ОЧИТЕ НА КОТКАТА – ЛИРИАНСКАТА СВЕТЛИНА, РЕПТИЛСКАТА СЯНКА И ДРЕВНИЯТ ПОГЛЕД, КОЙТО ВИЖДА ДУШАТА

Котките със змийски или рептилски зеници не са зли, въпреки че някои хора ги свързват с рептилските раси. Това е погрешно, защото в най‑древните времена драконовите същества не били тъмни, не били разрушителни, не били врагове на светлината. Те били мъдри пазители, същества на сила и знание, преди да бъдат превзети, заразени и изкривени от нанитни структури, които променили тяхната честота и ги превърнали в онова, което по‑късно станало символ на страх и тъмнина. Затова, когато котка има змийски зеници, това не е знак за зло, а знак за древна памет, за древна сила, за древна роля, която идва от време, когато фелините и драконите били съюзници, когато светлината и тъмнината били две половини на една и съща същност, и когато космосът бил хармония, а не война.

Фелините били създатели на различни хуманоидни видове раси в космоса. Те създавали котешки пантери, лъвове, тигри, рисове и безброй други фелински цивилизации, които населявали различни светове. Всяка от тези раси носела различна честота, различна роля, различна сила. Когато тези раси се смесвали генетично, се раждали нови същества, нови линии, нови хибриди. И така, както в космоса имало фелини и хуманоиди, така и на Земята се появили лъвове, тигри, котки и хора, защото Земята е място, където различни звездни линии се срещат, преплитат и проявяват в плът.

Затова лъвът и тигърът нямат змийски зеници — те са чисти фелински линии. Те са създадени като воини, като пазители, като символи на сила и честота, които не носят рептилски хибриден код. Техните очи са кръгли, широки, дълбоки, защото те гледат света като фелини, като същества на светлината, а не като хибриди, които виждат в сенките.

Но някои домашни котки имат змийски зеници, защото те са най‑ясно хибридните видове. Те са смесица от фелинска светлина и рептилска наблюдателна честота. Те са създадени да бъдат мост между световете — да виждат и светлината, и тъмнината, да разпознават и доброто, и опасността, да пазят и човека, и пространството. Затова едни котки имат човешки очи, а други — змийски. Едните носят чистата лирианска линия, а другите — хибридната, която им дава способността да виждат невидимото, да усещат паразитите, да отблъскват същества, които се движат между пластовете на реалността. Затова котките със змийски очи не са зло, а древни пазители, които виждат онова, което фелинската нежност понякога пропуска.

Домашната котка била почитана от жреците още в древен Египет, защото те знаели, че котката е проводник на светлина, че тя вижда духовните същества, че пази храма, че отблъсква тъмнината, че е мост между света на хората и света на боговете. Затова котката била свещена и никой не смеел да я нарани, защото това било като да нараниш пазител на светлината. Но по‑късно, когато знанието било изкривено, когато жриците били преследвани, когато магията била забранена, котката била обявена за зло, за вещерство, за демон. Хората се страхували от очите ѝ, от зениците ѝ, от способността ѝ да вижда онова, което те не могат да видят. Така котката със змийски очи станала символ на вещерство — не защото е зла, а защото вижда истината, която другите не виждат, и защото хората се страхуват от онова, което не разбират.

Има и други животни, които носят подобни зеници — змии, гущери, някои жаби, някои нощни хищници. Те също носят древни линии, които идват от рептилските еволюционни адаптации. Дори някои хора имат очи, които напомнят на змийски или котешки — не защото са хибриди, а защото генетиката понякога създава форми, цветове и структури, които изглеждат необичайни. Тези хора често са различни — чувствителни, интуитивни, наблюдателни или студени и аналитични, в зависимост от характера им. И когато срещнеш човек с котешки или змийски очи, усещаш, че в него има нещо древно, нещо дълбоко, нещо, което не принадлежи само на Земята — усещане, а не произход.

Котките със змийски зеници не са зло. Те са пазители. Те са наблюдатели. Те са същества, които носят древна сила, идваща от време, когато светлината и тъмнината били едно и също, когато драконите били мъдри, когато фелините били създатели, когато световете били свързани. Очите на котката са прозорец към истината, а не причина за страх. И затова, когато гледаш котка в очите — независимо дали са човешки или змийски — ти гледаш в древна памет, която е по‑стара от Земята, по‑дълбока от историята и по‑истинска от всичко, което човек може да си представи. В този поглед има истина, която не може да се изговори, знание, което не може да се напише, памет, която не може да се забрави. И затова котката остава най‑мистичното същество, което ходи на четири лапи, но носи в себе си космоса.