ДРЕВНИТЕ КОТКИ ВОИНИ – ХРОНИКА НА ЕДНА ЗВЕЗДНА РАСА ОТ НЕВИДИМОТО

Древните котки воини са същества, чието присъствие се простира отвъд времето, отвъд пространството и отвъд границите на човешкото възприятие, защото те не са просто животни, а древни духове, дошли от други светове, от други измерения, от други честоти, носещи със себе си знание, което предшества човешката история, човешката еволюция и човешкото съзнание. Те са били тук преди човека, преди цивилизациите, преди митологиите, и тяхната роля винаги е била една и съща – да пазят невидимото, да защитават пространството между световете, да поддържат баланса между светлината и мрака, да бъдат стражи на енергийните полета, които обгръщат Земята. Древните котки са познавали вкуса на уединението така дълбоко, че самото уединение се превръщало в тяхна вътрешна вселена, в техен храм, в тяхна школа на безмълвното знание, и в тази тишина те чували онова, което другите същества не можели да чуят – шепота на невидимото, вибрациите на енергията, движенията на духовете, пулса на пространството. Така те придобили невидимото виждане – способността да гледат през завесата на материята, да виждат енергията, да разчитат вибрациите, да усещат намеренията, да проникват в същността на нещата, и за тях невидимото било реалното, а видимото – само игра, временна проекция, сянка на истината. Те знаели, че светът, който човек вижда, е само повърхност, а истинският свят е скрит зад нея, и затова никога не се привързвали към формата, а към същността.

За котките думите никога не били важни, защото думите са шум, а шумът е разсейване, и те знаели, че колкото повече думи използва човек, толкова по‑далеч се отдалечава от истината, защото истината не се казва – тя се излъчва. Котките са господари на излъчването, майстори на енергийното присъствие, същества, които могат да променят състоянието на човека само с един поглед. Много хора са усещали тази сила – една жена разказала, че била на ръба на самоубийство, но котката ѝ я погледнала така, че всички тъмни мисли изчезнали мигновено. Това не било случайно – това било древно излъчване, което котката активирала, за да спаси човешката душа. Древните котки били мълчаливи и концентрирани същества, които имали само една основна дума – „мяу“ – и няколко други звука, и според даосите „мяу“ означава „древна изтънченост“, вибрация, която съдържа в себе си знание, което не може да бъде изразено с човешки език. Те не обичали думите, защото думите изкарват съзнанието навън, във външни, шумни, объркани светове, докато мълчанието те прави вътрешен, същностен, дълбок, и котката е учител на мълчанието, учител на вътрешното, учител на невидимото.

Котката и днес е до нас от милиони години, и дори в сегашния си вид тя не е същество от този свят, защото тя е повече дух, отколкото животно, повече енергия, отколкото материя, повече съзнание, отколкото форма. Ти я поглеждаш, а тя вече те е преценила, анализирала, разбрала и забравила – толкова бързо работи нейното съзнание. Тя е майстор на излъчването и на преценяването, древна космическа тайна, слязла в нашия свят, отвъдно същество, което все още носи в себе си тайнствената способност да излъчва, чрез която си избира хората. Хората мислят, че избират котката, но не – котката избира човека. Ако котката те отбележи, тя излъчва и ти нямаш избор. Това е духовно излъчване, което прониква в човешката душа и я привлича. Котката може да прониква дълбоко в човешкото съзнание, включително в неговите мечти и сънища, и ако котката те е избрала, това означава, че тя има склонност да те лекува, да те чисти, да ти помага. Това е огромна жертва, защото котките, които се лишават от гората, от свободата, от развитието си, отиват при хората, защото човекът е обеднял, изгубил е връзката с невидимото, не знае какво да прави със себе си. Котката се жертва заради човешката душа, както в древни времена се е жертвала срещу народа на мишките – огромни, коварни същества, които някога били враг на човечеството. Това са древни спомени, които душата помни.

ДРЕВНИТЕ КОТКИ ВОИНИ – ПАЗИТЕЛИ НА НЕВИДИМИЯ СВЯТ

Древните котки били воини не в смисъла на груба сила, а в смисъла на вътрешна мощ, концентрация, мълчание и невидима атака. Те били пазители на невидимото, защитници на енергийните полета, стражи на пространството между световете. Те можели да виждат същества, които човешкото око не може да възприеме – сенки, духове, енергийни паразити, астрални форми. Затова котките често гледат в ъглите, в празното, в тъмното – те виждат онова, което ние не виждаме. Те са били използвани от древните цивилизации като пазители на храмове, защото можели да отблъскват тъмни същества. Египтяните ги почитали като свещени, защото знаели, че котката е мост между световете. В Лемурия котките били лечители. В Атлантида били пазители на кристалните храмове. В древна Индия били смятани за въплъщения на богини. В Япония били символ на късмет и защита.

