ДРЕВНИ ТЕКСТОВЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ КОТКИТЕ СА СЪЩЕСТВА С ИЗВЪНЗЕМЕН ПРОИЗХОД – МИТОВЕ, ПАМЕТ И ДРЕВНИЯТ ПАЗИТЕЛ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Древни текстове твърдят, че котките са считани за същества с извънземен произход, оставени на Земята като наблюдатели, пазители и проводници на енергии, които човешкото съзнание не може да възприеме. Тази идея не е нова, тя се среща в митове, легенди, фолклор, религиозни текстове и мистични учения от почти всички континенти. Котката се завръща през вековете като символ, като пазител, като загадка, която никога не е била напълно разбрана. Тя присъства в живота на хората от девет хиляди години, от времето когато предците ни напускат пещерите и започват да изграждат първите си селища. Оттогава котките биват обезсмъртявани чрез изкуството, превръщат се във фрески, каменни скулптури, златни и сребърни отливки, издълбавани са в дърво, рисувани върху керамика, вплитани в тъкани, изобразявани върху амулети, превръщани в символи на власт, защита и мистерия. Те са мумифицирани, вкаменявани, погребвани с почести, а днес образът им е навсякъде — във филми, книги, легенди, интернет, изкуство, култура. През вековете те винаги са всявали респект чрез своето величие, тишина, поглед и загадъчност.

Първите, които отдават почит към котката, са древните египтяни преди пет хиляди години. За тях котката не е просто животно, а богиня, същество с двойнствена натура, пазител на реда и хаоса, на хармонията и безредието, на светлината и тъмнината. Очите на котката отразяват лунните цикли, а луната е била символ на женската енергия, на мистерията, на интуицията, на скритото знание. Египтяните вярвали, че котката вижда онова, което човек не може, че тя пази дома от зли духове, че отблъсква тъмни сили, че пречиства пространството. Богинята Бастет, изобразявана като жена с глава на котка, била символ на защита, плодородие, светлина, интуиция, но зад този образ стои още по-древна памет — паметта за Лирианските фелини, звездни същества, които според някои митове са дошли от съзвездието Лира и са донесли със себе си честотата на смелостта, защитата и мъдростта.

В митовете на ирокезите от Северна Америка се говори за възрастната „Жена Луна“ и нейната котка Бобкат, която променя формата на луната всеки месец, разплитайки лентата, която символизира лунния цикъл. Този мит свързва котката с луната, с женската енергия, с цикличността, с мистерията, с промяната. В космологията на инките се говори за вътрешна земя, наречена Moon House, в която живее пума, господар на слънцето, който гризе луната и променя формата ѝ. Пумата е свещено животно в Андите, символ на сила, мъдрост и защита. Думата „пума“ в кечуа произлиза от културата на инките, които виждали в голямата котка същество, което свързва земята и небето.

Някои индиански племена вярват, че котката седи над всички небеса, че тя е пазител на световете, че тя е същество, което наблюдава, защитава и води. Американските индианци наричат голямата котка „Soft-Foot Brother“, братът с меките стъпки, който се движи безшумно, наблюдава внимателно и напада само когато е необходимо. Тя е възхвалявана в изкуството, песните, тъканите, мънистата, защото ловците виждали в нея изкусен маниер за преследване на плячката, търпение, концентрация, сила и интуиция.

Някои древни текстове твърдят, че котките са същества с извънземен произход, оставени на Земята като наблюдатели. В комплекса от пирамиди в Перу са открити пещерни рисунки, изобразяващи летящи устройства, същества с удължени глави и животни, приличащи на котки, които стоят до тях. В някои от тези рисунки котките са изобразени като същества, които общуват с небесните посетители, сякаш са техни помощници или проводници. В книгата „Да запалиш огън“ Лобсанг Рампа разкрива хипотезата за висша котешка цивилизация, която някога е съществувала в друга система, далеч от Слънчевата. Според него котките били изправени пред избор — да започнат своя цикъл отново или да отидат в друга система, за да помогнат на неродена раса. Той твърди, че котките на Земята са техни представители, наблюдатели, които пазят човечеството и го водят.

В Европа котките били обект на култ още преди инквизицията. Във Франция, Германия и Британските острови жените тайно се събирали в горите и отдавали почит на котките за плодовитост, любов и късмет. В Германия и Скандинавия богинята котка била Фрея, чиято колесница се тегли от група котки. От нейното име произлиза думата Friday — денят на богинята. Фрея била богиня на любовта, магията, плодородието и смъртта, а котките били нейни свещени животни. Когато настъпил залезът на старите богове, Фрея посетила погребението на Балдур, богът котка на младостта, и го пренесла във Валхала.

В Шотландия котките винаги са били считани за свещени. Първият крал на Шотландия, Фергус, имал египетска кръв, а неговото семейство пренасяло египетски котки в планините. Негов предшественик, Скота, дала името на страната. Котката присъства в герба на Шотландия като войник, като пазител, като символ на сила. Мъжете носели котешки маски на война, а знамената на Клан Хаттан изобразявали котки. Дори звукът на гайдата според легендите произлиза от котешките боеве.

