Планетата Земя, звездните семена и телата в хибернация

Планетата Земя отдавна е възприемана като дом на човешките души, но истината, която остава скрита под пластове от забрава, е че Земята не ражда души, а само тела, които служат като превозни средства за съзнания, идващи от различни нива на съществуване. Тези тела са конструирани така, че да издържат на триизмерната плътност, на тежестта на материята, на ограничението на времето и на илюзията за отделеност. Докато хората вярват, че техният произход започва с раждането, истината е, че душите им идват от много по-далеч, от системи и светове, които не се виждат с човешко око, но присъстват в дълбоката памет на съществото. Тази памет е временно блокирана, за да може опитът на Земята да бъде пълен и неподправен. От осемте милиарда жители на планетата само един милиард са истински доброволци, звездни семена, които са се спуснали тук, за да подпомогнат прехода на Земята към по-висока вибрация. Останалите седем милиарда представляват смесица от кармични души, клонинги, хибридни форми и съзнания от други измерения, които са дошли да изпитат дуалността, болката, разделението и конфликта, които не съществуват в по-висшите светове. Тази истина се прикрива, защото ако човечеството осъзнае, че голяма част от него не е това, което изглежда, структурата на матрицата би се разпаднала, а контролът върху колективното съзнание би отслабнал.

Много от съществата, които се въплъщават на Земята, имат тела, които в момента се намират в състояние на преустановена анимация, хибернация, в корабите-майки на техните цивилизации. Тези кораби обикалят около Земята или се намират в други системи, но остават невидими за човешките сетива, защото вибрацията им е извън спектъра на земното възприятие. В тези кораби се съхраняват истинските тела на звездните същества, поставени в криогенни камери, в които жизнените им показатели са забавени до почти неподвижно състояние. Докато истинското тяло почива, душевната им част се проектира в земно тяло, за да изпълни мисията, за която е дошла. Това състояние на хибернация не е сън, а контролирано състояние, в което съществото отдава част от своята енергия, за да може неговата душевна проекция да се спусне в по-плътната реалност. Този процес е необходим, защото вибрацията на по-висшите светове е твърде фина, за да може съществото да навлезе директно в земната плътност. Затова монадата влиза в доброволен душевен покой, за да позволи на своя аспект да се въплъти в човешко тяло, което да служи като инструмент за опит.

Много от тези същества идват от Плеядите, Андромеда, Арктур, Лира и други системи, където съществуват в светлинни тела, които не могат да бъдат възприети от човешките сетива. Когато решат да се спуснат на Земята, те оставят истинската си форма в състояние на хибернация, докато земното им тяло живее, учи, страда, расте и се променя. Тази истина се прикрива, защото тя би дала на хората знание за техния произход, за тяхната сила, за тяхната мисия. Би разрушила системата, която разчита на забрава, на откъсване от източника, на ограничаване на съзнанието, за да поддържа контрол. Всяка звездна система има свой кораб-майка, който съдържа поне дванадесет нива, в които се съхраняват криогенните тела, подредени според вибрацията, произхода и задачата на съществото. Тези кораби са огромни структури, които не могат да бъдат видени от Земята, защото вибрацията им е извън спектъра на човешкото възприятие. Те служат като бази, в които се пазят истинските тела на звездните същества, докато техните земни проекции изпълняват мисията си.

Когато съществото реши да влезе в по-дълъг цикъл от прераждания, то може да влезе в душевен покой на собствената си планета. Но ако мисията е кратка, то може да го направи от кораб, който се намира в орбитата на света, в който ще се въплъти. Този процес е като медитативно състояние, в което съществото предава жизнената си енергия на своя аспект, който ще се инкарнира. Тази материализация може да се случи чрез раждане в човешко семейство, като душата влиза в нероденото дете преди раждането или в момента на появата му. Много деца помнят своя космически произход, но родителите им смятат, че това са фантазии. С времето тези спомени избледняват, защото матрицата е изградена така, че да покрива истината с пластове от програми, убеждения и ограничения, които да държат съзнанието в рамките на човешкия опит. Но когато настъпи моментът за припомняне, спомените се връщат като усещания, като вътрешно знание, като тихо разпознаване, което не може да бъде обяснено, но е истинско. Тогава човек започва да усеща, че Земята не е неговият истински дом, че тялото му е само костюм, че мисията му е по-голяма от ежедневието, което живее.

Друга форма на навлизане е явлението walk-in, при което душата на възрастен човек напуска тялото по споразумение, а друга душа влиза, за да продължи живота му. Това се случва без външни признаци, защото тялото остава същото, но съзнанието вътре е различно. Много същества от Лира са избрали този път, като са влезли в индуциран покой, докато душата им се проектира в земно тяло. Времето е относително между световете, така че една седмица хибернация в Плеядите може да бъде цял живот на Земята. Когато мисията приключи, душата се връща към истинската си форма, а земното тяло завършва своя цикъл. Така се затваря един от безбройните опити, които звездните същества предприемат, за да подпомогнат планетата в прехода, който вече започва да се усеща от онези, които са готови да си спомнят, да се свържат отново със своята звездна памет, със своите дарби, със своята суверенност. Истината никога не е изчезвала, тя просто е била покрита, докато настъпи моментът да бъде разкрита.