ИСТИНАТА ЗА ПРОБУЖДАНЕТО – ЗАЩО ИМАШ САМО ЕДИН ШАНС И ТОЙ Е СЕГА

В действителност имаш само един шанс да се пробудиш и той е в този живот, защото пробуждането не е събитие, което можеш да отложиш, не е задача, която можеш да отметнеш утре, не е проект, който можеш да започнеш, когато ти е удобно, а е вътрешен процес, който изисква присъствие, осъзнатост и смелост точно в този момент, и всеки, който си казва, че ще живее още малко, ще се наслаждава на себе си, ще играе земните игри, ще се отдава на разсейванията и след това, някой ден, когато му омръзне, ще се събуди и ще промени всичко, всъщност никога няма да го направи, защото отлагането е най-големият капан на ума, най-голямата илюзия, най-голямата самозаблуда, и човек, който отлага пробуждането, прилича на зависим, който обещава, че ще се откаже всеки момент, но не и днес, не и сега, не и в този миг, и точно както зависимият никога не се отказва, докато не се изправи срещу истината, така и човекът, който отлага пробуждането, никога няма да се пробуди, докато не осъзнае, че няма друг момент освен този.

Никога не знаеш къде ще се озовеш след смъртта, никога не знаеш какво ще помниш, какво ще забравиш, какво ще имаш като възможност, какво ще бъде достъпно за теб, никога не знаеш дали ще имаш достъп до същите знания, до същите практики, до същите учители, до същите прозрения, които имаш сега, и най-вероятно няма да имаш, защото всяко въплъщение е различно, всяка среда е различна, всяка възможност е уникална, и ако пропуснеш тази, няма гаранция, че ще получиш друга, няма гаранция, че ще имаш същото тяло, същия ум, същата чувствителност, същата жажда за истина, същата болка, която те тласка напред, същото усещане, че нещо в теб иска да се събуди, и затова идеята, че можеш да се пробудиш „някой ден“, е илюзия, която приспива съзнанието, защото „някой ден“ не съществува, има само „сега“, има само този миг, има само тази възможност.

Забрави за това да се събудиш някой ден, защото няма да имаш тази възможност, нито в този живот, нито в следващия, нито никога, ако не започнеш сега, ако не направиш първата крачка, ако не се изправиш срещу себе си, ако не признаеш, че спиш, ако не признаеш, че отлагаш, ако не признаеш, че се страхуваш, защото пробуждането не идва при тези, които го чакат, а при тези, които го избират, не идва при тези, които се надяват, а при тези, които действат, не идва при тези, които се оправдават, а при тези, които се изправят срещу собствената си инерция.

И единственият ти избор е следният: искаш ли да спиш хиляди прераждания, да се въртиш в едни и същи модели, да преживяваш едни и същи уроци, да бъдеш консуматив за нечии системи, да бъдеш част от нечия игра, да бъдеш енергия, която някой използва, да бъдеш същество, което не знае кой е, не знае защо е тук, не знае какво носи в себе си, не знае какво може да бъде, ако отговорът е „да“, тогава какво правиш тук, защо четеш това, защо търсиш смисъл, защо усещаш, че нещо в теб се движи, защо нещо в теб се пробужда, защо нещо в теб се съпротивлява на съня, защо нещо в теб казва, че има повече, че има дълбочина, че има истина, която още не си докоснал.

Ако отговорът е „не“, ако не искаш да спиш, ако не искаш да бъдеш част от нечия система, ако не искаш да бъдеш консуматив, ако не искаш да бъдеш същество, което живее механично, което се движи по инерция, което се страхува да погледне навътре, тогава защо все още спиш, защо все още отлагаш, защо все още се криеш зад оправдания, защо все още чакаш „подходящия момент“, защо все още вярваш, че ще имаш време, защо все още се държиш за илюзии, които те държат в съня, защо все още се страхуваш да се събудиш, защо все още не си направил първата крачка, защо все още не си избрал себе си.

Пробуждането не е комфортно, не е лесно, не е приятно, то е разтърсване, разпадане, разширяване, то е момент, в който старото умира, за да се роди новото, момент, в който маските падат, в който илюзиите се разпадат, в който истината става по-важна от удобството, в който душата става по-силна от страха, и ако чакаш да стане лесно, никога няма да стане, ако чакаш да стане удобно, никога няма да стане, ако чакаш да си готов, никога няма да бъдеш, защото пробуждането не идва, когато си готов, а когато си честен, когато си смел, когато си истински, когато си решил, че повече не можеш да живееш в съня.

