А защото генерира милиони долари, защото е част от икономика, която се храни от зависимост, защото е продукт, който се продава не заради качествата си, а заради ефекта си върху човешката психика.

Алкохолът не е традиция – това е нормализирана зависимост, която обществото е превърнало в ритуал. Той не е празненство – това е прикрит риск, който се маскира като веселие. Той не е забавление – това е приет невротоксин, който временно променя съзнанието, но оставя следи, които не се виждат веднага. И въпреки че науката отдавна е описала рисковете, въпреки че последствията са видими във всяка болница, във всяко семейство, във всяка статистика, ние продължаваме да го защитаваме, да го споделяме, да го аплодираме, сякаш е нещо невинно, сякаш е част от културата, която не подлежи на критика.

Алкохолът увеличава риска от увреждане на черния дроб, от сърдечно-съдови заболявания, от психични разстройства, от различни видове рак, от насилие и инциденти. Това не са тайни. Това не са скрити факти. Това са реалности, които се повтарят отново и отново, но обществото ги приема като неизбежни, като част от живота, като нещо, което „се случва“. И докато тези рискове се натрупват, докато последствията се разгръщат, докато хората страдат, индустрията продължава да печели. Защото системата не продава здраве – тя продава печеливша зависимост, която се поддържа от реклама, от социални норми, от културни очаквания.

Най-абсурдното не е, че алкохолът съществува. Най-абсурдното е, че го оправдаваме. Че го наричаме „разпускане“. Че го наричаме „традиция“. Че го наричаме „част от празника“. Че го приемаме като нещо нормално, което не подлежи на въпрос, на анализ, на критика. Че го поставяме на масата при всяко събиране, при всяко събитие, при всяка емоция – радост, тъга, стрес, скука. Че сме изградили култура, в която отказът се смята за странност, а приемането – за норма.

Алкохолът е продукт, който променя начина, по който хората мислят, чувстват, реагират. Той създава илюзия за свобода, но всъщност отнема контрол. Той създава усещане за близост, но често води до конфликти. Той обещава забавление, но често завършва с болка. И въпреки това, обществото продължава да го приема като част от ежедневието, като нещо, което не може да бъде поставено под въпрос. Това е силата на нормализацията – когато нещо опасно се повтаря достатъчно дълго, то престава да изглежда опасно.

Истината е, че алкохолът не е просто напитка. Той е продукт, който влияе на човешкото поведение, на взаимоотношенията, на здравето, на обществото като цяло. Той е фактор в инциденти, в насилие, в зависимости, в разрушени семейства. Той е причина за страдание, което често остава скрито зад усмивки, зад тостове, зад празнични маси. И докато обществото продължава да го приема като нещо нормално, последствията ще продължават да бъдат също толкова нормални.

Тази статия не е обвинение. Не е морална присъда. Тя е осъзнаване. Осъзнаване, че зад всяка чаша стои избор, но и влияние. Че зад всяка традиция стои индустрия. Че зад всяко „наздраве“ стои система, която печели от зависимост. Ако тази истина ви притеснява, това не е преувеличение. Това е осъзнатост. Осъзнатост, която не цели да забрани, а да отвори очи. Осъзнатост, която не цели да съди, а да разбере. Осъзнатост, която не цели да отнеме свободата, а да я върне.