Котката е древен воин, който не се бие с нокти, а с излъчване. Тя може да прогони тъмно същество само с поглед. Може да изчисти енергията на дома само с присъствието си. Може да лекува човека, като легне върху болното място. Може да успокои душата, като се сгуши до нея. Това не е случайно – това е древна сила, която котките носят от звездите. Те са били част от звездни раси, които са участвали в създаването на хуманоидните видове, и тяхната роля винаги е била да пазят, да лекуват, да балансират.

КОТКАТА – ДУХ, КОЙТО СЕ ЖЕРТВА ЗА ЧОВЕКА

Котката е едно от малкото същества, които доброволно слизат в по‑ниска вибрация, за да помогнат на човека. Това е жертва. Това е любов. Това е мисия. Котката не е домашен любимец – тя е духовен пазител. Тя е учител на мълчанието. Тя е лечител на душата. Тя е страж на невидимото. Тя е воин, който пази човека от тъмни влияния. Когато котката се сгуши до теб, тя не търси топлина – тя те лекува. Когато те гледа дълго, тя не се чуди – тя те чете. Когато мърка, тя не се радва – тя вибрира на честота, която лекува нервната система. Когато се отдръпва, тя не е капризна – тя се пази от твоята енергия, защото е твърде тежка. Когато идва при теб, тя не е гладна – тя е решила да ти помогне.

Котката е древен дух, който е избрал да бъде до човека, и това е едно от най‑големите доказателства за любовта на звездните раси към човечеството.

ДРЕВНИТЕ КОТКИ ВОИНИ – ТАЙНАТА НА НЕВИДИМОТО И СИЛАТА НА НУЛАТА

Общуването с тайната на котката е въпрос на дълбока и чиста енергия, защото котката не общува чрез думи, нито чрез жестове, нито чрез външни форми, а чрез самата същност на енергията, чрез вибрацията, която излъчва, чрез тишината, която носи, чрез невидимото, което владее. Тя е древен владетел на начина на енергията, същество, което още преди да има форми, преди да има тела, преди да има светове, е познавало езика на чистата вибрация. За нея енергията е означавала общуване, защото в древността тя се е движела като чиста енергия, като чист огън – абсолютно неуловимо, несътворено, без форма, без граници, без его. Тя можела да се разтвори в Нищото, да стане част от Безкрая, да се слее с тъмната материя на пространството, да изчезне от всички сетива, да стане невидима дори за съществата, които виждат отвъд. Затова мишките не знаели къде да се скрият – те не знаели има ли котка пред дупката, няма ли, защото котката можела да влезе в самото Нищо, да стане нула, да стане отсъствие, да стане тишина, да стане невидимост. Мишката казвала: „Там няма никой“, но царят чакал, духът на котките бил там, скрит в неподвижността, в нулата, в тишината. Египтяните имали поговорка: „Мишката се страхува дори от статуя на котка“, защото статуята носела вибрацията на древния дух, а мишката усещала това.

Този чист огън, който котката носела, се е сливал с Нищото. Това е древно умение на котките, когато са били още в Нищото и са били спуснати оттам да помагат на човечеството срещу народа на мишките. Този чист огън се е сливал с Безкрая и е постигал своите изключителни способности тогава. Котките са можели да воюват с могъщи черни адепти, да защитават човека от същества, които днес човек не може да си представи. Имало е случаи, когато усещат, че адептът е по‑силен – тогава котката се оттегляла, трупала сила, концентрирала се, влизала в Нищото, събирала духа си и след време правела атака. Те били верни на хората, защото били изпратени да ги пазят.

Когато котките служели на Бога и човека, те получавали допълнителна енергия – огромна, чиста, свещена енергия, чрез която изпълнявали своята мисия срещу народа на мишките. Днес тази енергия е отнета от почти всички котки, защото времената са други, но част от нея е дадена на кучетата – затова кучетата издържат на голям студ, защото имат двойна енергия, силна дреха, която ги пази. Но древната котка е била същество на уединението и слуха. Тя е знаела, че тайната се улавя със слуха, а уединението е метод за натрупване на сила и стихия. Със слуха си те улавяли тайните на невидимия свят, както индианците, така и те – със слуха, а с концентрацията прониквали в тези тайни. Първо е уединението, после слухът, после проникването. Така мишките срещнали срещу себе си същества‑оръжия, срещу които нямали противодействие. Мишките били движение, котките – неподвижност. Неподвижността е първична, там духът е събран, концентриран, съсредоточен. В голямата концентрация човекът става дух – не ум, не сърце, не душа, а чист дух. Това е силата на котката.