И затова единственият момент, в който можеш да се пробудиш, е този, който държиш в ръцете си сега, този миг, тази секунда, това дишане, това осъзнаване, тази искра, която усещаш, докато четеш тези думи, защото ако не се събудиш сега, няма гаранция, че ще можеш да го направиш някога, няма гаранция, че ще имаш същата възможност, няма гаранция, че ще имаш същата сила, няма гаранция, че ще имаш същата жажда за истина, и затова пробуждането е избор, който се прави в момента, в който душата ти прошепне, че е време, и ако чуеш този шепот, не го игнорирай, защото може да не го чуеш отново.

Тук не е училище, в което да учиш разни уроци, както някои смятат, тук не е класна стая, в която някой ти дава задачи, изпити и наказания, тук не е място, където трябва да страдаш, за да „израснеш“, нито място, където трябва да се мъчиш, за да „заслужиш“, тук е място, в което трябва да се събудиш, да си припомниш, да осъзнаеш, че всички версии на теб съществуват едновременно, че всички алтернативни реалности са тук и сега, че всичко, което можеш да бъдеш, вече съществува като възможност, и единственото, което те отделя от тази версия на себе си, е сънят, в който живееш, сънят, който те кара да вярваш, че си малък, слаб, ограничен, безсилен, сънят, който те убеждава, че трябва да чакаш, че трябва да търпиш, че трябва да се примириш, че трябва да се подчиняваш, че трябва да се страхуваш, и докато вярваш в този сън, ти не живееш, а оцеляваш.

Тук не си дошъл да учиш уроци, тук си дошъл да се събудиш, да си припомниш кой си, да си припомниш силата, която носиш, да си припомниш светлината, която си забравил, да си припомниш, че не си просто тяло, не си просто ум, не си просто емоция, а си съзнание, което може да се разширява, да се пробужда, да се издига над илюзиите, и когато започнеш да се пробуждаш, започваш да виждаш, че този свят не е това, което изглежда, започваш да виждаш, че тук има глад, болести, страдания, войни, смърт, несправедливост, и хората ти казват, че това са „уроци“, че това е „нормално“, че това е „част от играта“, но ти усещаш, че това не е истина, усещаш, че това не е естествено, усещаш, че това не е божествено, усещаш, че това не е предназначението на човека, усещаш, че това е резултат от сън, от забрава, от система, която иска да те държи малък, слаб, уплашен, разделен, защото човек, който спи, е лесен за контрол, лесен за манипулация, лесен за използване, лесен за подчинение.

Тук не си дошъл да бъдеш консуматив, не си дошъл да бъдеш част от нечия система, не си дошъл да бъдеш пешка в нечия игра, тук си дошъл да се опълчиш на фалша, да разкриеш истината, да видиш света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ти го показват, да видиш зад завесата, да видиш зад думите, зад образите, зад маските, да видиш, че злото не е мит, че злото не е символ, че злото не е урок, а е реалност, която се храни със съня на хората, със страха им, с болката им, с незнанието им, и когато се пробудиш, започваш да виждаш това ясно, започваш да виждаш, че светът е изкривен, че системата е построена така, че да държи хората в ниска вибрация, в страх, в вина, в срам, в болка, и когато започнеш да се пробуждаш, започваш да усещаш, че нещо в теб се надига, нещо в теб се бунтува, нещо в теб казва „не“, нещо в теб казва „стига“, нещо в теб казва „това не е моят свят“, нещо в теб казва „аз не съм тук, за да бъда роб“, нещо в теб казва „аз не съм тук, за да спя“, нещо в теб казва „аз съм тук, за да се събудя“.

И когато се пробуждаш, започваш да усещаш, че това място не е училище, а бойно поле, не е класна стая, а арена, не е игра, а изпитание на съзнанието, защото тук не си дошъл да учиш уроци, а да си припомниш истината, да си припомниш силата, да си припомниш, че можеш да се изправиш срещу системата, срещу страха, срещу фалша, срещу манипулацията, срещу всичко, което те държи в съня, и когато започнеш да се пробуждаш, започваш да усещаш, че това е борба, но не борба с другите, а борба със себе си, борба със страха, борба с навиците, борба с илюзиите, борба с вътрешния глас, който ти казва да се върнеш в съня, да се върнеш в удобството, да се върнеш в старото, да се върнеш в тъмното.

И ако си тук, ако четеш това, ако усещаш, че нещо в теб се движи, ако усещаш, че нещо в теб се пробужда, ако усещаш, че нещо в теб казва, че този свят не е това, което трябва да бъде, тогава знай, че това не е случайно, знай, че това не е грешка, знай, че това не е просто текст, а огледало, което ти показва, че си готов, че си на прага, че си на ръба на пробуждането, и единственият въпрос, който остава, е следният: ще продължиш ли да спиш, или ще се изправиш, ще продължиш ли да се криеш, или ще се събудиш, ще продължиш ли да се подчиняваш, или ще започнеш да виждаш, ще продължиш ли да вярваш в илюзиите, или ще избереш истината, защото пробуждането не идва при тези, които го чакат, а при тези, които го избират.