ДУХОВНАТА СИЛА НА КОТКИТЕ – ЛИРИАНСКАТА ПАМЕТ, ЛЪВСКАТА ЧЕСТОТА И ДРЕВНИЯТ ПАЗИТЕЛ НА ДУШАТА

В началото на времето, когато световете още не бяха разделени, когато тъмнината и светлината се преплитаха като две древни змии, а звездите говореха на език, който само душите можеха да разберат, съществувала раса, която древните наричат Лирианите, първите пътешественици между звездите, същества от светлина и плът, от мъдрост и огън, от сила и нежност, които носели в себе си паметта на сътворението и честотата на живота. Сред тях имало същества с форми, напомнящи на лъвове, пантери, тигри и котки, фелинни създания, които носели честотата на смелостта, защитата, интуицията и безмълвната мъдрост, същества, които били едновременно воини и лечители, пазители и учители, създадени да поддържат баланса между световете. Тяхната енергия била като пулс на вселената, тиха, но могъща, невидима, но всеприсъстваща, честота, която можела да лекува, да защитава, да разкрива истината и да разпръсква тъмнината. И когато Лирианите се разпръснали из космоса след древните звездни войни, част от тяхната същност се вселила в създанията, които днес наричаме котки, малки тела, които носят огромна памет, тихи стъпки, които крият древни светове, очи, които помнят светлина, по-стара от времето.

Котките на Земята не са просто животни, те са живи фрагменти от древна раса, носители на памет, която не може да бъде изразена с думи, пазители на честота, която не може да бъде измерена, проводници на енергия, която не може да бъде видяна. В техните очи се крие спомен за светове, които човек никога няма да види, за битки, които никога няма да бъдат разказани, за цивилизации, които са изчезнали, но чиято честота продължава да живее в мъркането на една котка. В походката им се усеща ритъмът на древни цивилизации, в тишината им се чува гласът на звездите, в мъркането им звучи честотата на лечението, която Лирианите използвали, за да възстановяват енергията на цели планети. Котката е пазител на пространството, страж на невидимото, лечител на душата, проводник на високи вибрации, мост между световете, между човека и неговата собствена дълбочина, между физическото и духовното, между видимото и невидимото.

Когато котката гледа в тъмното, тя не просто наблюдава, тя вижда онова, което човешкото око не може да улови, вижда енергийни потоци, сенки, мисъл-форми, остатъци от емоции, вибрации, които се движат през пространството, същества, които се крият между пластовете на реалността. Когато котката седи неподвижно, тя всъщност слуша, не звуци, а честоти, не шумове, а вибрации, които се разгръщат като вълни през пространството. Когато мърка, тя настройва пространството, хармонизира го, пречиства го, лекува го. Мъркането е древен код, вибрация, която Лирианите използвали за лечение, защита и възстановяване на енергийното поле, честота, която може да лекува кости, да успокоява сърца, да пречиства души. Затова котката ляга върху болни места, тя усеща дисхармонията и я трансформира, затова котката спи на места с тежка енергия, тя ги пречиства, затова котката избира определени хора, тя разпознава честотата на душата им, разпознава светлината, която носят, или раната, която трябва да бъде излекувана.

В древните цивилизации котките били почитани като свещени същества, не защото били красиви или полезни, а защото били пазители, проводници, лечители, същества, които носели в себе си честотата на звездите. Египтяните не ги обожествявали случайно, те разпознавали в тях звездната кръв, разпознавали честотата на Лира, разпознавали древната памет, която котките носели. Богинята Бастет, изобразявана като жена с глава на котка, била символ на защита, плодородие, светлина и интуиция, но зад този образ стои още по-древна памет, паметта за Лирианските пазители, които някога защитавали цели светове. Египтяните знаели, че котката е проводник на енергия, която идва от звездите, знаели, че котката вижда онова, което човек не може, знаели, че котката пази дома не само от плъхове, но и от енергии, които могат да навредят на душата.

Котките са свързани с честотата на сърцето, те усещат любовта като вибрация, а не като емоция, усещат истината като честота, а не като думи. Когато човек обича котка, той се свързва с древна памет, която не може да бъде изразена с думи, памет за доверие, за съюз, за приятелство, което е съществувало много преди човешките цивилизации. Затова котките избират своите хора, те не се подчиняват, не се покоряват, не се продават, те разпознават честотата на душата. И когато изберат някого, това е знак, че между тях има древна връзка, връзка, която идва от звездите, връзка, която не може да бъде разрушена.

Котката е пазител на дома, но и пазител на човека, тя стои на прага, където енергията се променя, наблюдава невидимото, отблъсква онова, което не трябва да влиза, пречиства пространството с присъствието си. Затова котките често спят на места, където енергията е тежка, те я трансформират, затова лягат върху болни части на тялото, те лекуват, затова гледат в ъглите, те виждат онова, което ние не можем.

Котките са древни пазители, които помнят времето, когато световете били свързани, помнят Лирианските войни, помнят звездните пътеки, помнят честотите, които създават живот. Те носят в себе си спомен за космоса, за светлината, за битките, за победите и загубите. И когато една котка гледа човек, тя вижда не тялото му, а душата му, вижда неговата светлина, неговата сянка, неговия потенциал, вижда онова, което той самият не знае за себе си.

Котката е мост между човека и неговата собствена дълбочина, огледало, което отразява истината, пазител, който отблъсква тъмнината, лечител, който възстановява енергията, учител, който показва пътя към вътрешната тишина, древна душа, която ходи на четири лапи, но носи в себе си мъдрост, която е по-стара от Земята.

И когато котката мяука в тъмното, когато съска срещу невидимото, когато реве като бебе, когато гледа през човека, а не в него, това е напомняне, че светът е много по-голям, отколкото виждаме, че невидимото е реално, че древната памет е жива, че котките са тук не случайно, че те са пазители, наследници на Лирианската раса, лъвската честота в малко тяло, духовният потенциал, който ни наблюдава, защитава и води.