Котките са били свещени в Япония, Китай, Индия, Персия, Месопотамия, Африка, Сибир, Полинезия. В Япония котката е Манеки Неко — котката, която привлича късмет. В Китай котката е пазител на дома и символ на дълголетие. В Индия котката е свързана с богинята Шашти, покровителка на майките и децата. В Персия котките били пазители на огъня. В Месопотамия котките били свързани с богинята Инана. В Африка котките били смятани за духове на предците. В Сибир котките били водачи на душите. В Полинезия котките били свързани с океана и луната.

Котките са били преследвани по време на инквизицията, защото били свързвани с вещици, магия и тъмни сили. Но истината е, че котките били преследвани не защото били зли, а защото били пазители. Те виждали онова, което инквизиторите не искали да бъде разкрито. Те отблъсквали тъмни същества, които се хранят със страх. Те пазели жените, които притежавали древно знание. Затова котките били убивани — защото били опасни за онези, които искали да контролират човешкия дух.

Котките са свързани с луната, с нощта, с мистерията, с интуицията, с магията. Те са свързани с Лира, с фелините, с древните пазители. Те са свързани с човешката душа. Те са мост между световете. Те са пазители на тайната. Те са наследници на древна раса. Те са лъвската честота в малко тяло. Те са древната памет, която ходи на четири лапи.

И когато една котка гледа човек, тя вижда не тялото му, а душата му. Тя вижда светлината му, сянката му, раните му, силата му. Тя вижда онова, което той самият не знае за себе си. И когато котката избере човек, това е знак, че между тях има древна връзка, връзка, която идва от звездите.

Котката може да дойде при човек не случайно, а като древен пазител, който разпознава честотата на душата му, защото котката усеща енергията по начин, който не може да бъде обяснен с човешки думи, тя знае кой си, знае откъде идваш, знае какво носиш в себе си, защото котката не гледа тялото, тя гледа вибрацията, гледа светлината, гледа паметта, която човек носи от преди раждането си. Когато котката се приближи до някого, тя не го избира заради външността му, а заради честотата, която излъчва, заради древния отпечатък, който душата му носи, заради лирианската искра, която някои хора пазят в себе си, без да го осъзнават. Особено силно котките се въртят около хора, които носят котешки ген, древна памет, лирианско наследство, защото тези хора имат честота, която котката разпознава като своя, честота, която идва от звездите, честота, която е по-стара от човешката история.

Котката усеща кога човек е от онези души, които някога са били свързани с фелинските раси, с лирианските пазители, с лъвската честота, която е била основата на древните цивилизации. Тези хора често имат силна интуиция, дълбока чувствителност, необяснима връзка с нощта, с тишината, с мистерията, с духовното. Котката ги разпознава мигновено, защото честотата им е позната, тя вибрира като спомен от Лира, като ехо от древните светове, като пулс от звездните войни, които котките помнят в своята генетична памет. Когато котката се върти около такъв човек, тя не просто търси внимание, тя се свързва с него, тя го сканира, тя го разпознава, тя го приема като свой, тя го пази, защото знае, че той носи в себе си част от древната светлина, която някога е била обща за фелините и хората.

Котката усеща кога човек е от тези, които носят древната памет, защото енергията им е различна, тя е по-мека, по-дълбока, по-стара, тя носи вибрация, която котката разчита като сигнал, като зов, като спомен. Тези хора често привличат котки, дори без да го осъзнават, защото котките ги следват, идват при тях, лягат до тях, гледат ги дълго, сякаш се опитват да си спомнят нещо. Котката усеща кога човек е от нейната древна линия, защото душата му носи отпечатък, който не може да бъде скрит, не може да бъде променен, не може да бъде изтрит. Това е отпечатъкът на Лира, на фелините, на лъвската честота, която някога е била основата на звездните цивилизации.

Когато котката дойде при човек, тя идва като пазител, като наблюдател, като лечител, като съюзник. Тя усеща кога човек има нужда от защита, кога енергията му е нарушена, кога душата му е уморена, кога мислите му са тежки. Котката идва, за да балансира, да пречисти, да възстанови. Тя ляга върху сърцето, когато човек е тъжен, върху корема, когато е тревожен, върху краката, когато е изтощен. Тя мърка, за да пренареди честотата му, за да го върне към неговата собствена светлина, за да му напомни кой е бил някога, преди да забрави.

Котката знае кои хора носят древната памет, защото тези хора имат очи, които гледат по-дълбоко, имат тишина, която говори, имат присъствие, което вибрира. Котката ги усеща отдалеч, тя ги следва, тя ги избира, тя ги пази. Тези хора често имат силна връзка с нощта, с луната, с тъмнината, не защото са тъмни, а защото носят честотата на мистерията, честотата на интуицията, честотата на древната мъдрост, която котките пазят от хиляди години.

Котката идва при човек, когато той е готов да си спомни, когато душата му е узряла да се свърже с древната памет, когато енергията му е достатъчно чиста, за да понесе честотата на фелините. Тя идва като знак, като напомняне, като мост между световете. Тя идва, за да му покаже, че не е сам, че древната връзка е жива, че паметта не е изгубена, че светлината на Лира все още пулсира в него.

Котката е пазител, който избира, а не се подчинява. Тя идва при тези, които носят древната честота, защото те са част от нейната история, част от нейната памет, част от нейния народ. И когато котката се върти около човек, когато го гледа дълго, когато ляга до него, когато го следва, това е знак, че той носи в себе си нещо, което котката разпознава като свое, като древно, като свещено.