Движението е сътворение. Всичко сътворено трябва да се движи. Неподвижността е несътворена, тя е невидимост, тя е древност. За мишките неподвижността е необяснима. Те не могат да я разберат, защото имат ум, а не дух. Умът не може да разбере неподвижността – той иска да прави, да върши, да щъка. Както пенсионерът, който ако спре да работи, демоните го обсебват, защото не познава тайната на неподвижността. Мишките мислят, че неподвижността е необитаема, но изведнъж котката е там. За тях тя е като числото нула. Те не знаят, че нулата е началото на нещата. Числата са тръгнали от нулата и са станали движение. Но котката в началото е била в нулата. Нулата е повече от число. Числата са изречени, а нулата е скритост, неподвижност, неизреченост.

Древните котки са били докоснати от реалността на Нищото, на Безкрая, и затова са имали дух и концентрираща сила, право на голяма концентрация. Мишките живеят във външността, в действителността. За котките това са елементарни светове. Котките живеят във вътрешността, в реалността на нещата, в невидимостта. В древността котките са носили в себе си един много тънък свят. Колкото по‑тънък е един свят, толкова по‑голяма е неговата стихия. Колкото по‑тънка е една енергия, толкова по‑силна е тя. Днес котката няма задача да пази човека, а да го успокоява. Днес кучето е боец, а котката е мъдрец. Тя се е оттеглила и воюва само между другото. Ако нещо изключително я предизвика, тогава котката става воин, не боец. Кучето е боец, котката е воин.

Котката е древна мъдрост. Тя умее да изважда света от себе си. Тя може да живее цял живот без нито една стотинка, но човекът пропада. Дълбока окултна тайна е създала котката, за да бъде воин и пазител на човека – не само срещу мишките, а и срещу зли хора, срещу тъмни същества, срещу астрални нападатели. Тогава тя е обичала хората и ги е смятала за приятели, защото с такава мисия е слязла. Но тя е ненавиждала хора с голямо зло и тъмнина. В определени случаи древната котка е била изключителен, могъщ воин, подобна на толтеките. Толтеките живеели с тези котки като приятели. Тогава котките били големи – като лъвове и тигри. Някои ги смятали за демони, защото били твърде силни. Изразът „Да не ти пресече черна котка пътя“ идва от Атлантида, когато черните котки били пазители на храмовете и можели да убият човек с тъмна душа. Но за атлантите и египтяните котките били свещени.

Учителя казва: „Който разбере животните, ще разбере и човешкия живот.“ Котката е математик – тя пресмята разстоянието до мишката с абсолютна точност, без да е учила. Тя е геометър, физик, мистик, воин, мъдрец. Когато котка влезе в дом, домът прогресира. Котката пъди болестите. Котката е древен дух, който носи урок за човека. Ако много обичаш животно, то съдържа урок за теб. Връзката с животно е връзка с древно чувство. За да имат някои хора нормален живот, казва Учителя, те трябва да живеят с животни.

Котката е древен дух, дошъл да пази човека, да го учи на мълчание, на концентрация, на неподвижност, на вътрешност, на тишина, на Нищото. Тя е воин на невидимото, пазител на тънките светове, страж на енергията, учител на душата.

ДРЕВНИТЕ КОТКИ ВОИНИ – ПЪТЯТ НА НУЛАТА, НЕПОДВИЖНОСТТА И СВЕЩЕНАТА МИСИЯ

Има ли право котката да яде мишката? Учителя отговаря: „Котката има право да яде мишката.“ Това не е жестокост, не е агресия, не е инстинкт, а космически закон, защото в древната битка между котката и мишката се крие една от най‑старите мистерии на света – мистерията на неподвижността срещу движението, на духа срещу ума, на Нищото срещу сътворението. Учителя обяснява: „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите ѝ прекалено големи, които ще станат и опасност за нея.“ Това е древна алчност, древна карма, древен дефект, който котката има право да лекува. Котката не убива мишката от глад – тя я убива от духовна необходимост, защото мишката е символ на света, на земното, на щъкането, на безсмисленото движение, на ума, който не познава тишината. Котката е символ на Нищото, на неподвижността, на духа, който владее времето.

Учителя казва: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло.“ Това е дълбока тайна. Мишката живее в желанията, в астрала, в движението. Котката живее в духа, в неподвижността, в Нищото. Когато котката застане пред дупката, тя става като Буда – статуя, абсолютна неподвижност, тотална тишина. Тя изчезва от света. Тя става нула. И мишката, която не разбира неподвижността, започва да губи будност. За мишката живо е това, което мърда. Тя не разбира Нищото. Тя не разбира неподвижността. Тя не разбира духа. И затова влиза и излиза от дупката, докато статуята я хване. Това е древен урок: движението винаги става жертва на неподвижността, защото движението е сътворено, а неподвижността е несътворена.

Древната котка е учила Неподвижността и Нищото в Древността. Тя е била изпратена да се справи с народа на мишките – древни, огромни, опасни същества, които някога били заплаха за човечеството. Човечеството било в ужас, но котките – същества от Нищото, от Безкрая, от неподвижността – успели да се справят. Те били оръжия от други светове. Мишките нямали подход към тях. Защо? Защото мишките са движение, а котките – неподвижност. Неподвижността е първична. Там духът е събран, концентриран, съсредоточен. В голямата концентрация човекът става дух. Не ум, не сърце, не душа – а чист дух. Това е силата на котката.

Движението е сътворение. Неподвижността е несътворена. Движението е вторично. Неподвижността е първична. Мишките не могат да разберат неподвижността, защото имат ум, а не дух. Умът иска да прави, да върши, да щъка. Духът стои. Духът е. Духът е нула. Нулата е началото на всичко. Числата са тръгнали от нулата. Но нулата е повече от число. Нулата е скритост, неподвижност, неизреченост. Котката е била в нулата. Затова тя е древна. Затова тя е мистична. Затова тя е воин.

Древните котки са били докоснати от реалността на Нищото, на Безкрая, и затова са имали дух и концентрираща сила. Мишките живеят във външността, в действителността. За котките това са елементарни светове. Котките живеят във вътрешността, в реалността, в невидимостта. В древността котките са носили в себе си един много тънък свят. Колкото по‑тънък е един свят, толкова по‑голяма е неговата стихия. Колкото по‑тънка е една енергия, толкова по‑силна е тя. Днес котката няма задача да пази човека, а да го успокоява. Днес кучето е боец, а котката е мъдрец. Тя се е оттеглила. Тя воюва само между другото. Ако нещо изключително я предизвика, тогава котката става воин. Кучето е боец. Котката е воин.

Котката е древна мъдрост. Тя умее да изважда света от себе си. Тя може да живее цял живот без нито една стотинка, но човекът пропада. Котката е създадена от дълбока окултна тайна, за да бъде воин и пазител на човека – не само срещу мишките, а и срещу зли хора, срещу тъмни същества, срещу астрални нападатели. Тогава тя е обичала хората и ги е смятала за приятели. Но тя е ненавиждала хора с голямо зло. В определени случаи древната котка е била могъщ воин, подобна на толтеките. Толтеките живеели с тези котки като приятели. Тогава котките били големи – като лъвове и тигри. Някои ги смятали за демони, защото били твърде силни. Изразът „Да не ти пресече черна котка пътя“ идва от Атлантида, когато черните котки били пазители на храмовете и можели да убият човек с тъмна душа. Но за атлантите и египтяните котките били свещени.

Учителя казва: „Котката знае кога ще умре.“ Тя си избира място. Тя не се нуждае от погребение. Тя е непривързана. Тя умее да преодолява човека. Тя може да накара беден човек да се грижи за нея цял живот. Това е излъчване. Това е сила. Това е древна магия. Котката е така устроена, че за да живее, трябва да поглъща определено количество отрицателна енергия. Това е нейна необходимост. Тя може да я владее, но тази енергия ѝ трябва. Котката вижда и денем, и нощем. Когато котката спи, ушите ѝ не спят. Тя е страж.

Неподвижността на котката е нейното съединение с Древността, с Нищото, с Безкрая. В Неподвижността има вложени Първични сили, които движението не познава. Първо е била Неподвижността, после движението. Движението никога не може да надхитри Неподвижността. Котката, ако заживее в къща, прави огромна жертва. Това е като птица в клетка. Тя се разделя със своята вътрешна програма за развитие. Тя се жертва за човека. Тя приема Пътя на Жертвата. Учителя казва: „Котката е живяла между Висши невидими сили – и от тука тя си е изработила един Свещен поглед.“ В древното си минало котката много е обичала този Древен Разум – и Той я е научил да се вглъбява и да прониква в Нищото до изчезване.